Покръстването оказало огромно въздействие върху индианците от Североизтока. Подбудите за това били първо в непоклатимото убеждение на европейците, че „нецивилизоваността” на коренните жители сама по себе си означава „греховност” и второ покръстването можело да послужи политически за спечелване на доверието на индианците, сближаването с тях и в крайна сметка тяхното обезличаване. Французите се доказали като ревностни разпространители на Римокатолицизма и държали на всяка цена да покръстят „диваците”, докато англичаните наблягали на икономическите интереси. За съжаление там, където имало мисионери, друго освен християнство не виреело. Те най-напред наблюдавали живота на индианците и съвестно описвали всички детайли, като наблягали на тези, които биха изглеждали потресаващи в очите на европееца. После постепенно и тактично започвали да подриват утвърдената ценностна система на индианците. Провокирали ги с въпроси, които нямали еднозначен отговор, разпитвали ги хитроумно и се съмнявали в техните поверия и обреди. Мисионерите прибягвали и до други приоми. Например уверявали индианците, че след смъртта има два свята – ад и рай –и че ако не се покръстят ще отидат в ада. Коренните жители не можели да си представят как така роднините ще бъдат разделени и затова упорствали, но мисионерите не спрели дотам. Накарали ги да повярват, че за да са заедно, всички до един трябва да се покръстят. Индианците склонили щом ставало дума за запазване на родовите устои, а самото покръстване се състояло в това да отидат до реката и да бъдат напръскани с вода,под съпровода на слова от Библията.
Покръстването на коренните народи не било лека работа. Показателен за това е отговорът на един ирокез при опита на мисионер да покръсти съплеменниците му: „ Ти си проповядвал на белите мъже. Ще изчакаме още малко. Ако видим, че твоята проповед ги е направила по-честни и благородни, ако престанат да лъжа и мамят индианците, ще си помислим върху това, което ни каза.”
Основният проблем бил, че християнските и индианските представи се биели още в основните си идеи. Фундаменталната идея на християнството за безсмъртието и важността от поведението на човек през живота си като определящо за това дали душата му ще бъде възнаградена или наказана била неразбираема за туземците, които не смесвали религията с етиката и не делели световете на „Щастливи Ловни Полета” и „Индиански Ад”. Коренните жители не отдавали такова голямо значение на плода от действията си, рядко мислели за бъдещето, тъй като според тях животът протичал и се съдържал в настоящия миг.
От друга страна връзката с отвъдното било изключително силна при индианските народи. Хората на Земята се допитвали до своите покойни роднини при разрешаването на важни за всички проблеми. Те се нуждаели от тях, но в същото време изпитвали боязън и взимали мерки да не предизвикват неочакваната им поява или да си навлекат гнева им. Връзката с предците била утвърждавана чрез сънища и видения, предизвиквани чрез постене, уединение или дори вземане на опиуми.
За индианците идеята за конкретен образ на Бога била непонятна. Както и идеята за едноличната му върховна власт, която била в разрез с разбиранията на коренните жители за взаимовръзката и незаменимостта на всяка частица от мирозданието. Това се обяснява с факта, че след като в повечето случаи религията е отражение на социалния ред, логично е в едно общество с отсъствие на понятия като йерархия и политическа власт, каквото е индианското, да няма и монотеизъм. Християнството от своя страна никога не е излизало от сянката на властта и затова дарява Бог с неоспоримо и дори смазващо надмощие.
Трябва да се подчертае, че индианската религия във всичките ѝ разновидности и измерения има много практичен характер. Целта ѝ е да помага тук и сега, в конкретния, настоящ момент. Нямало е излишно спекулиране, философстване и навлизане в абстракции. Затова не трябва да ни учудва, че за индианеца не е необичайно да се моли еднакво искрено на добрите духове, носещи благоденствие, живот и просветление и на зловредните духове, причинители на болести и нещастия. Той прави това с единствената идея, че всяко същество има свой собствен характер, свои нужди и стремежи и че независимо дали е добро, или лошо то може да бъде омилостивено. Йезуитите обаче сметнали почитта към различните сили като отявлено дяволопоклоничество.
Неразбирателство между мисионери и индианци се пораждало и във връзка с вярата на местните в абстрактна безлична сила, с която е пропита цялата вселена и която одухотворява всички явления, контролиращи човешката съдба. Тази живителна, свръхестествена сила се нарича манито при оджибуей, покунт при шошони и оренда при ирокези. Тя се съдържа в големи количества в природни места ( определени дървета, скали и извори) или в части от човешкото тяло като косата и кръвта. „Белите“ така и не успели да излязат от тесните рамки на средновековния християнски светоглед и да вникнат в това схващане затова погрешно го разтълкували като Великия Дух, понятие близко до Светия Дух в християнството.
Н.Я.
Няма коментари:
Публикуване на коментар