събота, 19 декември 2009 г.

Вътрешен покой



Aз и Подиграващият враните седнахме един до друг насред малко сечище в гориста местност край неговия двустаен шперплатов дом и го запитах какво точно му е предал Уакан Танка, че е направил силата му толкова ефективна и е внесъл такова спокойствие и търпение в живота му.
Без да се колебае нито за миг, той отвърна: „ Вътрешен покой ”. Отговорът му ми се стори напълно неуместен, като се има предвид, че идваше от устата на човек, чийто притискан от законите на резервата народ е бил подлаган на дълбоко страдание в продължение на повече от век. Как, чудех се аз, би могъл да съществува вътрешен мир сред народ, имащ репутацията на безмилостно войнствен? Как би могъл да съществува покой сред народ, чиито достойнство, надежда и възможност да бъдат полезни на нашето общество и да се реализират в него са били отнети.
Той забеляза смутения ми вид и долови мислите ми. Сплел ръце една в друга, той ги допря до устните си и дълго време остана неподвижен, вперил взор в земята. После леко започна да напява. „ Ахе, Ахе”- пееше той, придържайки се към лакотските звуци, стари колкото земята. Пя четири пъти, а после вдигна сбръчкания си пръст към небето.
„ В началото на мъдрите старейшини от моя народ - започна той- им било разкрито, че от всички дарове на Уакан Танка най - велики са вътрешният покой и любовта. Без значение какво се е случвало, старейшините живеели според тези принципи и не допускали другите хора да ги забравят. Ние съзнаваме, че без вътрешен покой и любов не може да има трайно и истинско щастие. Редом с тях ние вървим в тясна взаимовръзка с Уакан Танка и поставяме на първо място благополучието на другите хора и същества в природата. Придържаме се към това, както човек се държи към сала си в бурно течаща река. Не познаваме страх и вътре в нас цари покой. Това е то, което ми беше предадено и според което досега съм живял. Никога не съм наранявал или мразил друг човек и никога не съм се нуждаел от развлечение или алкохол, за да осмисля живота си. С каквото и да разполагах, винаги беше достатъчно и каквото и да се случеше, никога не съм смятал, че Уакан Танка се е отнесъл към мен несправедливо. Вървях по пътищата на вътршния мир и любовта и открих, че цветята и дърветата, които се редят на пътя, слънцето, луната и сезоните, които го обгръщат, са моите учители. Духовете на четирите посоки са моите основни помощници - ето защо цветният дим на огъня идва и прониква в мен. Другите ми помагачи са духовете на създанията, които живеят край пътя. Всеки, който следва тези пътища може да постигне същия вътрешен мир, същата любов и силите, които ги съпътстват."

из "The secret indian pathways"

Няма коментари:

Публикуване на коментар