Книгата “Белите индианци. Неразказаната история на пленниците, които никога не се върнаха” от Алън Фитцпатрик описва съдбите на заселниците, отвлечени от индианци по време на пограничните войни в САЩ от края на XVIII век. Авторът обаче се фокусира върху непопулярните и често “замитани под килима” биографии на хора, осиновени от похитилите ги горски племена, които решават да не се върнат по родните си места след края на войните. Счита се, че броят им е приблизително 1200 души – повече от половината от всички отвлечени. Книгата на Фитцпатрик изследва въпроса защо тези хора избират да останат при осиновилите ги “безмилостни диваци и езичници”.
Тук предлагаме няколко кратки откъса от книгата. Публикуваме ги с любезното съгласие на автора.
“Маги се обърна на английски към Рейчъл и й каза, че преди да да бъде пленена и осиновена от шоуните, е била слугиня в богато семейство. “Тук аз нямам господар. Равна съм на всички жени в селото и мога да ходя, където си поискам, без да дължа обяснения на когото и да било.”
“…Разбираш ли, Брайс, твоята глава е в състояние да познава и двата свята… Твоите очи, твоят ум, ушите ти те разпъват между Бялото и Червеното. Само че главата ти, с нейните очи и съзнание – това не си истинският ти…
…Какво ти казва твоето сърце? Какво ще избере то? Както те предупредих, сърцето ти може да избере само единия свят – и така и ще стане. За Господаря на Живота е било радост да те доведе тук. Сега вече сърцето на Брайс ще избере: дали ще останеш, или не, дали ще се сражаваш с Дългите ножове, или няма, дали ще заживееш като шоуни, или не. Послушай го! То ще ти говори – но няма да го направи с думи.”
“…Сега, когато думите на онази жена са влезли през ушите ти в съзнанието ти, за да ти напомнят за цвета на твоята кожа, това, което трябва да се запиташ, е не дали си бял човек, или не си, а какъв е цветът на твоето сърце. Сърцето винаги е по-правдиво от главата, която се оставя да бъде заблудена от думи.”
(превод: Любомир Кюмюрджиев)
източник: https://our7thdirection.wordpress.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар