Между чука и наковалнята

На първо място алгонкините търпят силно влияние от Строителите на Могили - древна земеделска култура, която е оставила множество погребални могили в района около Охайо, Илинойс, Уисконсин. Нейното смайващо наследство от внушителни по размер кръгли, продълговати, конусовидни могили, сред които някои са с формата на змия или слон, силно впечатлили европейците, които виждали в местното население единствено „диваци”. После племената били повлияни от дошлите от юг ирокезки народи, които се настанили в земите им. Култът към царевицата, войната, стегнатата организация, идеята за измъчване на пленници, тъкачеството и изработването на керамика са част от вторичните черти, които алгонкините попили от външни нашественици.

Съдбата на алгонкинските народи е изпълнена с безброй превратности. Те първи посрещнали заселниците и първи били подложени на изтребление. Скоро след идването на белите алгонкинските племена се оказали между чука и наковалнята. Отвъд техните земи се намирали трудно преодолими врагове като ирокези и оджибуей, а новите заселници не били дошли с простото намерение да търгуват, а да прибавят нови земи към владенията си. Така алгонкините се оказали гости в собствените си земи. В земите, където били положени от Създателя. В земите на своите предци. Там вече нямало място за тях. Дори силни конфедерации като тази на Поухатан или индианците от Вирджиния и тази на делауерите не успели да устоят на напора. Ако в началото белите се държали приятелски и правели миловидни физиономии, скоро си проличало, че методите и разбиранията им нямат нищо общо с чест, достойнство и храброст.

Така например и холандци, и англичани имали следния навик – да нападат изневиделица някое индианско селище като назидание за делата на съвсем друго племе. След едно такова клане индианските бебета били хвърляни в огъня или ритани до смърт, а 80 индиански глави били занесени в Нови Амстердам, където съпругата на губернатора играла на футбол с тях. Още по-незавидна е съдбата на делауерите, един от най-могъщите народи в района. Те били подхвърляни от договор на договор, като след всеки такъв ги изтиквали в още по-неплодородни земи. Дори когато си купили земя в Канзас със собствени пари и започнали да я обработват, отново не били оставени на мира.

През 1782г. се разиграла истинска трагедия в селище в Охайо, населявано от вече християнизирани делауери и моравийски мисионери. Там те живеели мирно, докато един ден отряд от стотина души, ръководени от полковник Дейвид Уилямсън не нахлул в селището. Войниците разоръжили жителите, завързали ги и ги посекли с брадви, бойни тояги и ножове, за да пестят амуниции, докато индианците напявали предсмъртни песни и се молели. Трийсет и пет мъже, двайсет и седем жени и трийсет и четири деца били зверски убити.
Оцеляването за алгонкините може да се равни със същински подвиг. Ако при първите контакти с белия човек населението им наброявало около 200 хиляди, към края на войните от него били останали само нищожни остатъци. Войни, болести, смесени бракове заличили някои племена завинаги, а политиката на депортиране в резервати поставила напълно на колене оцелелите наороди. Повечето от тях били преместени далеч от земите им, а най-много алгонкини били приютени в резервата в Оклахома, който се славел с неблагоприятните условия за живот.