Скалпирането: жесток военен обичай или религиозен обряд? (Scalping)

* Отрязването на кожата около теменната част на главата на поваления враг (заедно с косата), в качеството на боен трофей отново е свързано с традиционните разбирания на северноамериканските индианци за личната магическа сила, която, според тези виждания, е особено съсредоточена в косата на човека. Впрочем, това разбиране било споделяно от редица древни народи, населявали Стария свят. Отделен въпрос е, че скалпирането в Северна Америка се е разпространило така широко, „благодарение” на колониалната политика на Англия и Франция през XVIII век, когато и двете страни плащали на своите съюзници-индианци за донасянето на вражески скалпове. Факт е, че в този доходен „занаят” се включили и доста бели – и французи, и англичани.

Горските индианци през очите на Dave Hasler

Comanche moon - movie

Двама горди, но много различни мъже, Макрей и Кол заедно с тяхната група рейнджъри преследват трима разбойника; Бизонската гърбица, великият военен вожд на команчите; Ритащия вълк, прочутия конекрадец команч; и Ахумадо, опасния мексикански бандит със склонност към мъченията. В мисията на рейнджърите им помага именития следотърсач от племето кикапу - Известната подкова. С тях яздят и другарите им по оръжие Дийтс, Джейк Спуун и Пий Ай Паркър, с които се опитват да пазят западната граница от непокорните команчи, принудени да защитават собствените си земи и начин на живот. Рейнджърите също така се сблъскват и с жестокия и непокорен син на Бизонската гърбица - Синята патица.

Download:
http://zamunda.net/details.php?id=424606

Първото видение (The first vision of Plenty coup)

Из "Вождът Многото подвизи" 

Една сутрин, когато лагерът щеше да се мести, брат ми потегли на война срещу нашите врагове - лакота [сиуксите]. Мислих за него през целия ден. Дори по време на приятното оживление, което настъпваше при прекосяването на Еленовата река, брат ми не излизаше от ума ми. Винаги ме бе радвало правенето на салове, върху които старците и децата пресичаха голямата река. Всеки сал се теглеше от четирима мъже на силни коне, което бе много интригуваща гледка. През този ден обаче нищо не ме интересуваше. Настъпи нощта и всички, освен вълците, заспаха дълбоко, но аз не можах да мигна. Когато се установихме край Голямата река [Мисури], до нас достигна вестта, че брат ми е загинал от ръката на сиуксите при река Паудър.

Из "Приключенията на Сейджо" (Sago and her Beaver people)

Една великолепна книга на Сивата сова, чието съдържание никак не се побира в рамките на детско-юношеската литература.

"Животът на индианците е толкова тежък и труден, че никой в тези селища не може да си позволи да мързелува дълго, без скоро да остане без храна, облекло и подслон – и макар че хората си помагат един на друг и делят помежду си всичко, каквото имат, те много презират мързеливците. Ала въпреки тежката работа, децата и младежите намират достатъчно време да играят своите простички, но динамични и увлекателни игри. Понякога в края на деня, когато се стъмни, те сядат под блещукащите северни звезди около лумнал огън и слушат разказите на старейшините. В някои от тях се говори за ловни походи или за далечни индиански племена, за велики мъже от далечното минало; в други се разправя за странни приключения в гората. Най-чудновати за тях обаче са разказите на възрастните, които са ходили в онази удивителна страна далече на юг, от която идват белите хора: там имало големи шейни на колела, които се носели с бързината на вятъра по желязна пътека, както наричат те железопътната линия, и пушещи кану, както казват на параходите, пътували почти със същата скорост по вода. В онази земя нямало индианци, а дърветата били малко; имало само редици високи каменни къщи, между които хората се движели на тълпи, тичали и бързали, но като че не отивали никъде, нито идвали отнякъде. Там, както се разправяло, ако нямаш пари, не можеш нито да спиш, нито да ядеш. Тъкмо това, последното, е най-странно от всичко за младите слушатели, защото в горите пътниците са винаги добре дошли и могат да си починат и да се нахранят в становете на белите трапери или в някое индианско селище съвсем безплатно. Ала тези деца, както и повечето по-възрастни хора от племето, знаят толкова малко за изискванията на градския живот, колкото може би вие знаете за техните диви земи."

