Поезия на Наталия Белтинг

Нявга Глускап със своя вигвам,

взе че се пресели в нашия стан,

на хората Той даде занаят,

научи ги как риба да ловят,

царевица да садят,

лъкове да майсторят,

и звездите зорко да следят.

Що им трябваше да знаят, Глуспап им го показа,

а сетне с вигвам свой той ги заряза

и се скри в потайни планини,

с пътеки, вардени от змии,

скрити в облачни мъгли.

Но хората не се боят,

щом зърнат небесната дъга:

"Значи Глускап е удома,

и бди над всички нас,

а за знак е провесил пъстроцветния си саш."

(микмак)

Зимата е старец, бродещ в гората,

там, където мине, всичко ляга,

щом удари го с бойната тояга.

И хората слушат в дългия дом,

как навън случва се погром.

(

ирокези)

Не мръзнат ручейте зимъска,

в тях живот кипи и пръска,

никой лед не може да ги покори,

защото те извират от Призрачните земи,

долу, дето хората говорят, като се прозяват,

дето канутата без дъно плават,

и зимните студове не ги навестяват.

( бела кула - Британска Колумбия)

Ветровете, духове са всъщност те,

дето пазят четирите края на нашето небе

Южният вятър е кошута хубавоока,

дето пие сладка вода от потока,

ефирно стъпва по злъчната морава,

шмугва се на сянка в гъстата дъбрава,

бърза тя към своя обожател,

младия елен-лъскател.

Източният вятър е лос виторог,

дето с тежък тропот по земята препуска,

диша, а от ноздрите си ветровете пуска.

Рунтава мечка е Северняка,

дето катери се по къщите, прикляка,

пушечните дупки на дългия дом

иска да разтури и да влезе с взлом,

със зъби и нокти студено тя връхлита,

огнищата гаси и пак отлита.

Западнякът – най силен от всички пантери,

все с риса силите си ще да мери,

търси поводи да влезе в бой,

Западнякът е пантера със гръмовен вой.

( ирокези)

Слънцето е бодливец с жълти игли,

тромаво пълзи по сияйни висини,

хрупа то дървета, хрупа и треви,

плува по езера, плува по реки,

хвърля към земята лъскави, остри бодли.

(кроу)

Тръгна на лов Кремъчното Момче,

тръгна, ала кучето не взе,

върза го и го остави да реве.

Съпругата му блага, кучето отвърза,

погали го, рече му да бърза

и успех да постигне,

в туй ловеца да настигне.

Кучето обаче в планината се качи,

облаците призова, небето се заоблачи,

върху облак скочи, в облак себе си уви,

разсърден, че момчето с него не ще да лови.

Оттогава туй се знае,

че Гърмът е куче, дето лае

(племето яна - Калифорния)

Превод: Н.Я от книгата: " Whirldwind is a Ghost Dancing",