В САЩ И Канада думата "ирокез" предизвиква асоциации за дълъг дом, покрит с пластове дървесна кора, изпълнен с глъчката на множество роднински семейства. Това е така не само поради факта, че самоназванието на племето „Ходеношони” означава Народа на Дългия Дом, което само по себе си изтъква тяхната неразривна връзка с особения тип жилище, а и заради присъствието на Дългия Дом в цялостния им мироглед, в култовите практики и обществените церемонии. Всъщност ирокезите не са единственият народ, който е използвал такъв тип жилища. Продълговатите къщи се срещат и сред други горски племена, но никъде те не са толкова масови и така силно застъпени в културата им, както при ирокезите. Някога дори коравите викинги живеели в дълги домове, досущ като тези в Северна Америка, а днес можем да ги видим и сред някои народи от Борнео.
Навсякъде Дългият Дом си прилича по структура и форма и се различава единствено по материала и подхода на изграждане. Още една обща черта е, че на всички места жилището е устроено така, че в него да живее едно или повече "разширени" семейства. Тоест домът подслонява няколко семейни единици, включващи родители и деца, баби и дядовци, чичовци и лели, братовчеди и т.н . Понякога Дългият Дом побира над двадесет семейства. Всички те са свързани помежду си по линия на майката, което иде да рече, че принадлежат към един клан. Всеки клан има свой отделен дом в селището. Клановете носят имена на птици и животни, които ги покровителстват, а символът на всеки клан се изобразява на входа на Дългия Дом или бива издялан върху различни домашни потреби.
Членовете на клана проследяват своето наследство по линия на жените, които ги предшестват. Роденият в конкретен клан ирокез остава в него до края на живота си. Заради родствените отношения между членовете на клана браковете са екзогамни, т.е. с представители на други кланове. Омъжилата се жена приема своя съпруг в дома на майка си. От своя страна мъжът напуска дома, в който е израснал и се присъединява в дома, представляващ клана на съпругата си, макар че може да остане в тесни взаимоотношения със своя изначален род.
Разширеното семейство не само споделя един покрив над главата си, но се препитава съвместно. Кланът е основното социално и икономическо звено в ирокезкото общество и като такова то е оглавявано от мъдра и ръководна жена. (матрон) Матронът се грижи за вътрешните въпроси в Дългия Дом, както и за селското стопанство и разпределението на храната. Нейна задача е също така да назначи сахем (делегат или представител на клана), който да участва на племенния съвет.Символика на Дългият дом
За Ирокуа Дългият Дом означава много повече от място за живеене. Той е в центъра на традициите и религията. Днес най-известният символ, изобразяващ единността и сплотеността на петте ирокезо-езични народа (по-късно към тях се присъединява Тускарора и става шестия член на лигата), обединили се в името на благоденствието и бъдещето развитие, е Дълъг Дом, под чиито покрив пламтят пет свещени огнища. Всички те населяват една обща територия, един Дълъг Дом, в който цари взаимно разбирателство и родствена близост. Така Сенека, които населяват крайните западни части на тази територия, са наречени „ Пазители на Западната Врата”. Мохок, които пък са в източния ѝ край стават известни като „Пазители на Източната Врата”, а Онондага имат немаловажната роля да пазят „Централния съвещателен огън".
Структура
Дългият Дом варира на дължина от 9 до няколко десетки метра. Археолози открили находки на Дълъг Дом, достигащ невероятните размери от 120 метра дължина. По-дълъг от футболен стадион или жилищен блок! Въпреки това стандартната дължина на къщата е около 50 метра, като тя се определя в зависимост от големината на разширеното семейство. Колкото повече расте то, толкова повече и домът се разширява. Въпреки различията в дължината Дългите домове почти винаги са със широчина и височина около 6 метра. Покривът е с овална форма. Дългият дом разполага с две врати, разположени в двата му края. Досега е открит един единствен Дълъг Дом с допълнителна трета врата, разположена по средата. В Дългия Дом няма прозорци. Освен двете врати над всяко огнище се оставя място за пролука, през която излиза димът. При неблагоприятно време тя е похлупвана с брястова кора. При това положение високият таван спомага за издигането на част от пушека. Въпреки това от време на време Дългият Дом се изпълва с пувек и се превръща в не дотам уютно място.
