вторник, 1 август 2017 г.

Индианците от Големите равнини (The Indians of the Great Plains)

На 21.03.2017 г. Конферентната зала на Софийски университет бе домакин на лекция, посветена на традиционната култура на индианците от Големите северноамерикански равнини. Събитието бе организирано от Катедра „Етнология“ на Историческия факултет на Университета и продължи повече от 3 часа, които се оказаха недостатъчни за всички теми и въпроси, които председателят на Българското общество по индианистика Любомир Кюмюрджиев бе подготвил. Изказваме сърдечните си благодарности на организаторите и на всички присъстващи за чудесния академичен следобед, който споделихме.

Приятно четене!



Техните имена са се превърнали в легенда – Седящият Бик, Червеният Облак, Белият Бизон, Свещеният Гарван, Многото Подвизи, Самотният Вълк… Названията на племената, от които произхождат – сиукси, шайени, поуни, команчи и др. – звучат повече или по-малко познато дори и на неспециалистите. Гордите им воини носят разкошни бойни „корони“ от орлови пера на главите, препускат на петнисти мустанги след бизоните или по „пътеката на войната“, живеят в изрисувани с магически фигури шатри, сключват съюзи, пушейки „лулата на мира“, и завършат речите си с тържественото: „Аз казах – хау!“…

Такива са представите за американските индианци на милиони хора по света. Те обаче характеризират – и то в някаква степен – най-вече племената от Големите северноамерикански равнини. С течение на времето техните представители са се превърнали в нещо като символ на всички коренни жители на Северна Америка, в шаблон за всичко индианско.

Тази картина на художника Ричард Хук представя битка между воини от племената лакота и кроу

Това би могло да е странно, предвид факта, че класическата култура на равнинните индианци е просъществувала едва около век и половина: приблизително между 1730 и 1890 г. Има обаче редица причини за налагането на споменатия стереотип. Някои от тях са загатнати в следващото изказване на щатския историк Фредерик Джаксън Търнър (1861–1932), автор на тезата, че американската демокрация е родена на непрекъснато преместващата се граница между усвоените от белите заселници земи и „дивите“ територии, населени с индианци:

„Може би това, което толкова привличаше евроамериканците, бе самата необятност на тези пространства. А може би ги привличаше степната индианска култура с нейния номадски живот, конски табуни, ловци, война и онова наглед безцелно, лишено от всякаква припряност скитане из равнините. Или пък ги омайваха колоритните облекла и украси на тези хора, които сякаш си играеха с живота с някаква свирепа ловкост. Може би в дъното на всичко бе непреодолимото усещане, че племената, които толкова обичаха този живот, се смятаха за привилегировани – за единствените, на които е позволено да се радват на воля на техния обширен като небесата свят. Това правеше индианците да изглеждат арогантни спрямо нас, белите, но извикваше и неволно възхищение, което все още е вплетено в нашата култура.“

Историята показва, че „арогантните“ индианци, смятащи себе си за единствено привилегировани да се наслаждават на красотата и богатствата на безкрайните равнини, в крайна сметка били изместени оттам от „привлечените от техния живот“ евроамериканци. Популярният през XIX в. Manifest Destiny прокламирал, че завладяването на континента от океан до океан е дълг и съдба на народа на САЩ, тъй като сам Бог му е обещал тези земи. Колкото до „неволното възхищение“ от индианците – то си останало, особено в съзнанието на редица европейци, посетили по онова време Северна Америка.

Манифест Дестини


Сред тях бил и германският принц Александер Филип Максимилиан цу Вийд-Нойвийд (1782–1867) – етнолог и естественик, възпитаник на научни светила от европейското Просвещение като антрополога Йохан Ф. Блуменбах и географа-ботаник Александер фон Хумболт. В периода 1832–34 г. принц Максимилиан провел експедиция в малко познатите дотогава територии на Северните равнини по горното течение на Мисури. С него бил и младият швейцарски художник Карл Бодмер. Фотографията все още не била изобретена, така че той имал задачата да рисува местата, през които минавала експедицията, изследваните от нея локални растителни и животински видове… и най-вече представителите на индианските племена от региона. Бодмер ни е оставил едни от най-детайлните портрети на вождове, воини, жени и деца от редица индиански племена, както и сцени на лов, церемонии, танци и дори битки от класическия период на равнинната култура. Книгите на принц Максимилиан, описващи експедицията му в Северна Америка, били издадени за пръв път на немски през 1839 и на английски през 1843 г. Оттогава те претърпели множество издания на различни езици, намирайки нови и нови читатели през следващите години и дори векове.

