Анакоана - Златното цвете на Юга

     

Северът си има своята Покахонтас, а Югът познава историята за Златното цвете Анакаона. Анакоана била дъщеря на вожда Ксарагуа на племето "тайно" и съпруга на Каонабо, един от петимата водачи, управлявали земите на Испаниола, когато испанците пуснали котва през 1492. В хрониките на Бартоломе де лас Касас, монах от Доминиканския орден, чиито текстове за завладяването на Новия свят са сред най-ценните източници за епохата, Анакаона е описвана като „изключително благоразумна и почтена жена, невероятно царствена, с изящен език и жестове". Други свидетели твърдят, че тя била  ненадмината по красота. Когато европейците се нахвърлили върху тайнос с идеята да ги превърнат в черноработници за краля на Испания, мъжът й бил пленен от Алонсо де Охеда и качен на кораб за Стария континент, но загинал в корабокрушение по пътя. 

     Макар че първоначално Анакаона била приятелски насторена към испанците, чашата на търпението й преляла. Както подобава на една жена воин, тя се вдигнала да организира народа за съпротива срещу белите окупатори, отнасящи се с тях като към роби. Испанците обаче потушили въстанията и се впуснали в безброй кланета. В навечерието на важен за тайнос празник, на който се събрали 84 индиански делегати, Анакоана и сънародниците й били заловени и осъдени по бързата процедура на екзекуция – тя чрез обесване, другите с разтрел. В часа на екзекуцията й била дадена възможност да се спаси: трябвало само да се омъжи за един лудо влюбен в нея испанец. 

     
     Тя обаче, както подобава на принцеса, избрала да бъде съпричастна със съдбата на благородниците и да умре заедно с тях. Днес тя е икона в историята на Хайти и Доминиканската република. Множество места и улици носят нейното име, а песни възпяват храбростта й.