Кахокия

Кахокия е археологически обект от огромна величина, разположен в щата Илинойс в района, където се събират трите големи реки – Илинойс, Мисури и Мисисипи. Днешните руини някога са представлявали най-големият и многолюден туземен град на север от Мексико, радващ се на изключително активни търговски и социални отношения със съседските племена. Освен кулите и палисадите, опасващи града няма други следи, говорещи за продължителни или сериозни войни в района. В своя апогей просъщестувалият от 600 г. до 1400 г. сл. Хр. град достига численост около 40 000 души, повече от кой да е от европейските градове по това време. Безспорно Кахокия е представлявал най-важният град за така интересната, ала безследно изчезнала Мисисипска култура в Северна Америка, простираща се от Средния Запад до източните горски райони и оказала силно влияние на социално, политическо и религиозно ниво върху съседните култури. 

Включеният в мрежата на ЮНЕСКО археологически комплекс
се простира върху 2200 акра земя и в миналото се състоял от 120 земни могили, по-голямата част от които са запазени до днес. Освен могилите комплексът има няколко гробници, обширен, централен площад и възстановен дървен (изграден от дървени стълбове) слънчев календар.

Едни от най-интересните открития в Кахокия се свързват с Могила 72, в която са намерени 300 гроба, сред които и този на 45-годишния владетел на града. Тялото му било положено върху 20 000 мидени мъниста, подредени по такъв начин, че да оформят образа на сокол с разперени криле - птица, която явно има важна роля в Мисисипската култура, тъй като е често изобразявана върху различни сакрални обекти. Тялото на владетеля е заобиколено от костите на четирима мъже с отрязани глави и ръце, наред с още 53 жени на възраст между 15 и 25 години – вероянто ритуално пожертвани заедно със своя владетел. По-странна е обаче масовата гробница на около 40 мъже и жени, които сякаш имали злощастната участ да бъдат заровени живи. За това археолозите съдят от положението  на телата и най-вече на пръстите на мъртъвците, които по всичко личи се опитвали да ровят в пръстта или да се издърпат от затискащата ги човешка маса. Датировката с радиовъглерод показва, че най-вероятно труповете в гробницата не са положени отведнъж, а в отрязък от половин век.

"Могилата на монаха" е друг знаменателен обект в Кахокия, кръстена на група монаси, обитаващи мястото след европейското нашествие. Могилата на монаха е най-голямата предисторическа постройка в Северна Амрика и от най-големите могили, откривани въобще в двете Америки. Свещената пирамида, виждала редица човешки жртвоприношения и молитви към Слънцето, има основа по-голяма от Великата пирамида в Египет. 

Кахокия, познат още като северния "Град на Слънцето" подобно на маиския Чичен Ица залязва мистериозно малко преди идването на европейците (между XIV и XV-ти век). Най-сериозните предположения сочат като главна причина избухването на епидемия заради пренаселване на района. Други сочат екологичния фактор за решаващ - обезлесяване и намаляване на дивеча. А може и просто като всяко друго нещо градът да е претърпял политическа трансфромация. Просперирал е, докато по естествен начин не е започнал да губи от своя блясък и сила, оставяйки се на съседните племена да го плячкосват и разселят жителите му. Какво точно се е случило с населението си остава загадка.