И принцът, и художникът описват индианците правдиво, макар и с неприкрита симпатия. Техните разкази и картини предизвикали огромен интерес сред европейската публика към коренните жители на Големите северноамерикански равнини.

Принцът (Максимилиан) и художникът (Карл Бодмер) се срещат с хидатса – картината е на Бодмер

следва продължение

източник: https://our7thdirection.wordpress.com/

Текумсе за смъртта и смисъла на живота (Tecumseh on death and life)



“Живей живота си така, че страхът от смъртта нивга да не прониква в сърцето ти. Не притеснявай никого относно неговата вяра, уважавай вижданията на другите и настоявай и те да уважават твоите. Обичай живота си, прави го по-добър и смислен, разкрасявай всичко, що видиш в него. Търси, за да направиш живота си дълъг. Търси, за да откриеш неговия смисъл в благото на своя народ.

Подготви красива предсмъртна песен за деня, когато настъпи Великата Раздяла. Винаги изричай дума или поздравявай, когато срещаш или подминаваш приятел. Дори на странника в тихите, самотни места. Отдавай почит на всеки и не свеждай глава пред никому. Щом станеш сутрин, благодари за храната и за радостта от живота. Ако не виждаш причина да благодариш, грешката е единствено и само в теб самия. Не хвърляй обида върху нищо и никому. Сквернословието превръща мъдрите в глупци, то отнема от видението на твоя дух.

Когато настъпи сетният ти час, не бъди като онези, чиито сърца са изпълнение със страх от смъртта, ронещи сълзи и молещи се за още мъничко отсрочка, за да изживеят наново живота си. Изпей предсмъртната си песен и умри като воин, прибиращ се у дома.”

Текумсе (Скачащият от Небето Рис, 1768—1813)


неделя, 30 април 2017 г.

Steling horses and Hostile conflict: 1833-1834


Stealing horses and Hostile conflict: 1833-1834
Drawings of Mato Tope and Sih-Chida

I. Introduction 1
II. Early Contact with the Mandan 3
III. Artists and Anthropologists: George Catlin, Karl Bodmer,
and Prince Maximilian 5
IV. Role of Warfare in Mandan Art 13
V. Mandan Reactions to Visiting Western Artists 16
VI. Mato-Tope‟s Painted Bison Robes and Drawings on Paper 19
VII. Two Portraits of Sih-Chida 29
VIII. Conclusion 36

Свали оттук


Последните шайенски войни (Last of the dogmen)



Един великолепен филм с Том Беринджър! 

Гейтс - ловец на престъпници (Том Беринджър) - е нает да проследи трима опасни затворници, избягали сред дивата природа на Монтана. Той намира затворниците, но мъртви. Решен да разбули мистерията, Гейтс придумва антроположката и професор по индианска история Лилиан Слоун (Барбара Хърши) да го придружи в експедиция за установяване на истината. Двамата навлизат навътре в неизследваните планини и биват пленени от индианско племе, смятано за изтребено от белите заселници. Постепенно племето ги приема, но когато отмъстителният му тъст (Къртууд Смит) повежда потеря в планините, Гейтс и Лилиан трябва да предпазят племето от повторно клане. 

 Може да се изтегли от тук:

петък, 28 април 2017 г.

If Only I were an Indian - documentary

Becoming a Native American in the Czech Republic from Radek Wamblisha on Vimeo.

Един филм, който препоръчвам на всички, интересуващи се от индианското движение в Чехия, Словакия и Европа въобще. 

If Only I were an Indian 

Directed by John Paskievich.
Winnipeg: National Film Board of Canada, 1995. 80 minutes.


 "A group of Czechs and Slovaks, disenchanted with both communism and its aftermath, gathers in a field to build and live in teepees, create and smoke peace pipes -- to get in touch with the North American aboriginal way of life and live it. When three aboriginal elders from Manitoba go to visit them, a film crew documents the trip and thus If Only I Were an Indian is born."

"The prophecy stated that our people would suffer under this domination of the white people. And at that time the world would have been in such a state that a lot of things were destroyed, that white people would come to the Indian and learn about the ways of our people. . .

