Една неприятна вест!

Здравейте на всички! Във връзка с новия закон на МВР и нововъведената система за масово подслушване и проследяване INDECT (http://bulgaria.indymedia.org/article/36324)
този блог бе нарочен за съдържащ опасна и подстрекаваща към насилие информация, поради което той трябва временно да бъде преустановен.

Моля всички минали, настоящи и бъдещи читатели за извинение.



(Всъщност истината е друга, но ме е срам да я споделя. За известно време, два месеца ако трябва да сме точни, ще трябва да дам приоритет на индийския блог и да пренебрегна индианската половина у себе си. Просто отивам на пътуване с проучвателна и не дотам проучвателна цел, така че в случай че комарите не успеят да ме изядат или бактериите да ме сразят, току виж се видим отново)

Може да следите пътешествията на този адрес: http://elenikindia.blogspot.com/

Вътрешен покой

Aз и Подиграващият враните седнахме един до друг насред малко сечище в гориста местност край неговия двустаен шперплатов дом и го запитах какво точно му е предал Уакан Танка, че е направил силата му толкова ефективна и е внесъл такова спокойствие и търпение в живота му.
Без да се колебае нито за миг, той отвърна: „ Вътрешен покой ”. Отговорът му ми се стори напълно неуместен, като се има предвид, че идваше от устата на човек, чийто притискан от законите на резервата народ е бил подлаган на дълбоко страдание в продължение на повече от век. Как, чудех се аз, би могъл да съществува вътрешен мир сред народ, имащ репутацията на безмилостно войнствен? Как би могъл да съществува покой сред народ, чиито достойнство, надежда и възможност да бъдат полезни на нашето общество и да се реализират в него са били отнети.
Той забеляза смутения ми вид и долови мислите ми. Сплел ръце една в друга, той ги допря до устните си и дълго време остана неподвижен, вперил взор в земята. После леко започна да напява. „ Ахе, Ахе”- пееше той, придържайки се към лакотските звуци, стари колкото земята. Пя четири пъти, а после вдигна сбръчкания си пръст към небето.
„ В началото на мъдрите старейшини от моя народ - започна той- им било разкрито, че от всички дарове на Уакан Танка най - велики са вътрешният покой и любовта. Без значение какво се е случвало, старейшините живеели според тези принципи и не допускали другите хора да ги забравят. Ние съзнаваме, че без вътрешен покой и любов не може да има трайно и истинско щастие. Редом с тях ние вървим в тясна взаимовръзка с Уакан Танка и поставяме на първо място благополучието на другите хора и същества в природата. Придържаме се към това, както човек се държи към сала си в бурно течаща река. Не познаваме страх и вътре в нас цари покой. Това е то, което ми беше предадено и според което досега съм живял. Никога не съм наранявал или мразил друг човек и никога не съм се нуждаел от развлечение или алкохол, за да осмисля живота си. С каквото и да разполагах, винаги беше достатъчно и каквото и да се случеше, никога не съм смятал, че Уакан Танка се е отнесъл към мен несправедливо. Вървях по пътищата на вътршния мир и любовта и открих, че цветята и дърветата, които се редят на пътя, слънцето, луната и сезоните, които го обгръщат, са моите учители. Духовете на четирите посоки са моите основни помощници - ето защо цветният дим на огъня идва и прониква в мен. Другите ми помагачи са духовете на създанията, които живеят край пътя. Всеки, който следва тези пътища може да постигне същия вътрешен мир, същата любов и силите, които ги съпътстват."

из "The secret indian pathways"

Представете си...

Представете си пръснати навред правоъгълни къщи, покрити с плоскости от брястова кора, които не се натрапват на зрението, а се сливат с гората и земята. Около тях издигащи се като стражи кедри, брези, тополи, сияйни ливади и плодоносни полета, от които стърчат царевични стъбла и надничат тикви и боб.

Представете си седнал върху дървена платформа човек, който се крие под навес, докато напява и вдига врява, за да прогонва натрапниците от полята. Представете си отъпканите пътеки, които лъкатушат покрай домовете и радостта на седналите хора, опънали одеяла с изобилие от храна за всеки, желаещ да я опита. Представете си как накичени с пера танцьори с дрънкалки от кратуни подскачат под ритъма на тъпан около стълбове с издялани лица и образи. Как деца лудуват на воля и с туптящи от вълнение сърца дебнат своята първа плячка.

