вторник, 20 януари 2009 г.

Поезия на Наталия Белтинг





Нявга Глускап със своя вигвам,
взе че се пресели в нашия стан,
на хората Той даде занаят,
научи ги как риба да ловят,
царевица да садят,
лъкове да майсторят,
и звездите зорко да следят.
Що им трябваше да знаят, Глуспап им го показа,
а сетне с вигвам свой той ги заряза
и се скри в потайни планини,
с пътеки, вардени от змии,
скрити в облачни мъгли.
Но хората не се боят,
щом зърнат небесната дъга:
"Значи Глускап е удома,
и бди над всички нас,
а за знак е провесил пъстроцветния си саш."

(микмак)

Зимата е старец, бродещ в гората,
там, където мине, всичко ляга,
щом удари го с бойната тояга.
И хората слушат в дългия дом,
как навън случва се погром.
(
ирокези)



Не мръзнат ручейте зимъска,
в тях живот кипи и пръска,
никой лед не може да ги покори,
защото те извират от Призрачните земи,
долу, дето хората говорят, като се прозяват,
дето канутата без дъно плават,
и зимните студове не ги навестяват.


( бела кула - Британска Колумбия)


Ветровете, духове са всъщност те,
дето пазят четирите края на нашето небе
Южният вятър е кошута хубавоока,
дето пие сладка вода от потока,
ефирно стъпва по злъчната морава,
шмугва се на сянка в гъстата дъбрава,
бърза тя към своя обожател,
младия елен-лъскател.

Източният вятър е лос виторог,
дето с тежък тропот по земята препуска,
диша, а от ноздрите си ветровете пуска.

Рунтава мечка е Северняка,
дето катери се по къщите, прикляка,
пушечните дупки на дългия дом
иска да разтури и да влезе с взлом,
със зъби и нокти студено тя връхлита,
огнищата гаси и пак отлита.

Западнякът – най силен от всички пантери,
все с риса силите си ще да мери,
търси поводи да влезе в бой,
Западнякът е пантера със гръмовен вой.

( ирокези)

Слънцето е бодливец с жълти игли,
тромаво пълзи по сияйни висини,
хрупа то дървета, хрупа и треви,
плува по езера, плува по реки,
хвърля към земята лъскави, остри бодли.

(кроу)


Тръгна на лов Кремъчното Момче,
тръгна, ала кучето не взе,
върза го и го остави да реве.
Съпругата му блага, кучето отвърза,
погали го, рече му да бърза
и успех да постигне,
в туй ловеца да настигне.
Кучето обаче в планината се качи,
облаците призова, небето се заоблачи,
върху облак скочи, в облак себе си уви,
разсърден, че момчето с него не ще да лови.

Оттогава туй се знае,
че Гърмът е куче, дето лае


(племето яна - Калифорния)

Превод: Н.Я от книгата: " Whirldwind is a Ghost Dancing",

1 коментар: