четвъртък, 26 януари 2017 г.

До Розмари Де Мео и нейните читатели

Пиша това писмо с надеждата, че авторката на нашумялата книга "Стопанката на Господа" един ден, както се казва по неведоми пътища, ще достигне  до него и ще прочете написаното. Но дори и да не стане, то считам, че то би било от полза за някой от читателите й, стига да допуснем, че след като се интересуват от българските традиции, то са и склонни да дирят обективните факти, а не просто да клонят към красивите пожелания или художествени рефлексии, защото, както знаем, човешката психика се отличава с тази почти универсална склонност - да смесва вярваното или умозримото с желаното. От този брак се ражда илюзията или по-скоро делюзията. Онова измамно убеждение, за което говори и Ричард Докинс в книгите си, онази упорита самозаблуда, отстоявана дори при наличието на силни контрааргументи, която в по-силна фаза е симптом за психиатрично разстройство. Позволявам си да напиша думите по-долу, защото считам, че дезинформацията е възможно най-опасният враг в настоящия Zeitgeist. Противник, който върлува особено смело из географските ширини, на които живеем. Утре ще избухне цяла пандемия от подобни ментални вируси, от непрекъснато цитирани и повтаряни от българина недоразумения и грешки, а може и да се е случило вече, след като все по-често се налага да споря с хора, заразени с подобни вредни делюзии. И се чудя кому е нужно да осмисля своята идентичност през напълно неверни величини, през отявлени спекулации при положение че имаме пребогат и сигурен източник на вдъхновение и гордост в своите собствени кладенци на отминало знание и история. Та именно това ме подтикна да пиша до авторката на "Стопанката на Господа" Розмари Де Мео.

събота, 21 януари 2017 г.

събота, 14 януари 2017 г.

Отиде си един наш роднина - Пол Гобъл (Paul Goble 1933 - 2017)


На 5-ти януари тази година почина Пол Гобъл. Отпътува ОТВЪД ХРЕБЕТА (Beyond the Ridge) една прекрасна и светла душа. Спря да бие едно голямо като Равнините, благородно сърце. Отиде си мой приятел, наставник, благодетел, баща по-дух Малкият Гръм. 

Заедно с него си отиде - без всякакво преувеличение - цяла една епоха. Пол Гобъл бе живата връзка с хора като Джоузеф Ейпс Браун, братята Гал и Фритьоф Шуон, последния традиционен вожд на якима Алба Шауауей, правнука на Червения Облак - вожда Едгар Ред Клауд от оглала лакота, Томас Жълтата Опашка - свещен човек и водач на Танца на Слънцето на кроу (и мнозина други), както и с тяхното време, с посланията им, с магията на техните дела. В голяма степен той бе медиатор между мечтите на хора като нас и полулегендарни личности като Сивата Сова, Ърнест Томпсън Ситън и (не на последно място) Черния Елен. 

Сега тази връзка вече я няма - поне не и като някого, на когото можеш да пишеш, да звъннеш понякога по телефона, да се надяваш, че ще го видиш още веднъж... Тя остана само в прекрасните истории на Пол Гобъл, във великолепните му картини, в спомените за щастливите срещи с него, в благодарността за превърналите се в реалност невероятни мечти, в разказите за него, в добрите му думи и мъдрите му послания към Орловия Кръг, от който Пол беше част.

Ще се видим отвъд хребета, когато му дойде времето. Дотогава светъл и чист път!

от Л.Кюмюрджиев

неделя, 8 януари 2017 г.

Инуитски думи за следващите няколко дни (Some Inuit words)


С оглед на времето навън считаме, че следните инутиски думи ще намерят добро приложения в бита и речта ни в следващите няколко дни:

tunuallak – да се подхлъзнеш и да паднеш по гръб, докато вървиш

pukajaw – твърд сняг, който лесно се реже и от него става добър подслон

iktsuarpok – да излизаш често навън, за да провериш дали някой се задава

laglerolarpok – скърцане със зъби

aimerpok – да гостуваш с надеждата, че ще те нагостят 

sunasorpok – да изядеш остатъците от храната на някой друг 

paarnguliaq – тюлен, който се е изгубил и не може да намери дупката, откъдето да си поеме дъх 

katiksugnik – пресен сняг без заледяване
kanut - твърд сняг
sillik - мек сняг, идеален за пътуване, 
mauyasiorpok - мек и дълбок, за който са необходими снегоходки 
taiga - сняг на прах, 
nutagak - солен сняг, 
kiksrukak – мокър сняг
aniuk - снегa, който кучето яде
aniusarpok - сняг, който може да се пробива
mauya - носещ се върху водата сняг 
qanisqineq - сняг за строене
auverk - сняг по дрехите
tiluktorpok – много сняг по дрехите 
ayak – изтръскан от дрехите сняг 
pukak - надвиснала снежна маса, готова да падне
navcaq – сняг, посипал дърветата
qali – сняг, навят в дома

сряда, 28 декември 2016 г.

Frank Rinehart (1861-1928)


Франк Райнхарт (1861-1928) е един от най-известните фотографи на американски индаинци. Творбите му са считани за "класика" и оставят трайна следа в историята на това изкуство.




Можете да разгледате част от красивите индиански портрети тук: Галерия


iktsuarpok - Inuit word


Раздразнението, което изпитва чакащият човек е много добре капсулирано в една инуитската/ескимоска дума - iktsuarpok „да излизаш навън през чести интервали от време, за да видиш дали някой идва“

Koyaanisqatsi - a Hopi word


Koyaanisqatsi [koy-on-iss-KOT-see] Много красива и смислонатоварена дума от езика на племето хопи (юто-ацтекската езикова група), която в личен план се използва за обозначаване на човек, който води „луд, завихрен живот“ , а в по-общия си смисъл означава „живот извън баланс” и касае настоящата епоха. Според космологията на племето хопи, населяващо югозападните земи на САЩ, настоящият свят се възприема за Четвъртия по ред. Предишните три били разрушени заради действията на човешките същества, които се отклонили от свещените пътеки, завещани им от Твореца. Настоящият свят, както и предишните, те описват именно с думата Koyaanisqatsi (Коянискатси).

Песента от Dakota 38



Песента, изпята от 38-те индианци дакота, осъдени на смърт и екзекутирани на 26 декември, 1862 година в Минесота след последната въоръжена съпротива срещу американското правителство. Това е най-масовата публична екзекуция в американската история.


 Wakantanka taku 
nitawa tankaya qaota; 
 mahpiya kin eyahnake ca,
 makakin he duowanca. 
 Mniowanca sbeya wanke cin, hena ovakihi.

Безбройни и велики са делата ти, о Велико Тайнство. 
Създател си ти на земята и небето 
с ръцете си си опъскал небето със звезди
с пръстите си си ширнал планините и равнините