Представете си удивлението, което би се прокарало у вас, когато видите общите хармани, в които хората съхраняват събраната реколта, общите зимници с запаси. А какво бихте си помислили за татуираните в резки и кръгове и боядисани в червено-черна боя тела на воините, завърнали се благополучно от битка, щастието, което искри от съпругите и любимите и всеобщия смях, които звъни и се извива наоколо наред с димния облак от огнището и вихъра от песни.
Представете си хора, които мислят един за друг от чувство на братство, великодушие и желание да услужат. Разбирателството, което цари в простите и сложни взаимоотношения.

Представете си изумлението от гледката на общество, което се гради на взаимопомощ и солидарност, честност и щедрост, без закони, които да слагат окови.
Представете си общество без ощетени и привилегировани, където водачите са тачени заради опита и достойнствата си.


Как бихте видели едно такова общество, ако идвате от един свят, раздиран от вражди и братоубийства, от властолюбие, несправедливост и робство, в който насилието е средство към постигане на власт и начин да властваш, а властта – възможност да блудстваш и безчинстваш.
Представете си почудата, която би се изписала на лицето ви, ако идвате от място, където ви е внушавано, че сте венецът на цивилизацията, че къде-къде по-важни от живота на някой плебей са високите маниери и снобски етикет. Място, в което обикновените селяни са непрокопсаници, на чиито гърбове се разхождат високомерни аристократи, които тънат в разкош и удобства.

Представете си ако вие бяхте на мястото на първите мореплаватели или заселници, които видели с очите си новите земи и странните им обитатели.

Нищо чудно тогава, че първите свидетели на девствените красоти на Острова на Костенурката възкликнали „ Това е раят на земята.” Всичко това било твърде хубаво за новопристигналите. И каква мислите би била вашата реакция? Бихте поискали тези земи. Бихте искали да бъдете част от Новия свят - света на новите възможности. Да пренесете най-хубавото в Европа, за да бъде споделено с европейците или да започнете ново начало, от първата копка да градите ново общество.
Представете си, че това съзнателно или не ваше желание се оказва причина за разпада и разлагането на още стотица други функциониращи от столетия общества.

Сега единственото, с което се задоволявате е, че успяхте да пренесете в шепа само спомена за някога съществувалия рай.

Краят на Четвъртия свят

Предсказанията на хопи описват разрушения,опустошения и последващо обновление, което ще преживеем като част от процеса на пречистване.Този период се предхожда от поява на няколко "знака". Вярва се, че това време настъпва точно сега, защото всички предсказания са се изпълнили.
Според старейшините предстои краят на Четвъртия свят и началото на Петия.

Първи знак: "Казано ни е за идването на хора с бяла кожа, които ще превземат земята, която не е била тяхна. Те ще сразят враговете си с гръмотевици."

- Колонизирането на Америка

Втори знак: "Нашите земи ще видят идването на въртящи се колела,изпълнени с гласове"
- Каруците и вагоните на заселниците от Европа

Трети знак:"Странен звшр като бизон, но с огромни дълги рога ще превземе земята"
- идването на добитъка на белите

Четвърти знак:"Земята ще бъде пресечена от змии от желязо"
- построяването на железопътната мрежа

Пети знак:" Земята ще бъде нашарена от огромна мрежа на паяк"
- изграждането на телефонните и електрическите мрежи

Шести знак:"Земята ще бъде прорязана от каменни реки, които ще блестят на слънцето"
-пътищата и магистралите

Седми знак:" Морето ще почернява и много живот ще загине"
- разливите на суров петрол в близост до бреговете

Осми знак:" Ще видите много млади хора с дълги коси да се присъединяват към местните хора, за да се учат на мъдрост"
- от поколението на хипитата през 60-те до днес индианците са обект на интерес от страна на множество търсачи на духовни преживявания.

Девети знак: "Ще чуете за обиталище в небесата, над Земята, което ще падне с огромен трясък. То ще изглежда като синя звезда."
- вероятно катастрофалното разбиване на американската космическа лаборатория Скайлаб през 1979г.

Kashtin от племето Innu

Думи на Матю Кинг (Noble Red Man) - оглала лакота

"Можете да наричате Уакан Танка с всякакви имена, които ви харесват. На английски аз го наричам Бог или Великия Дух. Ала той е Великата Тайна или Великият Тайнствен. Тъкмо това и всъщност означава Уакан Танка - Великият Тайнствен. Така е, защото не можете да го дефинирате. Той дори не е точно Той, нито пък Тя. Налага ни се да използваме такива думи, защото не можем да го наречем просто "то". Бог не е "то".

Така че наричайте Уакан Танка както ви харесва. Само не забравяйте да се обръщате към него. Той иска да говори с вас."

"Всеки трябва да открие своята собствена сила, защото всеки от нас притежава такава. Потърсете я дълбоко в себе си, научете се как да достигате до нея и след това я използвайте в съгласие с повелите на Великия Дух - за добро, а не за лошо."

"Лулата е нашето най-мощно оръжие. Тя е нашата свещена сила. Мощта й идва от Великия Дух. Лулата е посредник между човешките същества и Бога.
За да получиш Лулата - този Божи дар - трябва да си чист в сърцето, ума, тялото и душата си. И никога не забравяй, че след като изкажеш молитвите си, после ще трябва и да живееш според тях - да водиш живот според повелите на Великия Дух. Това е най-трудното."

"Време е индианците да разкрият на света това, което знаят за Природата и Великата Тайна. Аз ще ви кажа какво знам и кой съм. Ще направите добре, ако ме чуете. Имате толкова много да учите! Великата Тайна е създала всичко по много лесен начин. Животът ни е съвсем прост. Ние правим това, което искаме. Единственият закон, който трябва да зачитаме е природният закон, законът на Великата Тайна. Ние не познаваме друг. Нямаме нужда от вашата Църква. Черните Хълмове са нашата Църква. Нямаме ни най-малко нужда от Библията ви. Нашата Библия са вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия и ние, индианците, я изучаваме от милиони, милиони години. Ние разбрахме, че Великата Тайна направлява цялата Вселена и всичко, което е сътворила е живо. Камъните също са живи. Когато ги използваме за инипи, ние им говорим и те ни отговарят."

Четиримата ловци!

Веднъж, не много отдавна, четирима ирокезки ловци прекарали зимата, като ловували заедно из северните земи. Ловът им излязъл сполучлив. Когато в края на сезона занесли своите кожи в трейдинг поста, се оказало, че извън необходимите за своите семейства неща, можели да си позволят и още нещо. Решили да си вземат нова пушка.
Но ето, че се появил проблем. Въпреки, че ловували дружно като братя, тъй като всички били от клана на Мечката, те не живеели заедно. Единият ловец бил от Нундауаоно, Народа от Големия Хълм, сенека. Неговият дом бил на запад. Другият бил от Гуеюгуеоно, Народа от Мръсната Земя, каюга. Неговият дом бил на юг, близо до блатата край дългите езера. Третият бил от Онундагаоно, Народа от Хълмовете, онондага. Неговият край пък се намирал в средата на земите на Великата Лига. Четвъртият бил от Ганеогаоно, Народа на Кремъка, мохок. Неговият дом бил на изток. И сега, след като приключили с лова, всеки искал да се прибере у дома. Лесно било да разпределят провизиите помежду си, но как да поделят пушката? Накрая решили – който разкажел най-невероятната ловна история, щял да отнесе пушката със себе си.

