По всички критерии Леон беше беден човек. Той или разполагаше с малко, или нямаше никакви пари. Но никога не се притесняваше къде ще преспи, какво ще яде или как ще стигне до желаната от него цел. И въпреки това той никога не е пропускал съня си поради липса на място, където да пренощува. Никога не му се е налагало да гладува и винаги е достигал целите си. Увереността му, че Създателят ще се погрижи за него, стига той да следва мисията си, го превръщаше в най-богатия човек, когото познавах. Той просто следваше пътя си и винаги получаваше това, от което имаше нужда.
Мнозина бяха озарени от неговото присъствие. Дори тези, които не го познаваха лично. Той беше миротворец. В сегашното общество воинът е възвеличаван като герой, а този дребен човек можеше да обезоръжи с благодушието си и най-нахъсания воин. Той ни предаде следните думи: „ Най-голямата сила се крие в добротата”. Не го разбирайте погрешно, добротата за него не означаваше малодушие или слабост. Тя беше върховната сила. Нямаше оръжие, което да ѝ се противопостави, защото неговата доброта извираше от духовността му. Воините са считани за герои. Те са възвеличавани заради своята храброст, възхвалявани заради победите и давани за пример на патриотизъм. Строят се паметници в тяхна чест, които напомнят за отминалите завоевания и подготвят гражданите за следващите кампании. Леон Шенандоа не беше воин, при все това нямаше воин, които да му се опре. Той не носеше оръжия, не употребяваше резки думи и не изискваше нищо. Неговата сила бе в добротата. Когато говореше, другите слушаха. Думите му бяха нежни, сърдечността му очевидна. Той бе духовен човек.
През 1969 Леон бе дарен с титлата Тадодахо ( Поддръжник на Огъня) – Духовен Водач на Шестте Нации. Така започна работата му, посветена на всички хора. За него това буквално означаваше „всички хора”. Всички, създадени от Твореца хора, където и да се намират те. Това не само бе пътят му, то бе призванието му. Свещената жена, която се грижела за него, докато още прохождал, предвидила високата позиция, която Създателят му отредил. Тя щяла да бъде разширение на това, което представлява той и това, за което е дошъл. А той бе дошъл за благото на хората и до сетния си дъх остана верен на призванието си.
Той ни научи, че да станеш човешко същество е равнозначно на това да достигнеш кулминацията на живота. За него тези думи означаваха много повече от това просто да си човек. Означаваше да се издигнеш над инстинктите и емоциите и да достигнеш до осъзнаването, че всички сме духовни същества. А да си духовен е да възприемаш Създателя във всеки аспект от битието. Означава да общуваш със Създателя и да слушаш, когато той ти нашепва. Леон го правеше с всяко вдишване. И за всяко вдишване той благодареше. Той никога не искаше нищо от Създателя, защото всичко беше осигурено. Той казваше, че Създателят е дарил човек с ум и че ако човек използва благоразумието си, той ще има мъдростта да вземе правилните решения без значение каква е ситуацията.
За Леон не съществуваха проблеми, само възможности.
Той ни учеше, че да бъдеш човешко същество е най-високото постижение. Дори животните не си причиняват това, което ние си причиняваме един на друг. Животните просто изпълняват дълга си. Те не са диви, били са свободни. Ние също сме родени да бъдем такива. Можем всичко, но да бъдеш човек означава да уважаваш всеки свят и всички царства. Някои хора се опитват да ни отделят от това, което наричаме Природа. В езика на Леон няма отделно понятие за Природа. Всички ние сме част от това, което наричаме Природа. Частица от цялото. И хората трябва да благодарят за това.
Когато го попиташ как разбира дали някой е човешко същество или не, той казва: „ Просто разбираш. Човешките същества познават Създателя. Те помагат за добруването на хората и ходят толкова нежно по Майката Земя, че не оставят следи по нея.”
Днес няма видими следи от Леон Шенандоа и престоя му на Земята, но въпреки това той остави много следи след себе си. Остави цял кът в сърцето ми, както и в сърцата на много други. Не минава ден без да си спомня за него.
Леон изживя своята духовност. Нямаше нужда да я заявява. Бе пропит с нея. Тя го обгръщаше. Струеше отвътре и обливаше всеки, с който се срещнеше. От всички, които познавах, той единствен вървеше истински по духовния път. Когато се натъжа, се сещам за него. Спомням си за това колко обичаше живота, колко благодарен бе, че беше на тази земя и колко много се наслаждаваше на всичко, което го заобикаляше. Тогава вдишвам дълбоко и му благодаря. Унинието ми се изпарява и аз като че ли го чувствам как се смее мило. В този миг благодаря на него и Създателя за оказаната чест да го познавам като приятел и Тадодахо. Светът е едно по-добро място благодарение на него.
(Леон Шенандоа е роден на 18 май 1915 и умира на 22 юли 1996 година.)
от книгата на Steve Wall - To become a human being
Няма коментари:
Публикуване на коментар