понеделник, 25 ноември 2013 г.

Америндците и с европейски гени

   


   Коренното население на Америка не е единствено с азиатски произход, а притежава и европейски гени, сочат резултатите от изследване, цитирано от ВВС. За това свидетелстват тленните останки от дете, живяло преди 24 000 години край Байкалското езеро в Сибир. 
   
     Учени взели миниатюрна проба от скелета на детето, чиито тленни останки били открити на обект от палеолита в Сибир през 20-те години на миналия век. Те извлекли ДНК, за да изследват генома му. Става въпрос за най-древния човешки геном, който някога е бил дешифриран, отбелязаха авторите на изследването. След това геномът бил сравнен с този на съвременни хора, в частност на представители на туземното население на Америка. Целта била да се разкрие загадката, свързана с произхода им. 

     Доминиращата от близо един век теория гласи, че първите хора, стъпили на американския континент, са азиатски племена, които прекосили Тихия океан, минавайки през Беринговия проток. Това станало през период на заледяване, което понижило морското ниво между тихоокеанския азиатски бряг и брега на Аляска. Макар туземното население на Америка да изглежда генетично близко до популации в Източна Азия, други признаци посяха съмнения. Става дума за черепи, чиито морфологични особености са несъвместими с тези на черепите на представители на азиатски популации. Въпросните черепи са на хора, живели преди пристигането на европейците след откриването на Новия свят от Христофор Колумб.

http://www.nytimes.com/2013/11/21/science/two-surprises-in-dna-of-boy-found-buried-in-siberia.html?_r=2&

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

"Битката на хилядата убити"



Битката в Уабаш, още известна като „Битката на хилядата убити“ е най-тежкото и позорно поражение в ранната история на американската армия. Западната конфедерация на индианците е водена от Малката костенурка от племето маями, Синята куртка от племето шоуни и Бъконгахелас от делауерите. Войската на доказалия се генерал Артър Сен Клер наброява повече от 1000 души. На сутринта на 4.11. 1792 г. индианците се нахвърлят върху американците като ято орли. Янките не само хвърлят оръжието и снаряжението си, но от острах изоставят дори ранените. Дивият бяг на оцелелите от битката към отдалечения на 30 мили форт Джеферсън продължава от предиобед до залез слънце. От немай къде американците извършват най-големия си подвиг – взимат за един ден разтояние, което обикновено отнема три. От 1000 офицери в армията на Сен Клер се спасяват едва 48, сред тях и командира им. Индаинците дават еда 21 жертви. Президентът Вашингтон бил толкова бесен за случилото се, че настоява за оставката на генерал Сен Клер

събота, 16 ноември 2013 г.

"Пътят на сълзите"




   Историята на "Пътят на сълзите" е история за безмилостната депортация на племето чероки през 1838 година. Случаят е толкова покъртителен, че предизвиква разгорещен дебат в тогавашните обществени среди. 
    Във времето, когато се разиграва този епизод от американската история, се решава въпросът дали в САЩ е възможно бели и индианци да живеят заедно. За разлика от много други индиански племена, чероки възприемат стратегията за асимилация, тъй като са наясно, че със сила не могат да спрат нашествието на белите. Така бившите воини се превръщат в животновъди, кръвното отмъщение отстъпва място на съдилища, а племенните съвети биват заменени с парламент. Чероките създават свои училища, собствена писменост и дори вестник  - "Черъки Финикс"
    Първоначално американското правителство приема радушно и насърчава усилията им с надеждата, че по този начин индианците ще се покръстят и ще преотстъпят на белите голяма част от земите си.

сряда, 13 ноември 2013 г.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Из последното интервю на Къстър



"Че индианците трябва да живеят в резервати е мнение колкото общоприето, толкова и - простете - глупаво. Ако бях индианец, със сигурност бих предпочел да живея в откритите равнини, а не в някой резерват... но вашите читатели едва ли биха искали да чуят това! Аз просто съм военен и имам ясна заповед, която гласи, че индианците трябва да бъдат принудени да се заселят в резерват - това е." 

 Из последното интервю, което генерал Джордж А. Къстър дава на американски журналист, броени дни преди битката при Литъл Бигхорн (юни 1876 г.)

неделя, 3 ноември 2013 г.

Подвигът на Огуандагете


     
     През април 1758 г. група ирокези от канадския Освегатчи за пореден път се отправили на поход срещу бледолики. Но походът им се оказал неуспешен и повечето тръгнали обратно към селището си, като от групата останал само един онондага на име Огуандагете и още двама негови съратници, останали анонимни в историята. През нощта те проникнали в покрайнините на селището Джереми Флет, където в една от къщите, превърнати в караулно помещение се били разположили 11 опълченци от Ню Йорк. Войниците с увлечение люскали карти, а пушките им стояли скупчени на пирамида до стената. Огуандагете предложил веднага да нападнат белите, но другарите му благоразумно отбелязали, че войниците са твърде много и не им се иска да рискуват. "Щом не искате, отивам сам" – отсякал Огуандагете. Воинът се съблякъл, боядисал се целия в черно и с ужасяващ боен вик нахълтал в къщата. Стреснатите войници се изпокрили по ъглите. Без да губи време Огуандагете хванал пушките и ги изхвърлил през прозореца. Щом двамата другари на Огуандагете влезли вътре, те видели как онондагата вече връзвал опълченците. Впоследствие пленниците били показвани парадно в Освегатчи и Монреал. Така Огуандагете се прочул като воинът, който съвсем сам успял да плени единайсет войници. 

   Из кнгата "The Canadian Iroquois and Seven Years War“.
  
   ПС: Хубава история, за която ме светна Black Wolf :)