Пръв започнал мохокският ловец:

"Веднъж един човек си вървял. Ловувал през целия ден, но всъщност мислите му не били в лова. Бил изгърмял всичките си патрони, без нищо да улучи. Пътьом си късал някоя друга череша и я изяждал. Лапне една – изплюе костилката в шепа. Лапне още една – изплюе костилката в шепа. Не щеш ли, точно пред себе си видял голям елен. Но нали нямал патрони! На ловеца му хрумнала странна идея. Натъпкал барут в пушката, взел костилките, заредил ги и стрелял по главата на животното. Еленът паднал, но веднага след това се окопитил и избягал.
Няколко години по-късно същият този ловец излязъл на лов по същите места. И отново нямал късмет. Слънцето било към заник, когато ловецът видял в края на едно сечище високо дърво, покрито със зрели череши. ”Ах,” – помислил си той, - “дай поне да си хапна малко череши!” И така оставил си пушката и започнал да се катери по дървото. Вече бил стигнал ниските клони, когато дървото започнало да се клати напред-назад и ловецът трябвало да се стисне здраво с двете ръце, за да не падне. Изведнъж дървото се издигнало право нагоре във въздуха и мъжът бил изхвърлен на земята. Той погледнал нагоре и видял, че дървото растяло между рогата на огромен елен, който разтърсил глава още веднъж и избягал в гората. И това, - казал мохокът, - е моята история."

Сега дошъл ред на ловеца – онондага:

"Веднъж чичо ми излязъл на лов. Бил му останал само един изстрел и той не искал да го пропилява. Стигнал до поток, където видял една патица да плува напред-назад. Точно пред патицата имало едра пъстърва, която скачала над водата, за да лови мухи. А пък от другата страна на потока стоял елен. Той бил надигнал главата си и не мърдал, само душел въздуха. А пък още по-назад, на малко хълмче, голяма мечка се била изправила на задните лапи и си точела ноктите в едно дърво. Моят чичо се свлякъл по корем, пропълзял бавно до потока, прицелил се внимателно и зачакал. Когато всичко било точно и пъстървата скочила, той дръпнал спусъка. Куршумът от раз пронизал пъстървата и убил патицата. После рикуширал във водата и уцелил елена, а минавайки през него, убил и мечката. Чичо ми беше добър стрелец. Най-невероятното нещо е – знам, трудно ще го повярвате, - че когато отишъл да одере мечката, видял, че тя била паднала и премазала случайна лисица – онондагът спрял, за да си поеме дъх, - която държала тлъст заек в устата си."

Ловецът – каюга бил следващият:

"Преди много сезони моят дядо излязъл на лов и видял елен. Дядо ми започнал да върви по него, за да може да го обстреля от по-отблизо, но по едно време еленът побягнал толкова бързо, че дядо ми без малко да го изпусне. Щом еленът разбрал, че дядо ми е по петите му, се подплашил. Огледал се, скочил с все сила и се озовал чак от другата страна на потока, до който били стигнали. Дядо ми също скочил, но по средата разбрал, че няма да успее да го прескочи, обърнал се във въздуха и се приземил обратно. През това време еленът се скрил зад едно хълмче и дядо ми го изпуснал от поглед. Сега вече се ядосал – нямал да остави този елен да му се изплъзне! Сложил пушката си между едни кленови дръвчета и извил цевта. Прицелил се и стрелял. Куршумът заобиколил хълмчето и уцелил елена. Щом дядо ми видял падналия елен, наистина се въодушевил. Радвал се така, сякаш този му бил първият елен в живота. Веднага започнал да дере кожата, но се оказало, че животното не било мърто. Дядо ми бил стигнал до рогата и тъкмо се канел да свали кожата, когато еленът рипнал и започнал да търчи наоколо. Дядо се опитал да му се метне отгоре, но еленът бил твърде хлъзгав. Не щеш ли, кожата се закачила на кората на една хикория. Еленът започнал здравата да се дърпа. Дърпал, дърпал и накрая кожата се изсулила през рогата му! Така еленът избягъл и оставил дядо ми само с кожата. – Ловецът – каюга погледнал нагоре и си поел дълбоко въздух. – И ако не искате да повярвате на моята история, може да отидете в дома на дядо ми. Тази кожа още виси там."

Сега оставал само ловецът – сенека. Той погледнал към другите, след това се усмихнал и поклатил глава:

– Уа-ха! – казал той, - Съжалявам, ние сенека никога не разказваме измислени ловни истории!

Другите ловци прихнали да се смеят и без да кажат нито дума, му връчили пушката. По-голяма лъжа от тази никога не били чували!

Подготвил: Димо Ванчев