неделя, 27 август 2017 г.

Еволюцията е жива (The evolution is alive)



Конвенционалната еволюция е жива и се развива добре при нашия вид. Доскоро знаехме устройството на само шепа от близо 20-те хиляди протеин-кодиращи гени в клетките си; днес знаем функцията на около 12 000. Но гените са само малък процент от ДНК в нашия геном. Със сигурност ще има още открития, при това скоро.

От тази съкровищница на генетична информация изследователите вече са идентифицирали десетки примери за сравнително скорошна еволюция. Модерни в анатомично отношение хора са мигрирали от Африка преди близо 80 000 до 50 000 години. Нашето първоначално генетично наследство е било подходящо за топлия климат, където за пръв път сме еволюирали от ранни хоминини до хора, от ходещи на четири крайника същества до ловци и събирачи на храна. Но оттогава се е случило много, докато хората са се разпрострели по целия свят и изискванията, поставени от новите предизвикателства, са променили генетичната ни структура. Има изобилни скорошни примери за този процес от реалния живот.

Австралийските аборигени, живеещи в пустинен климат, имат генетична вариация, развита през последните 10 000 години, която им позволява да се приспособяват по-лесно към екстремно високи температури. В праисторическите времена хората, както и другите бозайници можели да преработват млякото само в детството си – имали сме гени, които са изключвали производството на разграждащия млякото ензим след отбиване. Но преди около 9000 години някои хора започнали да отглеждат животински стада, вместо просто да ловуват животните. Тези пастири развили генетични промени, които им позволявали да продължават да изработват съответния ензим през целия си живот, което е удобна адаптация, след като стадата им произвеждали богат на витамини протеин. В скорошна статия в Scientist Джон Хокс, палеоантрополог в университета „Уисконсин-Мадисън“, писа колко е впечатлен от скоростта, с която се разпространява този ген: „до 10% на поколение.

Ползата от него е огромна, може би най-голямата, позната сред всички скорошни човешки характеристики“. По подобен начин предшествениците на всички неафриканци напуснали Африка с тъмна кожа. Всъщност според изследователите дори допреди 10 000 години кожата на европейците и африканците изглеждала почти идентично. Но с времето хората в по-мрачния северен климат развили по-слабо пигментирана кожа, която им помагала да абсорбират ултравиолетовите лъчи на слънцето и по-ефективно да синтезират витамин D. Инуитите от Гренландия имат адаптация, която им помага да преработват омега-3 мастните киселини в рибата много по-добре от останалите хора. Автохтонното население близо до аржентинския град Сан Антонио де лос Кобрес е еволюирало така, че да може да пие естествено съдържащия се в подпочвените им води арсеник.

Еволюцията е неуморна; когато шансът за оцеляване може да бъде увеличен, тя намира начин да извърши промяна – понякога и няколко различни начина. Някои популации от Близкия изток имат генетична вариация, която е различна от тази, която северноевропейците имат, за да ги защитава от лактозна непоносимост. И има половин дузина отличителни генетични адаптации, които защитават африканците от малария (една от които има значителния недостатък да причинява също и сърповидно-клетъчна анемия, ако изменената форма на гена се наследи и от двамата родители). 

През последните 50 години изследователите са открили разнообразни адаптации у населението на Андите, Етиопия и Тибет, които им позволяват да дишат по-ефективно на голяма височина. Населението на Андите задържа по-високи нива кислород в кръвта си. Сред тибетците има доказателства, че е въведен ген чрез кръстосване с Денисови хора – мистериозен клон от човешкото потекло, измрял преди десетки хиляди години. Всички тези адаптации дават на автохтонното население, живеещо на големи височини, предимство пред замаяния посетител, задъхващ се за кислород в планинския въздух.

източник: National Geographic

Няма коментари:

Публикуване на коментар