![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjlK0w3V1PzIRVkyaqHQ4mOhfsfEjAUbSqjy7EGNKqzIv-Nvn8gWbP6bqD0XR5hxP1aaHatvMeAf88R2Io1DlfpsXmr1vSn2sdY54FMKoYWl9zQrv5z1tvfrOuGVM4OdK3d6e5HxqZLAVA/s640/Doug+Hall+-+In+Pursuit.jpg)
подготвил: Н.Янков
Тази история се случила в земите на Анитсалаги, по-известни като Чероки, чиито ловни земи в миналото се простирали на територията на няколко съвременни щата Тенеси, Северна Каролина, Вирджиния, Алабама и Джорджия. Церемонията по събиране на реколтата от млечна царевица тъкмо била привършила и жителите на селището, състоящо се от две хиляди души били заети с пречистващи ритуали. Мъже, жени, деца и старци топели телата си по седем пъти в близката река, почиствали домовете и семейните огнища, изхвърляли овехтелите дрехи и съдини и се събирали за празници, в сърцето на които стояла идеята за прошка и побратимяване.
Междувременно ловците се готвели за важен ловен поход. Те също преминавали очистителни процедури, но за разлика от съплеменниците си постели с дни, провеждали церемонии в колибата за потене, пиели билкова отвара, която наричали „черна вода” и пречиствали кръвта си, като раздирали кожата са на тънки ивици с помощта на острите зъбци на гребоподобно пособие.
И така след едноседмични приготовления воините тръгнали за голям сезонен лов. Един млад скаут, който имал задачата да разузнава избързал пред ловната група, която вече се готвела да бивакува в своя ловен лагер, и се качил на близкото възвишение, за да огледа хоризонта. В далечината съзрял странна фигура, която вървяла тежко-тежко,