петък, 23 януари 2009 г.

Писмо на Ленард Пелтие



На 11 октомври 2008г. 300 души се събраха в Париж, за да честват Международния Ден на Солидарност с коренното население на Америка. На събитието се изнесли различни презентации от местни жители на страни като Чили, Мексико, Боливия, САЩ и Канада. На срещата получило гласност и следното писмо, написано от Ленард Пелтие – един от бойците за правата на коренните народи, който вече 30 години лежи в един от затворите със строг режим на САЩ.


Здравейте роднини от целия свят!

Много съжалявам, че днес не мога да съм сред вас. За мен е чест, че мога да се обърна към всички присъстващи, макар и посредством друг човек. На първо място искам да ви поздравя за всеотдайността, с която се борите за разширяване на правата на коренните народи по света. Затворът сам по себе си поражда у човек състояния на дълбока размисъл, до каквито води всяка форма на изолация. В своята вглъбеност винаги съм стигал до заключението, че най-важните неща за мен са връзката със Създателя, семейството, със Земята и моите събратя от коренните народи. Опитвам се да съм в крачка със случващото се по света чрез всяка медийна форма, до копт имаме достъп. Знам, че все още много от вас са гонени и местени от родните им земи. Знам, че много от вас биват експлоатирани и лишавани от благата на земите си. Знам, че често ваши роднини са убивани заради мултинационалните корпорации, алчни за богатствата на вашите земи. Знайте и вие, че съм наясно с това, че имаме общ враг. Този враг има много лица, говори различни езици и носи различно облекло. Знам, че той винаги е воден от една и съща мотивация. Воден е от своята материална обсебеност и от своята ненаситност, която го кара да взима от Земята повече, отколкото му е нужно. Не твърдя , че знам ключа към нашето избавление. Сигурен съм, че той не е един единствен, но искрено вярвам,че какъвто и да е правилния отговор, той тръгва от нас. Трябва да открием всички възможни начини да направим себе си по-силни, да направим децата си по-силни, да направим силни вярата и връзката си със Създателя. Трябва да се научим да боравим със съвременните сечива, за да се предпазим от утрешните изпитания, които алчността на врага ни ще постави пред нас. Трябва да бъдем непреклонни в стремежа си да обучим децата си как да отвръщат на удара с удар. Трябва да сме непреклонни в стремежа си да предпазим децата си от това да се превърнат като враговете ни. Трябва да бъдем непреклонни в стремежа си да научим децата си на уважение към Земята, Създателя, техните Роднини, към виденията на техните събратя, които бдят над земите ни.
Някой бе казал, че най-голямата битка за воина е тази вътре в самия него. Първо трябва да поработим върху себе си,а после да изградим самодисциплина и взаимоуважение вътре в своите съобщности. Виждал съм безброй пъти какво се случва. Хора, които се разграждат в своите общества още преди да са подели борба с врага.
Дано това не обижда никого. Просто казвам кое е най-сериозното предизвикателство, пред което трябва да се изправим. Не можем да изискваме правата си, да изискваме уважение, да изискваме свобода или каквото и да било, докато не сме в позицията на силни хора. Един от начините да увеличим силата, която безспорно имаме, е като продължаваме да общуваме един сдруг и да се сдружаваме.
Също така нужно е да предадем на света нашите коренни традиции, благодарение на които оцеляваме. Нужно е да покажем на света кое е най-висшето проявление на Създателя, което трябва да приемем – Майката Земя. Нужно е да дадем на света да разбере, че най-висшата технология във Вселената е технологията на Създателя. Най-полезното нещо, на което сме способни е да се научим да живеем в съзвучие с тази технология, със средата, която Животворецът ни е предназначил. И навярно в тези учения ще намерим ключа към унищожаването на врага, като го направим свой приятел. Междувременно трябва да трупаме сила, да правим крепки себе си и децата си. Трябва да разширим мрежата от връзки подобно на събитието днес.

Сърцето и любовта ми са за всички вас. Мислите и молитвите ми са със вас.

Ваш Роднина,

в духа на Лудия Кон

Ленард



Няма коментари:

Публикуване на коментар