събота, 29 ноември 2014 г.
Първото видение (The first vision of Plenty coup)
Из "Вождът Многото подвизи"
Една сутрин, когато лагерът щеше да се мести, брат ми потегли на война срещу нашите врагове - лакота [сиуксите]. Мислих за него през целия ден. Дори по време на приятното оживление, което настъпваше при прекосяването на Еленовата река, брат ми не излизаше от ума ми. Винаги ме бе радвало правенето на салове, върху които старците и децата пресичаха голямата река. Всеки сал се теглеше от четирима мъже на силни коне, което бе много интригуваща гледка. През този ден обаче нищо не ме интересуваше. Настъпи нощта и всички, освен вълците, заспаха дълбоко, но аз не можах да мигна. Когато се установихме край Голямата река [Мисури], до нас достигна вестта, че брат ми е загинал от ръката на сиуксите при река Паудър.
неделя, 23 ноември 2014 г.
Из "Приключенията на Сейджо" (Sago and her Beaver people)
Една великолепна книга на Сивата сова, чието съдържание никак не се побира в рамките на детско-юношеската литература.
"Животът на индианците е толкова тежък и труден, че никой в тези селища не може да си позволи да мързелува дълго, без скоро да остане без храна, облекло и подслон – и макар че хората си помагат един на друг и делят помежду си всичко, каквото имат, те много презират мързеливците. Ала въпреки тежката работа, децата и младежите намират достатъчно време да играят своите простички, но динамични и увлекателни игри. Понякога в края на деня, когато се стъмни, те сядат под блещукащите северни звезди около лумнал огън и слушат разказите на старейшините. В някои от тях се говори за ловни походи или за далечни индиански племена, за велики мъже от далечното минало; в други се разправя за странни приключения в гората. Най-чудновати за тях обаче са разказите на възрастните, които са ходили в онази удивителна страна далече на юг, от която идват белите хора: там имало големи шейни на колела, които се носели с бързината на вятъра по желязна пътека, както наричат те железопътната линия, и пушещи кану, както казват на параходите, пътували почти със същата скорост по вода. В онази земя нямало индианци, а дърветата били малко; имало само редици високи каменни къщи, между които хората се движели на тълпи, тичали и бързали, но като че не отивали никъде, нито идвали отнякъде. Там, както се разправяло, ако нямаш пари, не можеш нито да спиш, нито да ядеш. Тъкмо това, последното, е най-странно от всичко за младите слушатели, защото в горите пътниците са винаги добре дошли и могат да си починат и да се нахранят в становете на белите трапери или в някое индианско селище съвсем безплатно. Ала тези деца, както и повечето по-възрастни хора от племето, знаят толкова малко за изискванията на градския живот, колкото може би вие знаете за техните диви земи."
"Животът на индианците е толкова тежък и труден, че никой в тези селища не може да си позволи да мързелува дълго, без скоро да остане без храна, облекло и подслон – и макар че хората си помагат един на друг и делят помежду си всичко, каквото имат, те много презират мързеливците. Ала въпреки тежката работа, децата и младежите намират достатъчно време да играят своите простички, но динамични и увлекателни игри. Понякога в края на деня, когато се стъмни, те сядат под блещукащите северни звезди около лумнал огън и слушат разказите на старейшините. В някои от тях се говори за ловни походи или за далечни индиански племена, за велики мъже от далечното минало; в други се разправя за странни приключения в гората. Най-чудновати за тях обаче са разказите на възрастните, които са ходили в онази удивителна страна далече на юг, от която идват белите хора: там имало големи шейни на колела, които се носели с бързината на вятъра по желязна пътека, както наричат те железопътната линия, и пушещи кану, както казват на параходите, пътували почти със същата скорост по вода. В онази земя нямало индианци, а дърветата били малко; имало само редици високи каменни къщи, между които хората се движели на тълпи, тичали и бързали, но като че не отивали никъде, нито идвали отнякъде. Там, както се разправяло, ако нямаш пари, не можеш нито да спиш, нито да ядеш. Тъкмо това, последното, е най-странно от всичко за младите слушатели, защото в горите пътниците са винаги добре дошли и могат да си починат и да се нахранят в становете на белите трапери или в някое индианско селище съвсем безплатно. Ала тези деца, както и повечето по-възрастни хора от племето, знаят толкова малко за изискванията на градския живот, колкото може би вие знаете за техните диви земи."
понеделник, 17 ноември 2014 г.
