Небесни посетители

Картина на Норвал Морисо

       Художникът Норвал Морисо е познат с цветния стенопис, покриващ цялата стена на павилиона на канадските индианци, част от монреалското изложение през 1967г. но той, или Медната Гръмотевична Птица, както е известен на своя език, освен художник е и известен писател. В книгата си „Легенди на моя народ, великите Оджибуей” той разказва историята на дядо си за призоваването на небесни сили и появата на странни платове.

         Изпълнението на церемонията „Клатещата се Шатра”, което той описва там е типично за обичаите на субарктическите народи. В покритото с кожи и дървесна кора пространство шаманът общува с духове, които влизат и излизат през единствената дупка на върха; събралите се отвън виждат как духовете клатят шатрата по невъобразим начин и чуват тайнствените им гласове. Компанята Хъдсън Бей, спомената в откъса е първоначално наета през 1670 г. от английски търговци, които били нетърпеливи да придобият контрол над търговията с боброви кожи. Постепенно компанията започва да доминира върху търговията със съседна Канада. 

        "Тази история била разказана на дядо ми преди много години. Някога, преди около двеста години на мястото, наречено Форт Хоуп, Онтарио, съществувало оджибуейско селище, в което имало шаман, призоваващ небесните посетители в огромна шатра с формата на боброва къща. Всяка пролет шаманът правел тази голяма шатра с дупки на върха и по стените, така че когато великият вятър задухал през върха, духал и през стените. След като всички се разполагали в голям кръг на около 3 м. от шатрата шаманът се обръщал към хората навън и казвал:

 - Днес отново ще дойдат небесни посетители.

 И започвал да барабани по своя тъпан.Великото небе било безоблачно и нямало никакъв вятър. Внезапно се появявали първите пориви, вятърът започвал да духа от небето и се усещал свеж полъх, влизащ през върха на шатрата и излизащ през стените. Чувал се шепот във въздуха, но хора не се виждали. Всички наблюдавали и слушали, а от вътрешността на шатрата се чувал говор – на мъже и жени. Шаманът вътре се обръщал към хората отвън:

 - Нашите посетители са тук. Слушайте.

 През онези времена индианците никога не били виждали коприна или сатен, тъй като всички носели дрехи от еленова кожа. Червена, синя, бяла ,фина коприна, се появила през страничните отвори на шатрата. Оджибуеите смятали, че това са дрехите на посетителите. Платът идвал от стените на шатрата, тъй като вятърът духал от небето право в отворения връх, карайки някои от дрехите на посетителите да излязат през стените. След около час шаманът отново започвал да бие по тъпана и се чувало как посетителите си тръгвали. Всички поглеждали към върха на шатрата , но там нямало нищо. Всичко затихвало. Тогава шаманът излизал на входа на шатрата и казвал:

 - Народе мой, отново видяхте и чухте нашите небесни посетители. Ще ги поканим пак следващата пролет.

 Старата жена, разказала тази история на дядо ми преди 50 години била много възрастна; на около 90 години. Тя казала:

- Всички бяхме много изненадани, не поради великата магия, а от платовете, които видяхме тогава. По това време всички носехме дрехи от еленова кожа и не бяхме виждали коприна или сатен. По-късно, когато хората от компанията Хъдсън Бей дойдоха при нас и донесоха с тях платовете си, а те бяха същите, които вече бяхме виждали и докосвали. Същите, които бяха излезли от великата шаманска шатра.

 Норвал Морисо ,Оджибуей
 Превод: Хейока