Майко Земя научи ме (Earth teach me)

Майко Земя, научи ме що е безмълвие така, както тревите притихват със светлина

Майко Земя, научи ме ще е болка така, както камъните страдат, натежали от спомени

Майко Земя, научи ме що е търпение така, както цветовете се смиряват пред новото начало

Майко Земя, научи ме що е нежност така, както майката се грижи за своето дете

Майко Земя, научи ме що е доблест така, както дървото умее да отстоява

Майко Земя, научи ме що е да си малък както мравката, пъплеща по земята

Майко Земя, научи ме що е свобода така, както орелът се рее в небесата

Майко Земя, научи ме що е смирение така, както листата капят на есен

Майко Земя, научи ме що е обновление така, както семето покълва на пролет

Майко Земя, научи ме що е себеотрицание така, както топящият се сняг забравя себе си

Майко Земя, научи ме що е благодарност така, както сухите земи плачат в дъжда

(молитва на племето юта)

Шифърът на навахо (Navajo code talkers)

 По време на Втората световна война индианците навахо се включват в американския морски пехотен корпус, за да предават кодирани съобщения на своя собствен език, който се отличава със сложната си граматика. Шифърът на навахо е единственият, който остава неразбит до края на войната. Индианците били изключително отдадени на ролята си и станали известни със своите умения, бързина и най-вече жертвоготовност. Не позволяват нито един от тях да попадне във вражески ръце и да разкрият кода.

В Битката за Иво Джима майор Хауър Конър разполага с шестима навахо, които предават съобщения нон-стоп в продължение на два дни. Шестимата получили и изпратили над 800 кодирани съобщения, всичките без грешка. „Ако не бяха навахо, никога нямаше да превземем Иво Джима.“ – заявил смият майор.

Никак нелош филм по темата е Windtalkers с Никалъс Кейдж и Адам Бийч. Ето резюме на съдържанието и линк за сваляне:

"Какво е общото между Джордж Вашингтон, майка Тереза, Уинстън Чърчил и индианците навахо Честър Нес и Сам Билисън? Всеки от тях е получил ордена на Конгреса - най-високото американско отличие, връчвано на цивилни граждани. С Нес и Билисън това се случва на 26 юли 2001г. от ръцете на президента Джордж Буш, в присъствието на трима от техните съплеменници - последните оцелели от групата от 29 индианци, участвали в изработването на тайния код, използван от американската армия по време на Втората световна война. Но беше необходим повече от половин век и един филм като “Гласът на вятъра”, за да се заговори най-сетне за тези герои." 

Download:

http://zamunda.net/details.php?id=403521&hit=1

Какво означават имената на някои от известните щати и реки

Река Алабама е кръстена на племето, което някога живяло покрай бреговете й. Учените смятат, че името им произлиза от местните думи за „събирачи на билки“ или „косящи тревите.“

Cheyenne warrior - movie

Всеки момент ще пламне войната между Севера и Юга. Матю и Ребека пътуват на запад, за да започнат нов живот в Орегон. Пътьом спират в търговски пункт, където се запознават с няколко шайени. Макар шайените да са дружелюбни към заселниците, Матю решава да предупреди ловците на бизони, че враждебни индианци са по петите им. След последвалите събития оцеляват Ребека и един тежко ранен шайенски воин. Зимата е на прага и двамата са принудени да разчитат един на друг, за да оцелеят. 

Може да се свали оттук: http://zamunda.net/details.php?id=246979&hit=1 

Може да се гледа целия и тук:  https://www.youtube.com/watch?v=d30uekCLdZk

Свещена земя (Sacred ground - movie)

Планинец със съпругата си от племето апачи се заселва в източната част на Орегон. Земята обаче е свещена. Местните индианци паюти се опитват да изгонят нарушителите. След сблъсък с тях жената е ранена и умира при раждането. Бебето се нуждае от майка, затова траперът се решава да открадне жена от племето кроу, която току що е загубила своето собствено дете. 

