събота, 19 декември 2009 г.

Една неприятна вест!

Здравейте на всички! Във връзка с новия закон на МВР и нововъведената система за масово подслушване и проследяване INDECT (http://bulgaria.indymedia.org/article/36324)
този блог бе нарочен за съдържащ опасна и подстрекаваща към насилие информация, поради което той трябва временно да бъде преустановен.

Моля всички минали, настоящи и бъдещи читатели за извинение.



(Всъщност истината е друга, но ме е срам да я споделя. За известно време, два месеца ако трябва да сме точни, ще трябва да дам приоритет на индийския блог и да пренебрегна индианската половина у себе си. Просто отивам на пътуване с проучвателна и не дотам проучвателна цел, така че в случай че комарите не успеят да ме изядат или бактериите да ме сразят, току виж се видим отново)

Може да следите пътешествията на този адрес: http://elenikindia.blogspot.com/

Вътрешен покой



Aз и Подиграващият враните седнахме един до друг насред малко сечище в гориста местност край неговия двустаен шперплатов дом и го запитах какво точно му е предал Уакан Танка, че е направил силата му толкова ефективна и е внесъл такова спокойствие и търпение в живота му.
Без да се колебае нито за миг, той отвърна: „ Вътрешен покой ”. Отговорът му ми се стори напълно неуместен, като се има предвид, че идваше от устата на човек, чийто притискан от законите на резервата народ е бил подлаган на дълбоко страдание в продължение на повече от век. Как, чудех се аз, би могъл да съществува вътрешен мир сред народ, имащ репутацията на безмилостно войнствен? Как би могъл да съществува покой сред народ, чиито достойнство, надежда и възможност да бъдат полезни на нашето общество и да се реализират в него са били отнети.
Той забеляза смутения ми вид и долови мислите ми. Сплел ръце една в друга, той ги допря до устните си и дълго време остана неподвижен, вперил взор в земята. После леко започна да напява. „ Ахе, Ахе”- пееше той, придържайки се към лакотските звуци, стари колкото земята. Пя четири пъти, а после вдигна сбръчкания си пръст към небето.
„ В началото на мъдрите старейшини от моя народ - започна той- им било разкрито, че от всички дарове на Уакан Танка най - велики са вътрешният покой и любовта. Без значение какво се е случвало, старейшините живеели според тези принципи и не допускали другите хора да ги забравят. Ние съзнаваме, че без вътрешен покой и любов не може да има трайно и истинско щастие. Редом с тях ние вървим в тясна взаимовръзка с Уакан Танка и поставяме на първо място благополучието на другите хора и същества в природата. Придържаме се към това, както човек се държи към сала си в бурно течаща река. Не познаваме страх и вътре в нас цари покой. Това е то, което ми беше предадено и според което досега съм живял. Никога не съм наранявал или мразил друг човек и никога не съм се нуждаел от развлечение или алкохол, за да осмисля живота си. С каквото и да разполагах, винаги беше достатъчно и каквото и да се случеше, никога не съм смятал, че Уакан Танка се е отнесъл към мен несправедливо. Вървях по пътищата на вътршния мир и любовта и открих, че цветята и дърветата, които се редят на пътя, слънцето, луната и сезоните, които го обгръщат, са моите учители. Духовете на четирите посоки са моите основни помощници - ето защо цветният дим на огъня идва и прониква в мен. Другите ми помагачи са духовете на създанията, които живеят край пътя. Всеки, който следва тези пътища може да постигне същия вътрешен мир, същата любов и силите, които ги съпътстват."

из "The secret indian pathways"

петък, 11 декември 2009 г.

Представете си...



Представете си пръснати навред правоъгълни къщи, покрити с плоскости от брястова кора, които не се натрапват на зрението, а се сливат с гората и земята. Около тях издигащи се като стражи кедри, брези, тополи, сияйни ливади и плодоносни полета, от които стърчат царевични стъбла и надничат тикви и боб.

Представете си седнал върху дървена платформа човек, който се крие под навес, докато напява и вдига врява, за да прогонва натрапниците от полята. Представете си отъпканите пътеки, които лъкатушат покрай домовете и радостта на седналите хора, опънали одеяла с изобилие от храна за всеки, желаещ да я опита. Представете си как накичени с пера танцьори с дрънкалки от кратуни подскачат под ритъма на тъпан около стълбове с издялани лица и образи. Как деца лудуват на воля и с туптящи от вълнение сърца дебнат своята първа плячка.

Представете си удивлението, което би се прокарало у вас, когато видите общите хармани, в които хората съхраняват събраната реколта, общите зимници с запаси. А какво бихте си помислили за татуираните в резки и кръгове и боядисани в червено-черна боя тела на воините, завърнали се благополучно от битка, щастието, което искри от съпругите и любимите и всеобщия смях, които звъни и се извива наоколо наред с димния облак от огнището и вихъра от песни.
Представете си хора, които мислят един за друг от чувство на братство, великодушие и желание да услужат. Разбирателството, което цари в простите и сложни взаимоотношения.

Представете си изумлението от гледката на общество, което се гради на взаимопомощ и солидарност, честност и щедрост, без закони, които да слагат окови.
Представете си общество без ощетени и привилегировани, където водачите са тачени заради опита и достойнствата си.



Как бихте видели едно такова общество, ако идвате от един свят, раздиран от вражди и братоубийства, от властолюбие, несправедливост и робство, в който насилието е средство към постигане на власт и начин да властваш, а властта – възможност да блудстваш и безчинстваш.
Представете си почудата, която би се изписала на лицето ви, ако идвате от място, където ви е внушавано, че сте венецът на цивилизацията, че къде-къде по-важни от живота на някой плебей са високите маниери и снобски етикет. Място, в което обикновените селяни са непрокопсаници, на чиито гърбове се разхождат високомерни аристократи, които тънат в разкош и удобства.

Представете си ако вие бяхте на мястото на първите мореплаватели или заселници, които видели с очите си новите земи и странните им обитатели.

Нищо чудно тогава, че първите свидетели на девствените красоти на Острова на Костенурката възкликнали „ Това е раят на земята.” Всичко това било твърде хубаво за новопристигналите. И каква мислите би била вашата реакция? Бихте поискали тези земи. Бихте искали да бъдете част от Новия свят - света на новите възможности. Да пренесете най-хубавото в Европа, за да бъде споделено с европейците или да започнете ново начало, от първата копка да градите ново общество.
Представете си, че това съзнателно или не ваше желание се оказва причина за разпада и разлагането на още стотица други функциониращи от столетия общества.

Сега единственото, с което се задоволявате е, че успяхте да пренесете в шепа само спомена за някога съществувалия рай.