събота, 21 ноември 2009 г.

Краят на Четвъртия свят



Предсказанията на хопи описват разрушения,опустошения и последващо обновление, което ще преживеем като част от процеса на пречистване.Този период се предхожда от поява на няколко "знака". Вярва се, че това време настъпва точно сега, защото всички предсказания са се изпълнили.
Според старейшините предстои краят на Четвъртия свят и началото на Петия.

Първи знак: "Казано ни е за идването на хора с бяла кожа, които ще превземат земята, която не е била тяхна. Те ще сразят враговете си с гръмотевици."

- Колонизирането на Америка

Втори знак: "Нашите земи ще видят идването на въртящи се колела,изпълнени с гласове"
- Каруците и вагоните на заселниците от Европа

Трети знак:"Странен звшр като бизон, но с огромни дълги рога ще превземе земята"
- идването на добитъка на белите

Четвърти знак:"Земята ще бъде пресечена от змии от желязо"
- построяването на железопътната мрежа

Пети знак:" Земята ще бъде нашарена от огромна мрежа на паяк"
- изграждането на телефонните и електрическите мрежи

Шести знак:"Земята ще бъде прорязана от каменни реки, които ще блестят на слънцето"
-пътищата и магистралите

Седми знак:" Морето ще почернява и много живот ще загине"
- разливите на суров петрол в близост до бреговете

Осми знак:" Ще видите много млади хора с дълги коси да се присъединяват към местните хора, за да се учат на мъдрост"
- от поколението на хипитата през 60-те до днес индианците са обект на интерес от страна на множество търсачи на духовни преживявания.

Девети знак: "Ще чуете за обиталище в небесата, над Земята, което ще падне с огромен трясък. То ще изглежда като синя звезда."
- вероятно катастрофалното разбиване на американската космическа лаборатория Скайлаб през 1979г.

петък, 20 ноември 2009 г.

Kashtin от племето Innu

Думи на Матю Кинг (Noble Red Man) - оглала лакота



"Можете да наричате Уакан Танка с всякакви имена, които ви харесват. На английски аз го наричам Бог или Великия Дух. Ала той е Великата Тайна или Великият Тайнствен. Тъкмо това и всъщност означава Уакан Танка - Великият Тайнствен. Така е, защото не можете да го дефинирате. Той дори не е точно Той, нито пък Тя. Налага ни се да използваме такива думи, защото не можем да го наречем просто "то". Бог не е "то".

Така че наричайте Уакан Танка както ви харесва. Само не забравяйте да се обръщате към него. Той иска да говори с вас."

"Всеки трябва да открие своята собствена сила, защото всеки от нас притежава такава. Потърсете я дълбоко в себе си, научете се как да достигате до нея и след това я използвайте в съгласие с повелите на Великия Дух - за добро, а не за лошо."

"Лулата е нашето най-мощно оръжие. Тя е нашата свещена сила. Мощта й идва от Великия Дух. Лулата е посредник между човешките същества и Бога.
За да получиш Лулата - този Божи дар - трябва да си чист в сърцето, ума, тялото и душата си. И никога не забравяй, че след като изкажеш молитвите си, после ще трябва и да живееш според тях - да водиш живот според повелите на Великия Дух. Това е най-трудното."

"Време е индианците да разкрият на света това, което знаят за Природата и Великата Тайна. Аз ще ви кажа какво знам и кой съм. Ще направите добре, ако ме чуете. Имате толкова много да учите! Великата Тайна е създала всичко по много лесен начин. Животът ни е съвсем прост. Ние правим това, което искаме. Единственият закон, който трябва да зачитаме е природният закон, законът на Великата Тайна. Ние не познаваме друг. Нямаме нужда от вашата Църква. Черните Хълмове са нашата Църква. Нямаме ни най-малко нужда от Библията ви. Нашата Библия са вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия и ние, индианците, я изучаваме от милиони, милиони години. Ние разбрахме, че Великата Тайна направлява цялата Вселена и всичко, което е сътворила е живо. Камъните също са живи. Когато ги използваме за инипи, ние им говорим и те ни отговарят."

петък, 13 ноември 2009 г.

Четиримата ловци!




Веднъж, не много отдавна, четирима ирокезки ловци прекарали зимата, като ловували заедно из северните земи. Ловът им излязъл сполучлив. Когато в края на сезона занесли своите кожи в трейдинг поста, се оказало, че извън необходимите за своите семейства неща, можели да си позволят и още нещо. Решили да си вземат нова пушка.
Но ето, че се появил проблем. Въпреки, че ловували дружно като братя, тъй като всички били от клана на Мечката, те не живеели заедно. Единият ловец бил от Нундауаоно, Народа от Големия Хълм, сенека. Неговият дом бил на запад. Другият бил от Гуеюгуеоно, Народа от Мръсната Земя, каюга. Неговият дом бил на юг, близо до блатата край дългите езера. Третият бил от Онундагаоно, Народа от Хълмовете, онондага. Неговият край пък се намирал в средата на земите на Великата Лига. Четвъртият бил от Ганеогаоно, Народа на Кремъка, мохок. Неговият дом бил на изток. И сега, след като приключили с лова, всеки искал да се прибере у дома. Лесно било да разпределят провизиите помежду си, но как да поделят пушката? Накрая решили – който разкажел най-невероятната ловна история, щял да отнесе пушката със себе си.