 Филмът може да се изтегли оттук:

 http://zamunda.net/details.php?id=283251&hit=1 

 или да се гледа в Youtube

 

Пророчеството на Човека-Мечка

   
   Из “Край шайенските лагерни огньове” , Джордж Бърд Гринел 

     През зимата на 1856-1857 г. три клана на шайените – Wuh’ta piu, Oi’vi manah’ и Hev’ataniu лагерували на Рънинг-крийк. Веднъж шаман на име Човекът-Мечка излязъл от потилнята, където правил парна церемония заедно с неколцина стари мъже, приближил се към олтара от земя, върху който лежал бизонов череп, обърнат с муцуната към входа на потилнята и казал на хората, които пушели около него: 
     - Когато моите приятели пееха в колибата за изпотяване, имах видение. 
    - Какво бе то, - попитали те, - кажи ни. - Докато се молехме и потяхме, - отговорил Човекът-Мечка, - получих видение, че пеши отряд поуни се приближава към нашия лагер. Водачът им държи в реце нещо, увито в плат. Така че трябва да се съберем заедно (навярно става дума за семейните станове в страни от лагера) и да вържем всички кротки коне.
   След като Човекът-Мечка свършил, глашатаят Мечият Език станал и започнал да обикаля лагера, повтаряйки пророчеството на Човека-Мечка.

Бойни сцени върху наметка (Battle scenes on а robe)

    Наметка на воин от Северните Равнини, изобразяваща неговите бойни успехи. Воинът-победител е представен с черно-червена риза, което според символиката на мандан-хидатса се тълкува като: "Издебнах и убих врага, отбелязах ку и го скалпирах". 
     Копитата долу в дясно на рисунка номер 5 и 6 отбелязват, че воинът се отличил с откраднати коне.

Битката при Bushy Run (Battle at Bushy Run)

    Битката при Bushy Run се състои на 5-6 август, 1763г. в западна Пенсилвания и въвлича в сблъсък британските войски и шотландски хайлендъри със съюзните сили на делауери, шоуни, минго и хюрони. Битката е резултат от въстанието на Понтиак. Макар че британците понасят нелеки загуби (50 британски войника, 35 хайландъри и 8 доброволци) успяват да обърнат индианците в бяг и успешно да освободят обсадения гарнизон форт Пит. 

Могилите Майма (Mima mounds)

Море от могилки сред прерията. Приличат на обърнати купи за супа, покрити със зеленина и цветя. Щом ги зърне, човек веднага се удивлява от правилните им размери и симетричното им разположение една спрямо друга. И така – докъдето стига погледът, все хълмчета и хълмчета. Питате се къде са те? Това е резерватът Майма Маундс (от англ. - могилите Майма), намиращ се в щата Вашингтон, САЩ. Мистериозният природен феномен е кръстен на прерията Майма в района. Той обаче не е уникален само за този щат. В Арканзас, Калифорния, Луизиана, Тексас и Айдахо земята е накъдрена тук-там от странните могили, които удивляват вече повече от век учените. Освен в САЩ те са се пръснали и по света - може да ги откриете в Мексико, Канада, Аржентина, Китай, Австралия и Кения.

     Какво представляват те? Защо са там?

    Могилките са високи между един и три метра. Ако насред полето имате пред себе си само едно малко възвишение, покрито с трева, това е просто могила. Ако обаче става въпрос за десетки декари, накъдрени по един и същи начин от тези възвишения, подобни на яйца в кутия? Това вече е истинска мистерия. Когато се разхождате из резервата Майма Маундс, усещането е незабравимо. Пейзажът е почти лунен, ако се изключи зеленината наоколо. Това е първото нещо, което си мислите, когато се качите на платформата за наблюдение. Ако искате обаче да усетите истинската атмосфера, тръгнете по пътеката между могилите, простиращи се на площ от 1800 дка. Тя е маркирана в продължение на 4 км, а в далечината се вижда вулканът Сейнт Хелънс. Могилките са абсолютно еднакви по размер, независимо в коя част на света се намират. С малки разлики хълмчетата в Кения са точно копие на тези в Канада. Всички те са купчини пръст, които като че ли са наредени в колони, макар и не съвсем правилни. 