четвъртък, 27 април 2017 г.

Ирокезите и индианската пряка демокрация (Iroquios and democracy)



Според мнозина историци демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за феодалните европейски традиции) са вдъхновили Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и други при изготвянето на Американската конституция. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която изрично признава влиянието на ирокезкия Велик закон на мира върху Американската конституция и Закона за правата.

Индианците и първата демокрация (The Indians and the first Democracy)

неделя, 9 април 2017 г.

Между светлината и екстаза в древността: културите на Северна Америка, Сибир и Средна Азия



Колкото повече навлизаме в миналото, толкова повече виждаме основополагащата роля на светлината, топлината и слънцето за древните култури. За Северна Америка преклонението пред слънцето е преклонение пред самия Създател. Но каква е ролята на мрака в пътешествието на посветените? Какво стои зад понятията „там“ и „тук“ или защо продължителността на времето за сибирското камлание е различна от човешкия свят?! Поредният ни опит да открехнем вратите на знанието и да се докоснем до мъдростта е чрез културите на Сибир, Средна Азия и Северна Америка. Нашите гости са вещи познавачи на традицията на тези древни народи: Любомир Кюмюрджиев, председател на Българското общество по индианистика „Орлов кръг”, понастоящем редактор в списанието на Националното географско дружество за България; Димитър Венков, етнолог и историк, изследващ древните общества и един от добрите познавачи на сибирската култура в България и проф. дфн. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури на СУ „Св. Климент Охридски“.

Може да слушате предаването ТУК:

събота, 8 април 2017 г.

Jmenuji se Hladový Bizon (Казвам се Гладния Бизон)



Много интересен като концепция чешки филм (по-скоро документален) за незрящ мъж, впуснал се на пътешествие в земите на Югозапада.

четвъртък, 6 април 2017 г.

КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ




Михай Хоппал
КУЛТУРИ - ШАМАНИ - ЗНАЦИ
ИК Огледало, София, 2016

Професор Muxaй Хоппал е унгарски фолклорист и етнолог, един от водещите изследователи на шаманизма и създател на етносемиотиката, автор на поредица от филми за шаманизма сред сибирските народи, Корея, Китай и др.
Сборникът съдържа научни статии и тезиси на М. Хоппал, в които се разкрива същността на шаманизма, значението на шаманската болест и инициационните обреди, доказва се ползата от изследването на вярванията, митовете, фолклорните традиции, направен е опит за бъде разшифрован езикът на надгробни знаци, както и връзки между писмените повествования и оперативната човешката памет. Представени са и разяснени основополагащи понятия и методи на работа в авангардни направления от модерната антропология и етносемиотиката.

„Днес шаманизмът изживява своя Ренесанс. Той се проявява в най-разнообразни форми. От една страна, след дълго мълчание шаманизмът се е възродил там, където първоначално е бил част от народната култура. За тези народи шаманизмът се явява важна опора при възраждането на етническото самосъзнание. От друга страна, в градовете се създава доста модерен "урбанистичен" шаманизъм. За разлика от днешния егоистично-материалистичен поглед върху света, обновеният шаманизъм притежава подчертано алтруистична идеология, предлагаща алтернативен начин на живот, безплатно самолечение и различни позитивни програми за съществуване."

М. Хоппал

Индианците от Големите равнини - II

вторник, 4 април 2017 г.

Индианците от Големите равнини - лекция на Любомир Кюмюрджиев



В Конферентната зала на Софийския университет журналистът Любомир Кюмюрджиев изнесе лекция на тема "Свещените кръгове. Индианците от Големите северноамерикански равнини". Лекцията бе посветена на традиционната култура на различни индиански племена. Събитието бе организирано от Катедра „Етнология“ на Историческия факултет на Университета.

По време на увлекателната си лекция Любомир Кюмюрджиев обърна внимание на разликите между образа на индианците от прериите, наложен от приключенските романи и филми, и действителните измерения на тяхното минало, вярвания и обичаи, ежедневен и ритуален живот. Той проследи още заселването и миграциите на различните племена в Големите равнини, оформянето на класическата прерийна култура и нейните подгрупи, ролята на мъжа и жената в традиционното прерийно общество и стопанския живот на племената. Любомир Кюмюрджиев представи воинските традиции, военните, религиозни и стопански общества вътре в племето, властта на вождовете и социалното управление, основните религиозни вярвания и церемонии.

