Голям фен съм на тази поредица, затова споделям част от блестящото ревю на Мартин Белтов.
* Предговорът въвежда в темата и анализира етимологията на думата и значението на езичеството през Античността и Средновековието. Той е съвсем кратък и предразполага читателя към стила на книгата, изданието е написано в много достъпен език, което е много хубаво.
1.Първата глава е озаглавена „The ancient world“. В нея се проследяват първите проявления на религиите чрез най-старата форма на вярване – концепцията за задгробен живот. Следват идолите и пещерните рисунки, които са свидетелство за това. Свързването на тези ранни свидетелства говори за появата на анимизма като вярване. Няма конкретни свидетелства, които да свързват директно анимизма с културата, но автора смята, че тези доказателства са тотемически. Отделя се внимание на древния шаманизъм, култа към предците и боготворенето на Майката-богиня. Твърдите политеистични вярвания в периода на цивилизациите на Месопотамия, Вавилон и Египет, както и писмените знакови системи играят важна роля за развитието на вярванията. Доволен съм от обясненията за синкретизма в гръко-римския пантеон, както и отношението на Юдаизма и Християнството към езическите религии. Използват се различни примери за обяснение и сравнение: Митраизма, неоплатониците и други. Авторът изрично отделя значителна част от тази глава, за да изясни естеството на разбирането за жертвоприношенията – историческите, теологическите и археологическите свидетелства и доказателства против и в подкрепа на тези явления в езическия и юдео-християнския свят;
2. „Paganism in retreat“ е втората глава от книгата и тя е посветена на началото на гоненията срещу езичниците. Авторът започва от Римската империя и едиктите на императорите срещу езическите практики. Разказва се за мисионерството и практиките на християнизация в Англия и териториите около днешното Обединено кралство. За разрушението на древните храмове, идоли и свещенни места се използват жития и други исторически източници.Териториите са най-обширни: Гърция, Турция, Северна Африка и др. В тази глава отново се застъпва тезата за характера на синкретизма в Християнството. Монасите и мисионерите успяват да въплътят някои езически практики в своята религия и по този начин по-лесно да нагодят своята религия към местното население. Езичеството постепенно преминава във фолклора и суеверията;
3.Третата глава е „Gods of the North“, която се отнася до северните народи....
Повече за книгата тук: http://martinbeltov.wordpress.com/2014/07/29/paganism-a-very-short-introduction/
Няма коментари:
Публикуване на коментар