When Indians cry

     Лагерът на шайените бе разположен в подковообразната извивка на Сенд Крийк, на север от едно почти сухо речно корито. Вигвамът на Черния котел беше близо до центъра на селището, а хората на Бялата антилопа и Бойния накит се бяха разположили по на запад. От източната страна, малко встрани от шайенския, беше лагерът на арапахите на Лявата ръка. Покрай извивката на реката се намираха общо шестстотин индианци, две трети от тях жени и деца. Повечето от воините бяха на лов за бизони, на няколко мили източно, както им бе заръчал майор Антъни.

     Индианците бяха толкова уверени в абсолютната си безопасност, че бяха поставили нощна стража само при стадото мустанги, което се намирате в заградено място под потока. Първото предупреждение за атаката дойде при изгрев-слънце — това бе тропотът на копита по пясъчната низина. „Аз спях в една колиба — казва Едмънд Герие, — когато за първи път чух някои жени отвън да казват, че към лагера идват много бизони. Други твърдяха, че това са много войници.“ Герие незабавно излезе навън и тръгна към палатката на Сивото одеяло Смит.

Анги Бури (Angy Burri)

      През декември 2013, на 74 години, е напуснал земния свят Анги (Анжело) Бури - швейцарски рокаджия (създател и вокалист на група "Апачите"), моторджия, художник и голям фен на северноамериканските индианци. Анги определено бе противоречива личност, но и сериозен познавач (главно) на традициите на племената от Северните равнини (на първо място кроу, сред които преди години е живял и е осиновен в един от родовете им), както и даровит майстор на индиански традиционни предмети. 

     Нека духът му бъде щастлив в Страната на Многото типита!

Истинската история за Покахонтас (Real story about Pocahontas)

     Историята за английския капитан, спасен от индианска принцеса е разказвана безброй пъти, включително в много филми и анимации. Но познатата ни история е доста далеч от истината. Че има приятелство между индианско момиче и англичанин, има и че то изиграва съществена роля в спасяването на английската колония Джеймстаун, също е факт. Но останалата част от историята е значително доукрасена. 

Дори дъждът (Tambien la Lluvia)

     Испанският режисьор Себастиан (Gael Garcia Bernal), продуцентът му и целият му екип са в Боливия в областта Кочабамба, за да заснемат филм за Христофор Колумб, първите му проучвания и начина, по който испанците третират индианците по това време. Коста (Luis Tosar) е избрал това място, понеже бюджетът на филма е ограничен, а тук могат да се наемат евтино местни актьори и статисти. Нещата се развиват горе долу добре, докато не избухва конфликт, свързан с приватизацията на водоснабдяването. Проблемът е в това, че един от местните актьори е водещ активист на протестното движение… 

   Филмът е много силен. Препоръчвам.

Download:  http://zamunda.net/details.php?id=322333&hit=1 

Творбите на Ричард Люс (Richard Luce art)

Big medicine

Двуостра кама тип Beaver tail

Двуостра кама (dagger) ,наричана още "боброва опашка" (названието й на английски е beaver tail dagger). Въведена в търговията с индианците от компанията "Хъдзън бей" някъде през втората половина на XVIII в. Най-предпочитана и използвана е била сред племената около Големите езера (оджибуей, потауатоми, меномини, отауа...), тези от лесостепите (сак и фокс, уинебаго, айоуа, санти-дакота...) и в Северните равнини (крии, чернокраки, асинибоини, гро-вантри, мандан, кроу). Със сигурност "бобровата опашка" е ползвана и от други индианци, а също и от трапери, маунтинмени и пр. Острието е много удобно, защото лесно се монтира като връх на копие или се "преквалифицира" в острие за gunstock.

    Подобен е и изключително свещеният "мечи нож" при чернокраките. Воинът Бялото Теле от племето чернокраки притежавал Мечи нож – магическо оръжие, с което човек можел да се сдобие, само след като преминел през продължителни, сурови изпитания. Затова пък Мечият нож бил неоценим помощник в битка – често врагът побягвал, още щом зърнел характерното острие с дръжка от долна челюст на гризли и привързани към нея орлови пера. Притежателят на магическото оръжие никога не можел да бъде пленен – ножът му осигурявал силата и способностите на могъщата мечка гризли.

Из "Бизони край Дунава"

 - Всичко си подписал? - не можеше да повярва на очите си Вожда.
- Без изключение. Това е най-доброто решение, което си вземал. Но не знам как ще реагират останалите кланове от племената, когато им го съобщиш. Знаеш, че това ще ти създаде много врагове.
- Знам - сухо отвърна Джо след дълго мълчание.
- Между другото, кога ще им обявиш решението си?
- Скоро.