Майко Земя научи ме (Earth teach me)
Майко Земя, научи ме що е безмълвие така, както тревите притихват със светлина
Майко Земя, научи ме ще е болка така, както камъните страдат, натежали от спомени
Майко Земя, научи ме що е търпение така, както цветовете се смиряват пред новото начало
Майко Земя, научи ме що е нежност така, както майката се грижи за своето дете
Майко Земя, научи ме що е доблест така, както дървото умее да отстоява
Майко Земя, научи ме що е да си малък както мравката, пъплеща по земята
Майко Земя, научи ме що е свобода така, както орелът се рее в небесата
Майко Земя, научи ме що е смирение така, както листата капят на есен
Майко Земя, научи ме що е обновление така, както семето покълва на пролет
Майко Земя, научи ме що е себеотрицание така, както топящият се сняг забравя себе си
Майко Земя, научи ме що е благодарност така, както сухите земи плачат в дъжда
(молитва на племето юта)
Шифърът на навахо (Navajo code talkers)
По време на Втората световна война индианците навахо се включват в американския морски пехотен корпус, за да предават кодирани съобщения на своя собствен език, който се отличава със сложната си граматика. Шифърът на навахо е единственият, който остава неразбит до края на войната. Индианците били изключително отдадени на ролята си и станали известни със своите умения, бързина и най-вече жертвоготовност. Не позволяват нито един от тях да попадне във вражески ръце и да разкрият кода.
В Битката за Иво Джима майор Хауър Конър разполага с шестима навахо, които предават съобщения нон-стоп в продължение на два дни. Шестимата получили и изпратили над 800 кодирани съобщения, всичките без грешка. „Ако не бяха навахо, никога нямаше да превземем Иво Джима.“ – заявил смият майор.
Никак нелош филм по темата е Windtalkers с Никалъс Кейдж и Адам Бийч. Ето резюме на съдържанието и линк за сваляне:
"Какво е общото между Джордж Вашингтон, майка Тереза, Уинстън Чърчил и индианците навахо Честър Нес и Сам Билисън? Всеки от тях е получил ордена на Конгреса - най-високото американско отличие, връчвано на цивилни граждани. С Нес и Билисън това се случва на 26 юли 2001г. от ръцете на президента Джордж Буш, в присъствието на трима от техните съплеменници - последните оцелели от групата от 29 индианци, участвали в изработването на тайния код, използван от американската армия по време на Втората световна война. Но беше необходим повече от половин век и един филм като “Гласът на вятъра”, за да се заговори най-сетне за тези герои."
Download:
http://zamunda.net/details.php?id=403521&hit=1
понеделник, 10 ноември 2014 г.
Какво означават имената на някои от известните щати и реки
Река Алабама е кръстена на племето, което някога живяло покрай бреговете й. Учените смятат, че името им произлиза от местните думи за „събирачи на билки“ или „косящи тревите.“
Cheyenne warrior - movie
Всеки момент ще пламне войната между Севера и Юга. Матю и Ребека пътуват на запад, за да започнат нов живот в Орегон. Пътьом спират в търговски пункт, където се запознават с няколко шайени. Макар шайените да са дружелюбни към заселниците, Матю решава да предупреди ловците на бизони, че враждебни индианци са по петите им. След последвалите събития оцеляват Ребека и един тежко ранен шайенски воин. Зимата е на прага и двамата са принудени да разчитат един на друг, за да оцелеят.
Може да се свали оттук: http://zamunda.net/details.php?id=246979&hit=1
Може да се гледа целия и тук: https://www.youtube.com/watch?v=d30uekCLdZk
Свещена земя (Sacred ground - movie)
Планинец със съпругата си от племето апачи се заселва в източната част на Орегон. Земята обаче е свещена. Местните индианци паюти се опитват да изгонят нарушителите. След сблъсък с тях жената е ранена и умира при раждането. Бебето се нуждае от майка, затова траперът се решава да открадне жена от племето кроу, която току що е загубила своето собствено дете.
Филмът може да се изтегли оттук:
http://zamunda.net/details.php?id=283251&hit=1
или да се гледа в Youtube
понеделник, 3 ноември 2014 г.
Пророчеството на Човека-Мечка
Из “Край шайенските лагерни огньове” , Джордж Бърд Гринел
През зимата на 1856-1857 г. три клана на шайените – Wuh’ta piu, Oi’vi manah’ и Hev’ataniu лагерували на Рънинг-крийк. Веднъж шаман на име Човекът-Мечка излязъл от потилнята, където правил парна церемония заедно с неколцина стари мъже, приближил се към олтара от земя, върху който лежал бизонов череп, обърнат с муцуната към входа на потилнята и казал на хората, които пушели около него:
- Когато моите приятели пееха в колибата за изпотяване, имах видение.
- Какво бе то, - попитали те, - кажи ни. - Докато се молехме и потяхме, - отговорил Човекът-Мечка, - получих видение, че пеши отряд поуни се приближава към нашия лагер. Водачът им държи в реце нещо, увито в плат. Така че трябва да се съберем заедно (навярно става дума за семейните станове в страни от лагера) и да вържем всички кротки коне.
След като Човекът-Мечка свършил, глашатаят Мечият Език станал и започнал да обикаля лагера, повтаряйки пророчеството на Човека-Мечка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)