из "Коренни религии на Северна Америка"

“Тюди Робъртс притежаваше свещени сили. Той знаеше, макар и да не можеше да обясни откъде, какво ще бъде времето. Нищо чудно, че беше признат за велик свещен човек от повечето шошони... Много духове го бяха благословили със сили, като най-важни сред тях бяха духовете на светкавицата. Тюди ми разказа, че веднъж тъкмо бил приключил Танца на Слънцето и спял на земята в предпланините, близо до Форт Уашаки, когато му се явил сън. В съня той видял три духа, които приличали на хора и били облечени по начина, по който се обличат днешните индианци, но дрехите им били изключително чисти и освен това носели пера на шапките си. Тримата пеели.
Това били духове на светкавиците. Казали му да ги нарича “черни облаци и светкавици” и да ги призовава, когато някой бъде ударен от светкавица. Тези духове щели да му помогнат да излекува пострадалия. От този момент нататък, когато лекувал, Тюди използвал опашни пера от орел, а също и орлово крило, върху което имало зигзагообразен знак, нарисуван според инструкциите на духовете. Перата висяха закачени на стената в дома му. Тюди каза, че те служели и за други цели. Така например, когато той самият не се чувствал добре, си веел с орловото крило, защото духовете му били казали да прави така.

 Въпреки че имаше силата да лекува заболявания като простуда, морбили и парализа, Тюди никога не цереше когото и да било, без да получи насън наставления да го направи. Например, ако някой беше много тежко болен и Робъртс бе извикан да лекува този човек, той не отиваше веднага, а цяла нощ отправяше молитви за помощ и чакаше да се появи дух, който да ме даде правилните указания. Използваните от него методи на лекуване варираха в зависимост от тези указания. Ако някой страдаше от болно гърло, Тюди го цереше, като напъхваше пръста си в гърлото му. В повечето останали случаи той използваше своето ветрило от орлово крило, като докосваше болното място с него и измъкваше болестта от тялото на пациента, а после я унищожаваше или я издухваше надалече. Веднъж на една моя информаторка, възрастна жена, се парализираха краката. Тюди измете с орловото крило “замърсяванията” от нея и постепенно жената се възстанови. Всяко лечение Робъртс започваше с молитва към неговия дух помощник; после изпяваше и молитвена песен.

 Тюди ми каза, че само той може да види предмета, причинил болестта. Описа ми го като нещо червено и обло. Каза още, че ако не успее да го изтегли от пациента както трябва, то ще се върне там. Имаше болести, които Тюди знаеше как да лекува, но не го правеше, защото не бе получил разрешение за това от духовете. Раните от стрели на нинимби принадлежаха към тази категория. С каквото и лечение да се нагърбеше, Тюди Робъртс беше скромен и абсолютно честен и прям – никога не искаше твърде много от своите пациенти. Той отказваше пари, но беше благодарен, ако получеше одеяло или кон – духовете му бяха казали да постъпва така.”

 (из “Коренни религии на Северна Америка” – Йоке Хулткранц)

  превод: Любомир Кюмюрджиев