Орлово крило (Eagle's wing movie)

Един английски уестърн с американски актьор, сниман в Мексико. Във филма паралелно се развиват три отделни истории, които в даден момент ще се обединят. Боен отряд кайова иска да докопа легендарен бял кон (Орлово крило), който принадлежи на  вожд на команчите и е толкова бърз, че никой не може да го стигне. Двама трапери (Шийн и Кайтел), запилени в пустошта чакат индианец, от когото се надяват да получат срещу "огнена вода" голямо количество кожи, които после да изтъргуват с печалба. Богата вдовица (Стефан Одран) пътува с дилижанс към хасиендата на своя девер. Отрядът кайова обаче обърква сметките на всички. 

     Филмът през цялото време ни изненадва с най-неочаквани обрати и развръзки. 

 Dowlnload: http://zamunda.net/details.php?id=333565&hit=1

 

"Шаман" на Робърт Шей в ново издание

     В последната седмица на август на пазара излезе ново българско издание на големия исторически роман от Робърт Шей „Шаман“ (изд. „Изток-Запад“). Обобщихме три причини, поради които това масивно произведение от 552 страници наистина си струва четенето:

Първа причина: Добре позната и обичана тематика.

 Ако като деца сте чели в захлас класическите индиански романи на Карл Май и Майн Рид, то вероятно за вас „Шаман“ ще докосне струните на миналото и ще изтръгне любими позабравени мелодии. Страниците на романа носят онзи характерен приключенски дух и стремеж към доблест и чест, който отеква в сърцата на малките читатели дълго след като са гонили кокошките и са разпаряли пухените възглавници в дирене на перца за индиански корони. За разлика от „Винету“ и „Оцеола“ обаче, в „Шаман“ се прокрадват множество теми, разбираеми единствено за зрелите читатели. Тежките житейски избори, през които преминават персонажите, както и красиво описаните еротични моменти в книгата, отличават произведението на Робърт Шей от типичните детско-юношески романи и го правят непредсказуемо и изключително вълнуващо за четене. За някои хора „Шаман“ е носталгия към детството, за други – красив прочит на индианската митология, а за трети – исторически трилър, изпълнен с действие и обрати.

    Втора причина: Фабулата 

Видео от лагер 2014 с повечето активности (Video from summer camp)

Речта на Лудата Мечка (Crazy Bear)

"Сега вече няма нищо. Животът беше преди. Сега просто седим неподвижно и чакаме смъртта. Ала ти не мисли, че смъртта ме плаши. Всичко на този свят умира. Даже скалите се рушат от времето. Само Майката Земя и Небето са вечни. Но на мен ми е тежко на сърцето от мисълта, че не умрях по-рано, че все още съм жив, а животът го няма. Нашият свят бе свободен свят. Свободата стоеше над всичко. Но аз чак сега разбрах това. Днес се раждат деца на нашите деца. Старците им разказват за великите времена на лакота, когато народът ни можеше да пътува и ловува където си пожелае - никъде не се издигаха огради, препречващи пътя ни. Ала родените днес вече не могат да разберат това. Аз знам, че животът може да бъде различен от днешното съществуване, но моите внуци няма да знаят това. Ние почти не боледувахме. Дишахме чист въздух и ядяхме дивечово месо - от свободни, силни животни. Белите не ни принуждаваха да ходим на училище, нито пък да се молим на техния бог. Околният свят, приятелю мой, бе за нас това, което за вас е мъдрата книга. Ние четяхме по листата, по тревата, по пясъка, по камъните. Животните и птиците деляха с нас суровостта и нежността на Земята. Всичко живо бе наш роднина. Но белият човек не мислеше така. Той не разбираше как е възможно дървото и реката да се явяват наши родственици. Целият свят, с изключение на него самия, му се струваше населен с диви и опасни твари - зверове и индианци. И той запoчна да изтребва нашето голямо семейство. 