Присъстващите имаха възможност да научат повече за ролята на белия човек за западането и края на традиционния живот на племената от Големите равнини, въвеждането на системата на резерватите и на училищата-пансиони за индианци и борбата на коренните американци за човешки права и граждански свободи.

------
Любомир Кюмюрджиев е роден през 1965 г. В момента е журналист и редактор в сп. National Geographic-България. Завършил е специалност „Българска филология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като учител по български език и литература, преводач и редактор на книги, включително на повечето от публикуваните през последните десетилетия на български език преводни творби за историята и културите на северноамериканските индианци - "Подиграващият Враните" от Томас Майлс, "Седемте видения на шамана Бизоновата Шатра" от Фред Гоун, "Митове и легенди на северноамериканските индианци" от Ричард Ърдоус и Алфонсо Ортис, "Силата да лекуваш" от Марк Сейнт Пиер и Тилда Дългия Войник и др. Любомир Кюмюрджиев е съставител на сборника с изказвания на някогашни и съвременни индианци "Ти и Земята сте едно“. Той е един от основателите и председател на първото и единствено досега у нас Българско общество по индианистика "Орловия кръг". Посещавал е САЩ и Канада, където е живял сред индианци от племенните конфедерации лакота и чернокраки. Поддържа връзка и с представители на други племена, както и със специалисти по история и традиционни култури на северноамериканските индианци от САЩ и Европа.

неделя, 12 март 2017 г.

Tracking - Todd Price


Skirmish at Jumonville - Todd Price


At the French post - David Wright


Проблемът с обективния подход

"— Проблемът с обективния подход се състои в това — обясняваше Дюзънбъри, — че чрез него не се научава кой знае колко… Единственият начин да научиш нещо за индианците е да ги обичаш и да спечелиш обичта и уважението им… Тогава те ще са готови да направят почти всичко за теб… Но ако не го постигнеш…
Той поклащаше глава и се унасяше в мисли.
— Виждал съм ги тези „обективни“ изследователи — ходят по резерватите и не вършат абсолютно нищо… — продължаваше Дюзънбъри. — Това е лъженаучният мит, че ако си „обективен“, просто изчезваш от лицето на земята и виждаш всичко неизопачено, както Господ от небето. Чисти глупости. Ако човек е обективен, отношението му е дистанцирано. Лицето му придобива каменен, отчужден вид. А индианците чувствуват това. Разбират го по-добре от нас. И им става неприятно, когато го забележат. Не знаят какво, по дяволите, търсят онези антрополози, стават мнителни, затварят си устата и дума не продумват… Или им говорят глупости… на които много антрополози отначало вярват, защото са ги получили „обективно“… и индианците понякога им се смеят зад гърба.
— Някои антрополози стават големи светила пред колегите си — не спираше Дюзънбъри, — защото са научили онзи жаргон. В действителност обаче не знаят толкова, колкото си въобразяват. И най-неприятни са им хората, които им го казват… точно както правя аз. — Той се изсмя. — Ето защо не съм обективен по отношение на индианците. Аз им вярвам, те на мен също — ето къде е разликата. Споделяли са с мене неща, за които твърдят, че никога не са казвали на друг бял човек, защото знаят, че никога няма да използувам думите им против тях. Цялото отношение към тях е различно. Първо индианците, после антропологията… Този подход доста ме ограничава. Не мога да кажа толкова много неща. Все пак си мисля, че е по-добре да знаеш много и да казваш малко, отколкото да знаеш малко и да говориш много… Не си ли съгласен?"

Робърт М. Пърсиг - "Лайла"

неделя, 26 февруари 2017 г.

четвъртък, 26 януари 2017 г.

