събота, 29 октомври 2016 г.

Родната Земя - човекът в хармония с природата

Питър Матисен -“American West”, May/June 1982, v. XIX, № 3.


Питър Матисен е известен американски писател, изследовател и пътешественик. В основата на интересите му са културите на коренните народи по света и будистката философия. Живял е няколко години в Тибет, занимава се с дзен и от дълго време практикува будистка медитация. П. Матисен е автор на бестселърите “Игра в полето на бога” и “Снежният леопард”, документалната книга "В духа на Лудия Кон" и др. През последните години работи върху проблема за трансгресията на американското правителство по отношение свещените места на американските индианци.
***

За индианците не е свойствено разбирането за изкуство, откъснато от природата, част от която е животът; същото се отнася и за живот, откъснат от религията. Петроглифите, рисунките върху шатрите, боите по тялото, пясъчната живопис, одеалата, мокасините, поясите, кошниците, даже бижутата крият в себе си символи, чрез които се предават учения. Най-свещените символи не се изобразяват на предмети, предназначени за белите, защото в един живот, който не е отделен от религиозния опит, такива предмети могат да бъдат опасни, тъй като са проникнати от силата на един свят, в който няма случайности. Да изплетеш кошница - това означава да възсъздадеш процеса на творението, а готовата кошница е образ на Вселената.

Сиукска "дзен" история

Sioux men, 1905
Преди много, много години двама мъже вървели през прерията. По-младият попитал другия: – Какво е Уакан Танка (Великата Тайна)?

– Нека отидем на онзи хълм там, на запад – отвърнал му по-възрастният. – Нека видим какво има отвъд него. Може би така ще разберем.

Двамата се изкачили на хълма и от върха му дълго гледали на запад. Там нямало нищо ново – всичко било като нещата, които те били виждали и преди.

Когато продължили пътя си, мъжете видели друг хълм, който се издигал на север. Те се изкачили и на него, но отвъд хълма нямало нищо, което да не били виждали и преди.

После съзрели хълм на изток. На младият той се сторил особено висок и той помолил другия да се качат и на него. Само че отвъд този хълм имало друг, който също изглеждал доста висок, а зад него имало още един, също висок, а по-нататък се виждал друг…

Цял ден мъжете изкачвали хълмовете – и навсякъде виждали едно и също. Накрая по-възрастният казал:

– Ами, ето – това е Уакан Танка.

https://our7thdirection.wordpress.com

вторник, 18 октомври 2016 г.

Всеки ден за мен е неделя



"Нима твоят бог идва само веднъж в седмицата? Нима той идва крадешком, след като се стъмни? От какво го е срам, та само му шепнеш? Моят е тук през цялото време. Аз мога винаги да стигна до него с песента си; всеки ден за мен е неделя." - Куонаб

(из "Ловци в Северните гори" от Ърнест Томпсън Ситън)


понеделник, 17 октомври 2016 г.

Из “Белите индианци” от Алън Фитцпатрик



Книгата “Белите индианци. Неразказаната история на пленниците, които никога не се върнаха” от Алън Фитцпатрик описва съдбите на заселниците, отвлечени от индианци по време на пограничните войни в САЩ от края на XVIII век. Авторът обаче се фокусира върху непопулярните и често “замитани под килима” биографии на хора, осиновени от похитилите ги горски племена, които решават да не се върнат по родните си места след края на войните. Счита се, че броят им е приблизително 1200 души – повече от половината от всички отвлечени. Книгата на Фитцпатрик изследва въпроса защо тези хора избират да останат при осиновилите ги “безмилостни диваци и езичници”.

Тук предлагаме няколко кратки откъса от книгата. Публикуваме ги с любезното съгласие на автора.

“Маги се обърна на английски към Рейчъл и й каза, че преди да да бъде пленена и осиновена от шоуните, е била слугиня в богато семейство. “Тук аз нямам господар. Равна съм на всички жени в селото и мога да ходя, където си поискам, без да дължа обяснения на когото и да било.”


“…Разбираш ли, Брайс, твоята глава е в състояние да познава и двата свята… Твоите очи, твоят ум, ушите ти те разпъват между Бялото и Червеното. Само че главата ти, с нейните очи и съзнание – това не си истинският ти…
…Какво ти казва твоето сърце? Какво ще избере то? Както те предупредих, сърцето ти може да избере само единия свят – и така и ще стане. За Господаря на Живота е било радост да те доведе тук. Сега вече сърцето на Брайс ще избере: дали ще останеш, или не, дали ще се сражаваш с Дългите ножове, или няма, дали ще заживееш като шоуни, или не. Послушай го! То ще ти говори – но няма да го направи с думи.”

“…Сега, когато думите на онази жена са влезли през ушите ти в съзнанието ти, за да ти напомнят за цвета на твоята кожа, това, което трябва да се запиташ, е не дали си бял човек, или не си, а какъв е цветът на твоето сърце. Сърцето винаги е по-правдиво от главата, която се оставя да бъде заблудена от думи.”

(превод: Любомир Кюмюрджиев)

източник: https://our7thdirection.wordpress.com

сряда, 12 октомври 2016 г.

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА


На 12 октомври била открита Америка! По този повод ето и

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА

Над цяла España царяла el grande la скука:
турнирче, коридка и в петък по някой салон...
И точно тогава на кралската порта почукал
Колумб, който всъщност държал да му викат Колон.

И казал на краля какво че узнал бил със точност
за някакъв сигурен (таен все още!) закон:
потеглял на Запад и стигал в Китая предсрочно – 
Колумб, който страшно държал да му викат Колон.

И кралят подскочил и викнал „А въх!” – по испански!
„Не ти ще се кланяш, ми аз ще ти сторя поклон!”
Па плеснал с ръце и напсувал направо погански
Колумба, държащ да го пишат „Колон”.

И после му дава три кораба, двеста моряка,
дори го закарва до пристана с личния кралски файтон!
Пък там – олелия и танци! И всички му врякат:
„Колумбе!” – а той ги поправял навъсен: „Колон!”

И после потеглил. Зацепил надлъж океана,
задгърбил опасности, бури, тайфун и циклон...
И зорко се взирал за чайка, скала или пяна – 
Колумб, който вече се пишел направо „Колон”...

И стигнал накрая таквозто – Америка стигнал.
А мислел, че стига Китай според онзи кретенски закон!
И пак се разписал! Па писал, па писал... – не мигнал:
зачерквал „Колумб” във отчета и пишел отгоре „Колон”.

... И пак е добре, че сред цялата таз какафония
така и не схванал какво е открил този шантав галфон!
Америка щеше сега да се казва Колония! – 
понеже Колумб бил подписан навсякъде само „Колон”...

Христо Карастоянов 1997