Традиционни военни практики и оръжия в Североизтока

Съществуват две практики, свързани с горския район, които са станали много популярни в художествената литература. Смята се, че измъчването на пленници и скалпирането произхождат от горите, като някои изследователи определят ирокезите като родоначалник и на двата зловещи обичая. Скалпирането е съществувало преди появата на белия човек и се свързвало с отнемане на личната сила на врага. Скалповият кичур – единствената небръсната част от главата на мъжа – носи по-дълбинен смисъл от обикновена прическа. Първо в областта на тила се концентрира голямо количество „оренда”, сила на живота. Воините сплитали скалповия кичур, тъй като по този начин досегът със силата бил по-осезаем. Но освен това от практически гледна точка този тип прическа позволявала на мъжете да носят дълга коса без тя в същото време да им пречи по време на битка. Другото значение на прическата е предизвикателството, което имплицира: „ Ела и вземи скалпа ми!", т.е. силата ми! 

     С идването на белия човек се дал силен тласък на обичая по скалпиране. Това станало в резултат на политиката на европейците, които целенасочено се стремели да разединят и настроят един срещу друг коренните народи. Скалпирането започнало да се стимулира сред заселниците и индианците, когато и англичани, и французи негласно обявили, че срещу всеки донесен вражески скалп, победителите ще получават парична награда.

     Взимането на пленници била характерна черта за ирокезките народи. Това бил главният мотив за воденето на война, защото пленниците били осиновявани от семействата, загубили свой роднина в битка. В различни моменти от историята на региона обичаят спасил не един и друг народ от пълен упадък и демографски срив. Не всички обаче имали късмета да бъдат приобщени към страната на победителите. Някои от пленниците били измъчване в чест на божество, което осигурявало благополучие по време на лов и война. Смятало се, че пленниците вече били изгубили своя живот по време на битка, затова клетниците трябвало да се примирят с това, че смъртта им е временно отложена...докато текат приготовленията по жертвопринасянето. Точно поради тази причина някои изследователи смятат, че ирокезките народи са дошли от юг, от мексиканските земи, където вероятно са поддържали връзка с народи, наследници на маите, сред които човешките жертвоприношения са играли важна роля.


    Бойният танц

    Той се изпълнявал на важни събития, за да се изтъкнат миналите подвизи на воините. В танца се изигравал всеки детайл от битката – дебненето, нападението, схватката, убиването. Въодушевяващите песни, бързото барабанене, разпалените речи нажежавали събитието, подпалвайки пожар от страсти и вълнение. Като добавим впечатляващото облекло на воините, което само по себе си било като отворена книга, разкриваща всиките лични дела и победи, гледката наистина била шеметна! Букети от боядисани орлови пера, татуировки по ръцете и краката, подколенни пояси от скунк или видра, гарванова кожа около врата – всяка част от военната регалия говорела за човека и неговите постижения.

Конят

Конят бил познат на индианците от горите, но те предпочитали да го използват за пренасяне на товар, а не като помощник в битка. Все пак той не е толкова полезен в гъстите дебри, колкото в откритите прерии. Сред малкото племена, които разчитали на коня в битки са саук и фокс, и уинебаго. Въпреки че ирокезките народи рядко яздели коне, към средата на 18-ти век разполагали с огромни табуни.

Калюмет или Лула на Мира

Горските племена подобно на прерийните използвали калюмет с огнище от катлинит (червен мек камък) или стеатит преди подемането на важни преговори. Има предположения, че Лулата на мира произхожда от района на Мисисипи и оттам се разпростряла на изток към племето отауа, откъдето преминала към централните племена. Този вид лули имали богата украса – пера и животински части като глава на птици.

Оръжия

Ирокезките народи използвали дървени щитове, с които предпазвали телата си от остриетата на стрелите. Но с навлизането на мускета ( огнестрелно оръжие с дълга цев и дулно зареждане) щитовете станали безполезни. Постепенно индианците проумели, че с лъкове и копия срещу добре въоръжения бял човек са обречени на губел. Единственото им спасение идвало от търговията с оръжия. Запасите от пушки щели да ги направят корав противник и най-важното, с тях силите щели да бъдат изравнени. Истина е, че надпреварата за търговско надмощие дала надежда за оцеляване на коренните народи, които без нея щели да бъдат пометени със скоростта на ураган. Истина е, че тя стои в основата на вековната съпротива на индианците, чиито храбри и жертвоготовни викове проехтели надалеч из света. Но също така истина е, че тя превърнала доскорошните битки за трупане на сила и чест в кръвопролитни войни, кланета за масово изтребление, които историята на континента не познавала до преди това.

До 17-ти век лъкът в горите станал рядкост. Единствената битка, в която пушката отсъствала била през 1842 година, когато поради липса на амуниции оджибуей и сиукси се били с бойни тояги и ножове.
Ирокезите и чероки използвали отровни стрели, което също е типично повече за южните области. Такива стрели обаче били предназначени за лов и по-рядко се прилагали в битка. Стрелите се държали в кожени колчани или колчани от царевични люспи.

Бойна тояга


Бойната тояга е тежко оръжие, правено от твърдо дърво, най-често от клен, чийто край е оформен като топка. Някои от тоягите имали метален шип, който правел оръжието още по-смъртоносно. Срещат се и тояги, издялани с образа на човешко лице или животно. Оръжието било изключително удобно и ефективно в бой от малка дистанция.

Гънсток ( Gunstock)

Гънсотк-ът е интересно изобретение на горските индианци, разпространено най-вече сред племената от Великите езера. Индианците установили, че прикладът на пушката бил изключително удобен за нанасяне на удар, когато липсвали амуниции. Така те започнали да майсторят оръжия с формата на приклад, в чийто край се поставяло острие.

Томахок 


най-разпространеното оръжие сред индианците. Томахокът станал още по-полезен за коренните жители след идването на метала. Популярна станала томахавката с огнище за лула от едната страна. Тя символизирала дуалността война/мир. Пушенето ѝ означавало преговори, заравянето ѝ( но не буквално) – мир, а изваждането ѝ – война.