До Розмари Де Мео и нейните читатели

Пиша това писмо с надеждата, че авторката на нашумялата книга "Стопанката на Господ" един ден, както се казва по неведоми пътища, ще достигне  до него и ще прочете написаното. Но дори и да не стане, то считам, че то би било от полза за някой от читателите й, стига да допуснем, че след като се интересуват от българските традиции, то са и склонни да дирят обективните факти, а не просто да клонят към красивите пожелания или художествени рефлексии, защото, както знаем, човешката психика се отличава с тази почти универсална склонност - да смесва вярваното или умозримото с желаното. От този брак се ражда илюзията или по-скоро делюзията. Онова измамно убеждение, за което говори и Ричард Докинс в книгите си, онази упорита самозаблуда, отстоявана дори при наличието на силни контрааргументи, която в по-силна фаза е симптом за психиатрично разстройство. Позволявам си да напиша думите по-долу, защото считам, че дезинформацията е възможно най-опасният враг в настоящия Zeitgeist. Противник, който върлува особено смело из географските ширини, на които живеем. Утре ще избухне цяла пандемия от подобни ментални вируси, от непрекъснато цитирани и повтаряни от българина недоразумения и грешки, а може и да се е случило вече, след като все по-често се налага да споря с хора, заразени с подобни вредни делюзии. И се чудя кому е нужно да осмисля своята идентичност през напълно неверни величини, през отявлени спекулации при положение че имаме пребогат и сигурен източник на вдъхновение и гордост в своите собствени кладенци на отминало знание и история. Та именно това ме подтикна да пиша до авторката на "Стопанката на Господа" Розмари Де Мео.

събота, 21 януари 2017 г.

събота, 14 януари 2017 г.

Отиде си един наш роднина - Пол Гобъл (Paul Goble 1933 - 2017)


На 5-ти януари тази година почина Пол Гобъл. Отпътува ОТВЪД ХРЕБЕТА (Beyond the Ridge) една прекрасна и светла душа. Спря да бие едно голямо като Равнините, благородно сърце. Отиде си мой приятел, наставник, благодетел, баща по-дух Малкият Гръм. 

Заедно с него си отиде - без всякакво преувеличение - цяла една епоха. Пол Гобъл бе живата връзка с хора като Джоузеф Ейпс Браун, братята Гал и Фритьоф Шуон, последния традиционен вожд на якима Алба Шауауей, правнука на Червения Облак - вожда Едгар Ред Клауд от оглала лакота, Томас Жълтата Опашка - свещен човек и водач на Танца на Слънцето на кроу (и мнозина други), както и с тяхното време, с посланията им, с магията на техните дела. В голяма степен той бе медиатор между мечтите на хора като нас и полулегендарни личности като Сивата Сова, Ърнест Томпсън Ситън и (не на последно място) Черния Елен. 

Сега тази връзка вече я няма - поне не и като някого, на когото можеш да пишеш, да звъннеш понякога по телефона, да се надяваш, че ще го видиш още веднъж... Тя остана само в прекрасните истории на Пол Гобъл, във великолепните му картини, в спомените за щастливите срещи с него, в благодарността за превърналите се в реалност невероятни мечти, в разказите за него, в добрите му думи и мъдрите му послания към Орловия Кръг, от който Пол беше част.

Ще се видим отвъд хребета, когато му дойде времето. Дотогава светъл и чист път!

от Л.Кюмюрджиев

неделя, 8 януари 2017 г.

Инуитски думи за следващите няколко дни (Some Inuit words)


С оглед на времето навън считаме, че следните инутиски думи ще намерят добро приложения в бита и речта ни в следващите няколко дни:

tunuallak – да се подхлъзнеш и да паднеш по гръб, докато вървиш

pukajaw – твърд сняг, който лесно се реже и от него става добър подслон

iktsuarpok – да излизаш често навън, за да провериш дали някой се задава

laglerolarpok – скърцане със зъби

aimerpok – да гостуваш с надеждата, че ще те нагостят 

sunasorpok – да изядеш остатъците от храната на някой друг 

paarnguliaq – тюлен, който се е изгубил и не може да намери дупката, откъдето да си поеме дъх 

katiksugnik – пресен сняг без заледяване
kanut - твърд сняг
sillik - мек сняг, идеален за пътуване, 
mauyasiorpok - мек и дълбок, за който са необходими снегоходки 
taiga - сняг на прах, 
nutagak - солен сняг, 
kiksrukak – мокър сняг
aniuk - снегa, който кучето яде
aniusarpok - сняг, който може да се пробива
mauya - носещ се върху водата сняг 
qanisqineq - сняг за строене
auverk - сняг по дрехите
tiluktorpok – много сняг по дрехите 
ayak – изтръскан от дрехите сняг 
pukak - надвиснала снежна маса, готова да падне
navcaq – сняг, посипал дърветата
qali – сняг, навят в дома