Пръв започнал мохокският ловец:

"Веднъж един човек си вървял. Ловувал през целия ден, но всъщност мислите му не били в лова. Бил изгърмял всичките си патрони, без нищо да улучи. Пътьом си късал някоя друга череша и я изяждал. Лапне една – изплюе костилката в шепа. Лапне още една – изплюе костилката в шепа. Не щеш ли, точно пред себе си видял голям елен. Но нали нямал патрони! На ловеца му хрумнала странна идея. Натъпкал барут в пушката, взел костилките, заредил ги и стрелял по главата на животното. Еленът паднал, но веднага след това се окопитил и избягал.
Няколко години по-късно същият този ловец излязъл на лов по същите места. И отново нямал късмет. Слънцето било към заник, когато ловецът видял в края на едно сечище високо дърво, покрито със зрели череши. ”Ах,” – помислил си той, - “дай поне да си хапна малко череши!” И така оставил си пушката и започнал да се катери по дървото. Вече бил стигнал ниските клони, когато дървото започнало да се клати напред-назад и ловецът трябвало да се стисне здраво с двете ръце, за да не падне. Изведнъж дървото се издигнало право нагоре във въздуха и мъжът бил изхвърлен на земята. Той погледнал нагоре и видял, че дървото растяло между рогата на огромен елен, който разтърсил глава още веднъж и избягал в гората. И това, - казал мохокът, - е моята история."

Сега дошъл ред на ловеца – онондага:

"Веднъж чичо ми излязъл на лов. Бил му останал само един изстрел и той не искал да го пропилява. Стигнал до поток, където видял една патица да плува напред-назад. Точно пред патицата имало едра пъстърва, която скачала над водата, за да лови мухи. А пък от другата страна на потока стоял елен. Той бил надигнал главата си и не мърдал, само душел въздуха. А пък още по-назад, на малко хълмче, голяма мечка се била изправила на задните лапи и си точела ноктите в едно дърво. Моят чичо се свлякъл по корем, пропълзял бавно до потока, прицелил се внимателно и зачакал. Когато всичко било точно и пъстървата скочила, той дръпнал спусъка. Куршумът от раз пронизал пъстървата и убил патицата. После рикуширал във водата и уцелил елена, а минавайки през него, убил и мечката. Чичо ми беше добър стрелец. Най-невероятното нещо е – знам, трудно ще го повярвате, - че когато отишъл да одере мечката, видял, че тя била паднала и премазала случайна лисица – онондагът спрял, за да си поеме дъх, - която държала тлъст заек в устата си."

Ловецът – каюга бил следващият:

"Преди много сезони моят дядо излязъл на лов и видял елен. Дядо ми започнал да върви по него, за да може да го обстреля от по-отблизо, но по едно време еленът побягнал толкова бързо, че дядо ми без малко да го изпусне. Щом еленът разбрал, че дядо ми е по петите му, се подплашил. Огледал се, скочил с все сила и се озовал чак от другата страна на потока, до който били стигнали. Дядо ми също скочил, но по средата разбрал, че няма да успее да го прескочи, обърнал се във въздуха и се приземил обратно. През това време еленът се скрил зад едно хълмче и дядо ми го изпуснал от поглед. Сега вече се ядосал – нямал да остави този елен да му се изплъзне! Сложил пушката си между едни кленови дръвчета и извил цевта. Прицелил се и стрелял. Куршумът заобиколил хълмчето и уцелил елена. Щом дядо ми видял падналия елен, наистина се въодушевил. Радвал се така, сякаш този му бил първият елен в живота. Веднага започнал да дере кожата, но се оказало, че животното не било мърто. Дядо ми бил стигнал до рогата и тъкмо се канел да свали кожата, когато еленът рипнал и започнал да търчи наоколо. Дядо се опитал да му се метне отгоре, но еленът бил твърде хлъзгав. Не щеш ли, кожата се закачила на кората на една хикория. Еленът започнал здравата да се дърпа. Дърпал, дърпал и накрая кожата се изсулила през рогата му! Така еленът избягъл и оставил дядо ми само с кожата. – Ловецът – каюга погледнал нагоре и си поел дълбоко въздух. – И ако не искате да повярвате на моята история, може да отидете в дома на дядо ми. Тази кожа още виси там."

Сега оставал само ловецът – сенека. Той погледнал към другите, след това се усмихнал и поклатил глава:

– Уа-ха! – казал той, - Съжалявам, ние сенека никога не разказваме измислени ловни истории!

Другите ловци прихнали да се смеят и без да кажат нито дума, му връчили пушката. По-голяма лъжа от тази никога не били чували!

Подготвил: Димо Ванчев

петък, 6 ноември 2009 г.

Northern cree

Good Shield Aguillar