       Изчезнаха бизонът, лосът, еленът. Оредяха нашите гори. Земята е майка за всички народи, а белият пришълец разпра корема й със своя плуг. Отначало мислехме, че белите са просто глупави и слаби, та заради това не разбират езика на различните същества. Оказа се обаче, че те са луди. В кръвта им тече твърде много злост и тя отравяше белите хора. Горчиво съжалявам, че въобще им позволихме да проникнат в нашите земи. Но нима можехме да знаем, че са толкова различни от нас? Как можехме да предположим, че чуждоземците ще измислят свои закони на живота, а няма да последван вечния порядък на Великата Тайна, която е творец на всичко съществуващо! В сърцето ми се е загнездила голяма мъка…Приятелю, твоето племе е огромно, аз видях вашите градове, твоите братя са неизброими. Предей им нашите думи чрез твоята хартия. Ние доста ти разказахме. Словото не бива да пада на земята и да се превръща в прах. То се ражда за дела, излита като птица и кръжи над нас вечно, за да могат хората да го ползват. 
     Когато вече не живеехме на свобода, Ниският Бик ни донесе от страната на змиите [т.е. шошоните, бел. ред.] вестта за един прорицател, който твърдял, че отминалите времена ще се върнат, земята ни ще се очисти от белия човек, отново ще се появят стадата коне и бизони, ще се завърнат нашите загинали воини… Мнозина повярваха и започнаха да изпълняват Танца на духовете, както учеше ясновидецът…Аз зная, че неговото предсказание ще се изпълни. Големият Крак и много други паднаха от куршумите на войниците, но нима с това може да се спре едно пророчество? Не знам колко скоро то ще се сбъдне, но това със сигурност ще стане. Светът на белите хора е болен и затова той трябва да умре. Тогава ще се върне животът."

Мато Уитко (Лудата Мечка), оглала лакота

Магия за обич на Луиз Ърдрич (Love medicine)

Авторката на „Магия за обич” Луиз Ърдрич е едно от най-ярките и самобитни имена в сериозната американска литература днес. Потомката на индианци от племето оджибуей, на французи, германци и американци създава оригинални и незабравими картини от американския живот, които удивително напомнят магическото писане на Маркес и мощните земни ритми на Фокнър...



"В мига, в който се срещнеш със смъртта и разбереш сърцето си, животът ти става друг. Оттук нататък си го носиш, както се носи преоценена дреха, изровена от купа с парцали в манастира – небрежно, защото знаеш, че нищо не си платил за нея, но и с много обич, защото съзнаваш, че никога вече няма да можеш да я купиш толкова евтино. При това имаш чувството, че преди тебе и друг я е носил, а и че друг ще я носи след теб." 

 "Никога не съм вярвала в човешките мерки: числа, време, инчове, футове. Всичко това е просто номер, за да нагодим природата към собствената си кройка. Не давам на белите преброители да пристъпват прага ми, макар да казват, че го правели за доброто на индианците. Според мен всеки път са ни преброявали, за да разберат от колцина от нашите трябва да се отърват." 

Ненаситен (Ravenous)

     Един от добрите филми за онези същества/хора, придобили стръв към човешка кръв, познати под много имена, но станали най-популярни с оджибуейското название "Уиндиго". 
    Филмът е добър, малко психарски на моменти, но определено добре направен. Разказва за един войник, който е разпределен да служи в отдалечено военно укрепление в Сиера Невада след края на Мексиканско-американската война през 1847 г. 
     Един ден в укреплението се довлича, почти в несвяст, оцелял от злощастна експедиция непознат мъж. Не след дълго той се оказва нещо повече от обикновен човек. Оказва се свръхчовек. Един от онези, от които коренните народи най-много се боят - канибалите Уиндиго, крадящи жизнените сили на своите жертви.




Download: http://zamunda.net/details.php?id=406369&hit=1

Индианско лято 2014 - снимки ( II част )

13.08 Сряда (Wednesday) 

Индианско лято 2014 - снимки (Indian summer 2014)

Началото (The Beginning) 09.08.2014

Road to paloma - movie

    Историята разказва за Робърт Уолф – член на индианското племе мохаве, който се е превърнал в беглец и прави всичко възможно да се върне у дома след шестмесечно отсъствие. Но пътят към крайната му цел се оказва по-труден от очакваното.

