неделя, 9 април 2017 г.

Между светлината и екстаза в древността: културите на Северна Америка, Сибир и Средна Азия



Колкото повече навлизаме в миналото, толкова повече виждаме основополагащата роля на светлината, топлината и слънцето за древните култури. За Северна Америка преклонението пред слънцето е преклонение пред самия Създател. Но каква е ролята на мрака в пътешествието на посветените? Какво стои зад понятията „там“ и „тук“ или защо продължителността на времето за сибирското камлание е различна от човешкия свят?! Поредният ни опит да открехнем вратите на знанието и да се докоснем до мъдростта е чрез културите на Сибир, Средна Азия и Северна Америка. Нашите гости са вещи познавачи на традицията на тези древни народи: Любомир Кюмюрджиев, председател на Българското общество по индианистика „Орлов кръг”, понастоящем редактор в списанието на Националното географско дружество за България; Димитър Венков, етнолог и историк, изследващ древните общества и един от добрите познавачи на сибирската култура в България и проф. дфн. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури на СУ „Св. Климент Охридски“.

Може да слушате предаването ТУК:

събота, 8 април 2017 г.

Jmenuji se Hladový Bizon (Казвам се Гладния Бизон)



Много интересен като концепция чешки филм (по-скоро документален) за незрящ мъж, впуснал се на пътешествие в земите на Югозапада.

четвъртък, 6 април 2017 г.

КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ




Михай Хоппал
КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ
ИК Огледало, София, 2016

Професор Muxaй Хоппал е унгарски фолклорист и етнолог, един от водещите изследователи на шаманизма и създател на етносемиотиката, автор на поредица от филми за шаманизма сред сибирските народи, Корея, Китай и др.
Сборникът съдържа научни статии и тезиси на М. Хоппал, в които се разкрива същността на шаманизма, значението на шаманската болест и инициационните обреди, доказва се ползата от изследването на вярванията, митовете, фолклорните традиции, направен е опит за бъде разшифрован езикът на надгробни знаци, както и връзки между писмените повествования и оперативната човешката памет. Представени са и разяснени основополагащи понятия и методи на работа в авангардни направления от модерната антропология и етносемиотиката.

„Днес шаманизмът изживява своя Ренесанс. Той се проявява в най-разнообразни форми. От една страна, след дълго мълчание шаманизмът се е възродил там, където първоначално е бил част от народната култура. За тези народи шаманизмът се явява важна опора при възраждането на етническото самосъзнание. От друга страна, в градовете се създава доста модерен "урбанистичен" шаманизъм. За разлика от днешния егоистично-материалистичен поглед върху света, обновеният шаманизъм притежава подчертано алтруистична идеология, предлагаща алтернативен начин на живот, безплатно самолечение и различни позитивни програми за съществуване."

М. Хоппал

Индианците от Големите равнини - II

вторник, 4 април 2017 г.

Индианците от Големите равнини - лекция на Любомир Кюмюрджиев



В Конферентната зала на Софийския университет журналистът Любомир Кюмюрджиев изнесе лекция на тема "Свещените кръгове. Индианците от Големите северноамерикански равнини". Лекцията бе посветена на традиционната култура на различни индиански племена. Събитието бе организирано от Катедра „Етнология“ на Историческия факултет на Университета.

По време на увлекателната си лекция Любомир Кюмюрджиев обърна внимание на разликите между образа на индианците от прериите, наложен от приключенските романи и филми, и действителните измерения на тяхното минало, вярвания и обичаи, ежедневен и ритуален живот. Той проследи още заселването и миграциите на различните племена в Големите равнини, оформянето на класическата прерийна култура и нейните подгрупи, ролята на мъжа и жената в традиционното прерийно общество и стопанския живот на племената. Любомир Кюмюрджиев представи воинските традиции, военните, религиозни и стопански общества вътре в племето, властта на вождовете и социалното управление, основните религиозни вярвания и церемонии.

Присъстващите имаха възможност да научат повече за ролята на белия човек за западането и края на традиционния живот на племената от Големите равнини, въвеждането на системата на резерватите и на училищата-пансиони за индианци и борбата на коренните американци за човешки права и граждански свободи.

------
Любомир Кюмюрджиев е роден през 1965 г. В момента е журналист и редактор в сп. National Geographic-България. Завършил е специалност „Българска филология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като учител по български език и литература, преводач и редактор на книги, включително на повечето от публикуваните през последните десетилетия на български език преводни творби за историята и културите на северноамериканските индианци - "Подиграващият Враните" от Томас Майлс, "Седемте видения на шамана Бизоновата Шатра" от Фред Гоун, "Митове и легенди на северноамериканските индианци" от Ричард Ърдоус и Алфонсо Ортис, "Силата да лекуваш" от Марк Сейнт Пиер и Тилда Дългия Войник и др. Любомир Кюмюрджиев е съставител на сборника с изказвания на някогашни и съвременни индианци "Ти и Земята сте едно“. Той е един от основателите и председател на първото и единствено досега у нас Българско общество по индианистика "Орловия кръг". Посещавал е САЩ и Канада, където е живял сред индианци от племенните конфедерации лакота и чернокраки. Поддържа връзка и с представители на други племена, както и със специалисти по история и традиционни култури на северноамериканските индианци от САЩ и Европа.

неделя, 12 март 2017 г.

Tracking - Todd Price


Skirmish at Jumonville - Todd Price


At the French post - David Wright


Проблемът с обективния подход

"— Проблемът с обективния подход се състои в това — обясняваше Дюзънбъри, — че чрез него не се научава кой знае колко… Единственият начин да научиш нещо за индианците е да ги обичаш и да спечелиш обичта и уважението им… Тогава те ще са готови да направят почти всичко за теб… Но ако не го постигнеш…
Той поклащаше глава и се унасяше в мисли.
— Виждал съм ги тези „обективни“ изследователи — ходят по резерватите и не вършат абсолютно нищо… — продължаваше Дюзънбъри. — Това е лъженаучният мит, че ако си „обективен“, просто изчезваш от лицето на земята и виждаш всичко неизопачено, както Господ от небето. Чисти глупости. Ако човек е обективен, отношението му е дистанцирано. Лицето му придобива каменен, отчужден вид. А индианците чувствуват това. Разбират го по-добре от нас. И им става неприятно, когато го забележат. Не знаят какво, по дяволите, търсят онези антрополози, стават мнителни, затварят си устата и дума не продумват… Или им говорят глупости… на които много антрополози отначало вярват, защото са ги получили „обективно“… и индианците понякога им се смеят зад гърба.
— Някои антрополози стават големи светила пред колегите си — не спираше Дюзънбъри, — защото са научили онзи жаргон. В действителност обаче не знаят толкова, колкото си въобразяват. И най-неприятни са им хората, които им го казват… точно както правя аз. — Той се изсмя. — Ето защо не съм обективен по отношение на индианците. Аз им вярвам, те на мен също — ето къде е разликата. Споделяли са с мене неща, за които твърдят, че никога не са казвали на друг бял човек, защото знаят, че никога няма да използувам думите им против тях. Цялото отношение към тях е различно. Първо индианците, после антропологията… Този подход доста ме ограничава. Не мога да кажа толкова много неща. Все пак си мисля, че е по-добре да знаеш много и да казваш малко, отколкото да знаеш малко и да говориш много… Не си ли съгласен?"

Робърт М. Пърсиг - "Лайла"