сряда, 24 юли 2013 г.

Към тазгодишния лагер...

    Тази година заминаваме цяла тумба от българска страна за международния индиански лагер в Чехия. Мястото е различно, ще има гости от Полша, Словакия, Германия и Унгария. За жалост руснаците отпаднаха в последния момент. 

   Сега му е времето да постна повече снимки от миналогодишния лагер. Тогава само загатнах за нещата с пет-шест снимки и така и не качих другите, та ето ги и тях, преди да дойдат тазгодишните емоции:

   Ще се видим след десетина дни. Добри пътеки..... и защитавайте барикадите пред парламента дотогава:




петък, 19 юли 2013 г.

Томас Туис и индианците

Синът на Томас Туис, Франк стои най-отдясно 

    Томас С. Туис (1802-1871) е американец, произхождащ от заможно семейство от щата Върмонт. Завършва с отличие военната академия "Уест Пойнт" и като млад офицер е изпратен на Запад в Равнините, където се среща, воюва и общува активно с лакота, шайени, арапахо, шошони, кроу, поуни и понка. През 1855 г. е произведен в звание "майор" и назначен за индиански агент на териториите по горното течение на р. Плат. Става известен с опитите си да убеди властите, че с индианците трябва да се сключват честни договори и да се спазват, както и с неуспешня си протест срещу наказателната военна операция срещу сиуксите на генерал Харни. 

     Шест години по-късно, през 1861 г., Томас Туис напуска работата си и отива завинаги да живее с оглала. Жени се за жена от племето, с която имат няколко деца - и до днес сред оглала се срещат негови потомци с фамилията Туис. Някои войници и търговци от форт Ларами си спомнят за посещенията на "достолепния джентълмен с дълга бяла коса и побеляла брада, облечен изцяло в сиукски дрехи, с извезани мокасини на краката", който им разказвал "за Наполеон при Бородино" (Юджийн Уеър). През 1870 г. Томас Туис заминава със семейството си за югоизточна Небраска, където започва преговори за закупуването на голямо парче земя, което да завещае на жена си, няколкото им деца и роднините им като тяхна семейна територия (нещо като малък "фамилен" резерват!), но умира, преди да успее да го направи (1871). Неговата съпруга оглала - Тази-Която-Спасява-Своите-Хора - и децата й били отведени в агенцията на форт Робинсън и зачислени към събраните там оглала.

      Разбира се, съществуват и други версии за живота и действията на Томас Туис - включително, че имал паралелно друго семейство (съпруга и деца) в Джорджия, че се възползвал по нечестни начини от длъжността си на индиански агент за сметка на уж любимите му индианци, както и на щатското правителство, и точно така натрупал парите, с които по-късно възнамерявал да закупи земи в Небраска... и какво ли още не... Различните винаги са били и ще бъдат одумвани. 

     Най-малкото, на майор Томас Туис дължим богата колекция от сиукски дрехи, оръжия и други предмети от 50-те - 60-те години на XIX в. (ако не се лъжа, сега изложена в Музея на американските индианци в столицата на САЩ): 

 Ето някои от тях:








вторник, 9 юли 2013 г.

Анакоана - Златното цвете на Юга

     
Северът си има своята Покахонтас, а Югът познава историята за Златното цвете Анакаона. Анакоана била дъщеря на вожда Ксарагуа на племето "тайно" и съпруга на Каонабо, един от петимата водачи, управлявали земите на Испаниола, когато испанците пуснали котва през 1492. В хрониките на Бартоломе де лас Касас, монах от Доминиканския орден, чиито текстове за завладяването на Новия свят са сред най-ценните източници за епохата, Анакаона е описвана като „изключително благоразумна и почтена жена, невероятно царствена, с изящен език и жестове". Други свидетели твърдят, че тя била  ненадмината по красота. Когато европейците се нахвърлили върху тайнос с идеята да ги превърнат в черноработници за краля на Испания, мъжът й бил пленен от Алонсо де Охеда и качен на кораб за Стария континент, но загинал в корабокрушение по пътя. 

     Макар че първоначално Анакаона била приятелски насторена към испанците, чашата на търпението й преляла. Както подобава на една жена воин, тя се вдигнала да организира народа за съпротива срещу белите окупатори, отнасящи се с тях като към роби. Испанците обаче потушили въстанията и се впуснали в безброй кланета. В навечерието на важен за тайнос празник, на който се събрали 84 индиански делегати, Анакоана и сънародниците й били заловени и осъдени по бързата процедура на екзекуция – тя чрез обесване, другите с разтрел. В часа на екзекуцията й била дадена възможност да се спаси: трябвало само да се омъжи за един лудо влюбен в нея испанец. 


     
     Тя обаче, както подобава на принцеса, избрала да бъде съпричастна със съдбата на благородниците и да умре заедно с тях. Днес тя е икона в историята на Хайти и Доминиканската република. Множество места и улици носят нейното име, а песни възпяват храбростта й.

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Традиционни изделия от брезова кора


     Едни от най-характерните типове изделия за района на Великите езера и Североизтока са правените от дървесна кора (най-често брезова) кутии, чанти, съдове, черпаци, колчани и други битови предмети. В подобни тръбовидни кутии от кора индианците често слагали свежи кленови листа и върху тях пренасяли все още живи въглени, с които лесно и бързо можели да запалят огън по време на своя ловен бивак. Предметите от брезова кора имат предимството пред керамичните, че се правят бързо ( свежата кора се огъва и пришива с растителна тъкан, лико) и че са значително по-леки и нечупливи. 

   По-надолу може да видите различни примери на традиционни предмети от брезова кора (главно ирокезки и оджибуейски):