Дългият Дом се състои от множество отделения или апартаменти с дължина по 6 метра. Във всяко отделение живеят по две семейства - едно срещу друго спрямо централното огнище. Между тях се образува нещо като пътека широка 3 метра, която преминава от единия до другия край на жилището и представлява общото пространство за двете семейства. Централното огнище във всяко отделение служи за отопление, осветление и готвене.
Всяко семейство притежава свой кът от единия край на пътеката, където спят и складират личните си вещи и запаси от храна. На около една педя от земята стоят легла, покрити с черджета от сплетени царевични люспи или други растителни влакна, както и с еленови кожи. Свободното пространство между преградата и леглото се ползват за склад. В него се държат съдове, направени от брястова кора за хранителните запаси като сушен боб или царевица. Тук и под леглата се складират запасите от дърва. Метър-два над първата платформа се прави друга, която служи като шкаф или при необходимост за временно легло. Там се нарежда всичко от първостепенна нужда - дрехи, посуда, сечива. На нея често се провесват оръжия, свещени вързопи или царевични кочани.
Начин на направа
Гората осигурява всички необходими материали за сглобяването на Дългия Дом. Дълги пръти се забиват вертикално в земята, така че да образуват рамка на външните стени. Има няколко вътрешни кола за централната пътека. Това е основата на дългия дом и затова прътовете трябва да бъдат достатъчно здрави, че да поемат тежестта. Сетне се завързват няколко греди, които се поставят по дължина или напречно на останалите колове, като това внася допълнителна здравина в структурата. За покрив ирокезите извиват под формата на арка няколко здрави, жилави пръти, които привързват към върховете на коловете от основата. След това ги стабилизират с няколко хоризонтални летви. След всичко това структурата на Дългия дом наподобява сръчно изплетена мрежа. Това е скелето на жилището, което остава да бъде покрито с пластове кора. С нея се сдобиват от стволовете на дебели брястови дървета.
Връзване
Връзването е съществена част от конструирането на Дългия дом. Днес в употреба са навлезли стоманените пирони, но преди не по-лоша работа са вършели и сплетените от дървесна кора въжета. Докато кората все още e свежа и мокра, тя е доста гъвкава и може лесно да се увие около коловете, а започне ли да съхне, се свива и пристяга все повече възела. Употребява се още ликото от дървесна кора, които ирокезите събират през пролетта, когато дърветата изобилстват от сок, след което ги накисват във вода, докато не им потрябват.
Покриване
Скелето се покрива с дървесна кора. Колкото по-големи парчета кора се обелят, толкова повече се улеснява работата. При възможност ирокезите отново се възползват от помощта на техния неразделен приятел- брястът. Кората от бряст се добива през пролетта, докато листата на дърветата са все още малки, тъй като тогава кората се бели значително по-лесно. Кората се изправя с тежести, докато тече процеса на изсъхване, така че да се превърне в гладка и здрава плоскост. Стволът на бряста е отгоре до долу набразден с вдлъбнатини и прорези, но въпреки това ирокезите привързват кората към скелето, така че браздите да стоят хоризонтално. Вероятно по този начин кората се придържа по-лесно, отколкото в изправено положение. Има сведения за това, че някои индианци издялват грапавини, така че да не събират вода по време на дъжд. След като се прикрепи кората за скелето, тя се затиска с още един ред колове, които не позволяват на плоскостите да се срутят при силни ветрове.
Използвана информация
1.The Longhouse – article by Kanatiyosh
2.New York State Museum – Education department
www.nysm.nysed.gov
Няма коментари:
Публикуване на коментар