Download: http://zamunda.net/details.php?id=411119&hit=1

В подготовка за индианско лято 2014

Изолирано индианско племе за пръв път излиза от джунглата

     
     Индианско племе, което досега е живяло в изолация в амазонската джунгла, е излязло от гората близо до границата на Бразилия с Перу, за да търси помощ срещу болести и нападения. 

    Новината съобщи бразилската Национална фондация за коренното население (FUNAI), която разпространи видеокадри от събитието. Племето се срещнало с други местни жители и било заснето на 30 юни. Това е първият случай, в който народът е филмиран или фотографиран. Хората от племето са облечени с кожени препаски и носят лъкове със стрели. От джунглата излезли няколко млади и здрави индианци, които искали да направят обмен на стоки - банани и др. Те нарушили изолацията си и в търсене на съюзници и оръжие, за да се защитят от чужди атаки на "не-индианци", които стреляли по тях и палели къщите им. 

      Малко познатото племе търсело и медицинска помощ, защото много техни близки са умрели от дифтерия и грип. За да може да се осъществи контактът между местните жители и изолираното племе, в района пристигнали двама преводачи, които говорят близък до техния език. 

     Този тип контакти се смята за опасен, защото всяко племе пренася зарази, а имунитетът им е слаб. Известни са случаи, в които цели племена са били унищожавани от не особено тежки болести. Предполага се, че изолираният народ е имал контакт с контрабандисти на дървесина и оръжие, които са им предавали зарази и постепенно са ги изместили от територията им. 

     Според информацията на FUNAI бразилската част на амазонската джунгла е дом на най-много племена, които не са установявали контакт с външния свят. Те са около 77 на брой.

Източник: Offnews

Dead lands (trailer) - филм за маорите

Напомня ми на Апокалипто...

Пътешествие из цветята на Америка (Floral journey)

Малко снимки от изложба, посветена на флоралните мотиви във везането при северноамериканските индианци. Повечето екземпляри са от 19-ти век, но има и по-съвременни, от началото на 20-ти.

ПОТАУАТОМИ

Езичество (Paganism - a short introduction)

Голям фен съм на тази поредица, затова споделям част от блестящото ревю на Мартин Белтов.

* Предговорът въвежда в темата и анализира етимологията на думата и значението на езичеството през Античността и Средновековието. Той е съвсем кратък и предразполага читателя към стила на книгата, изданието е написано в много достъпен език, което е много хубаво. 

1.Първата глава е озаглавена „The ancient world“. В нея се проследяват първите проявления на религиите чрез най-старата форма на вярване – концепцията за задгробен живот. Следват идолите и пещерните рисунки, които са свидетелство за това. Свързването на тези ранни свидетелства говори за появата на анимизма като вярване. Няма конкретни свидетелства, които да свързват директно анимизма с културата, но автора смята, че тези доказателства са тотемически. Отделя се внимание на древния шаманизъм, култа към предците и боготворенето на Майката-богиня. Твърдите политеистични вярвания в периода на цивилизациите на Месопотамия, Вавилон и Египет, както и писмените знакови системи играят важна роля за развитието на вярванията. Доволен съм от обясненията за синкретизма в гръко-римския пантеон, както и отношението на Юдаизма и Християнството към езическите религии. Използват се различни примери за обяснение и сравнение: Митраизма, неоплатониците и други. Авторът изрично отделя значителна част от тази глава, за да изясни естеството на разбирането за жертвоприношенията – историческите, теологическите и археологическите свидетелства и доказателства против и в подкрепа на тези явления в езическия и юдео-християнския свят; 

2. „Paganism in retreat“ е втората глава от книгата и тя е посветена на началото на гоненията срещу езичниците. Авторът започва от Римската империя и едиктите на императорите срещу езическите практики. Разказва се за мисионерството и практиките на християнизация в Англия и териториите около днешното Обединено кралство. За разрушението на древните храмове, идоли и свещенни места се използват жития и други исторически източници.Териториите са най-обширни: Гърция, Турция, Северна Африка и др. В тази глава отново се застъпва тезата за характера на синкретизма в Християнството. Монасите и мисионерите успяват да въплътят някои езически практики в своята религия и по този начин по-лесно да нагодят своята религия към местното население. Езичеството постепенно преминава във фолклора и суеверията; 

3.Третата глава е „Gods of the North“, която се отнася до северните народи....

Повече за книгата тук: http://martinbeltov.wordpress.com/2014/07/29/paganism-a-very-short-introduction/

"Хубаво е в разцвета на нашата мъжка сила..."

"Хубаво е в разцвета на нашата мъжка сила да се отнасяме добре с жените, защото на техните ръце лежим и в началото, и в края на нашия живот." 

Мъжкото Куче (1838 - 1937) - лакота

Осем малко известни неща за Колумб ( Eight little known facts about Columbus)

 1. Колумб излъгва за обявенатa от него награда

Кoлумб обещава 10 000 мараведи (540 долара) – горе долу целогодишната заплата за един моряк по онова време - на първия, който види новите земи. Въпреки че негов моряк пръв съзира сушата, Колумб не изплаща наградата, твърдейки, че той я е видял преди него, макар да е бил в каютата си.

2. От самото начало Колумб използва сила

„Те искаха да споделят с всички и когато поискаш нещо, никога не ти отказват.” – пише той. Арауак нямали оръжия – в тяхното общество нямало престъпници, затвори и затворници. Те били толкова добросърдечни, че Колумб записва как в деня, когато Санта Мария потънал, арауак се опитвали с часове да спасят хората и товара. Местните били толкова честни, че от кораба не липсвало абсолютно нищо.Въпреки че местните арауак, тайно и лукаян посрещат с дарове Колумб, той отбелязва в дневника си: „Отведох насила няколко туземци, за да ми разкажат повече за земите си."

3. Колумб праща лъжливи доклади до кралицата

Осем малко известни факта от историята на индианците (8 little known facts)

1. Колумб никога не е стъпвал в Северна Америка. Колумб акостира на Карибите, Бахамите и Хаити ( островите на Централна Америка) и никога не навлиза навътре в континента. 

 2. Историята за Покахонтас от филмите и романите е тотално сбъркана. Покахонтас или Матоака е на 8 години, когато се появява рицарят Джон Смит. Тя никога не се влюбва в него, макар и двамата да изпитват взаимно уважение. По-късно Матоака се омъжва за млад индиански воин, от когото има дете. Но съпругът й умира, а детето й е поверено на роднини, когато тя попада в плен на европейците на 15-16 год. възраст. Докато е в плен среща търговеца Джон Ролф. Под негово влияние приема християнството, получава името Ребека и остава в селището на заселниците. Умира едва 22 годишна. 

 3. Денят на благодарността ознаменува клането над пекуот.

Iroquois Scalp / Modern show dance

Денят на независимостта - ха да ви е честито!

Нека в този паметен ден (04.07), в който някои хора много обичат да говорят за независимост, демокрация и изконното право на всеки човек да бъде свободен и щастлив, да си припомним какви точно хора стоят зад създаването на американската нация. 

Хора като тези например: 

"Ако Провидението е възнамерило да изтреби тези диваци, за да освободи място за обработващите земята, алкохолът може да се окаже най-доброто средство за целта." 

 Бенджамин Франклин 

 „Непосредствената цел сега е пълната разруха и опустошение на техните селища, както и взимането на възможно най-голям брой пленници, независимо от пола и възрастта. От огромно значение е да унищожим посевите им и да ги лишим от земеделие“ 

Джордж Вашингтон 

По-долу има и още "култови" реплики. 

Честит ден на независимостта!

http://indiancountrytodaymedianetwork.com/

"По-скоро реките ще потекат към изворите си..."

"Земята и аз сме едно. Земята и аз мислим по един и същ начин. Земята е майка на всички хора и затова всички хора по Земята трябва да имат равни права. По - скоро реките ще потекат към изворите си, отколкото роденият свободен да се задоволи с това да го затворят и да му откажат свободата да се скита там, където пожелае."

Отекващият-в-планините-гръм (1830-1904), нимипу (не персе)

 

Престъпление ли е, че съм лакота

"Кой закон съм прекрачил, когато и да било? Нима е престъпление това, че защитавам начина си на живот? Престъпление ли е, че кожата ми е тъмна, че съм лакота, че съм роден там, където са живели предците ми и че съм готов да умра за народа и земята си."

Седящият бик, лакота (1831-1890г.)