Наред с легендарните мореплаватели, смелите авантюристи, проникновените художници и свободолюбивите писатели едни от най-големите изследователи на коренната американска култура, оставили многобройни сведения за „страховитите обитатели” на тези новооткрити земи, са католическите свещеници и по-специално френските и английските йезуити. Те са изследователи дотолкова, доколкото в мисията си да разрушат местните традиции и вярвания и да ги заменят с нови, станали свидетели на техните културни проявления и волю-неволю се запознали с живота на жителите по тези географски ширини. Мнозина от тях постепенно обикнали тези доблестни и благородни хора и се сприятелили с тях, а други нямали мяра в своя сляп фанатизъм и тяхната ограниченост и неразбиране допринесли за демонизирането на образа на индианците. За тях църковната институция стояла над всичко и в нейно име те били готови да дори да съгрешат - измама, лицемерие, шпионаж, убийства. Все пак лозунгът на ордена бил „ целта оправдава средствата”. Това не било случайно като се има предвид, че основател на йезуитския орден е небезизвестният инквизитор Игнатий де Лойола (който незнайно защо бил канонизиран през 1622). Така и до днес йезуитите са нарицателно за подъл и лицемерен човек. Макар изключително безкомпромисни в желанието си да изтръгнат, където се налага и със сила, езическата природа на местните жители, много от тях оставят важни описания на нравите и обичаите на коренното население на Америка. Думите им често са цитирани, а дневниците им са използвани като достоверни източници на информация, макар и това да е относително, тъй като несъмнено те са силно пречупени през християнския светоглед. Един такъв документ е „ Jesuit Relations”, от който предоставяме извадки, като излишно е да подчертавам, че макар отношението на автора към коренното население на моменти да е пренебрежително и подигравателно, той е свършил една добра работа, като е дал любопитни подробности за техния живот, които предизвикват огромен интерес сред широк кръг от хора.
Из „ Йезуитски релации” том 44
или „За разликите и сходствата в поведението и обичаите на французите, сиреч европейците, и диваците ”
(1656-1657)
„ В тези райони на Америка се среща животно, що французите назовали воден плъх, тъй като в действителност то прилича на плъховете във Франция с изключение на това, че водните плъхове са по-големи и че през пролетта миришат на мускус. Французите много харесват този мирис, а диваците го ненавиждат, като че е някаква смрад. Те мажат главите и телата си с мас и маслени бои, които на нас ни миришат на мърша. Това е техният мускус, тяхната оранжада и бензое ( тамян). Розата, карамфилът, индийското орехче и други подобни аромати, що нам са приятни, са не дотам приятни за тях, додето тютюнът, който предизвиква гадене у несвикналия с миризмата му, е сред основните им наслади[...]
Относно слуха, въпреки че на диваците им доставя огромна сладост да пеят, концертната музика им звучи като неразбория от звуци, а роладата като цвъртеж на птица. Признавам, че чуруликането на птици не им е неприятно, но собствените си песни, що са сериозни и мрачни като нощта, считат за красиви като пропукването на зората. Те пеят сред опасности и мъчения или пред лицето на смъртта, догдето в такива случаи французите по правило пазят дълбока тишина. Солта, с която подправяме всички ястия в Европа, прави техните горчиви за вкуса им, а опушеното месо, що е почти покрито със сажди, много им се нрави [...]
Истината е, че до ден днешен не съм видял ни един дивак, който да не изпитва отвращение от холандско сирене, репички, горчица и разни други подправки. В тази връзка се сещам за една случка. Един дивак се случил да бъде на една маса с няколко французи, когато била поднесена горчица. Подтикнат от любопитството да опита от всяка гозба без да знае характера ѝ, той натопил лъжицата си в подправката, загребал една прилично голяма доза и я пъхнал в устата си преди някой да му обясни как обикновено се приема тя. Кой знае дали поведението му не развеселило компанията. За дивака е достойно да бъде лакомник, както за европееца да бъде страстен пияч. И тъй този човек в желанието си да покаже силата на своята дързост се опитал да запази самообладание. Сълзите обаче го издали. Въпреки че неистово стискал устни, накрая не издържал. Индианецът останал крайно удивен от силата на тази „жълта каша”, както се изразил той. Впоследствие нему показали как трябва да се яде горчицата, но презадоволен от първото си преживяване, така и не приложил наученото.
Сосовете, подправките, гарнитурите, що са божествено наслаждение за епикурееца, са истинско изтезание за хранопровода на дивака[…]
Намират за по-сладко спането на земята с дърво наместо възглавница, отколкото на легло[...] Факт е, че навикът кара усещанията ни да се противопоставят на прекалената мекота и започваме да намираме удоволствие и удобство в по-твърди и груби неща. Познавам свещеници, що не можеха да спят на легло, щото били привикнали да спят като диваците[...]
Диваците се разхождат наполовина голи през зимата, додето французите се навличат с колкото може повече дрехи.
По отношение на зрението няма съмнение, че като цяло то е поразвито у диваците, отколкото у французите, като това се доказва с всеки изминат ден. Ако някой обект трябва да бъде описан, французите не разчитат на зрението си толкова, колкото диваците. Последните до един са чернооки и очите им са по-малки от тези на другите народи. Склонен съм да вярвам, че в това отношение преимуществото им над нас се дължи на неконсумирането на вино и сол, подправки и други неща, които могат да изсушат течността в окото и да навредят на цвета му. Но не може да се отрече, че негли превъзходството им се дължи на това, че очите им виждат красота там, гдето нашите не виждат нищо друго освен грозота. […]
Във Франция за да бъде едно лице красиво, то се почиства от маста и се измива старателно. Диваците, напротив, го мажат обилно, като смятат, че колкото по-лъщящо, толкова по-привлекателно е то. В Европа човек се боядисва в черно, жълто и синьо, за да изглежда противен, а диваците го правят, за да бъдат ненагледно красни. Щом дивак поиска да гостува или да присъства на танц или празник, той се оставя на някоя жена да го боядиса, тъй като това е едно от изкуствата им... След като е добре-омацан, на него гледат като на красавец, додето в Европа той би бил взет за демон.
Във Франция големите очи и по-тесни устни са смятани за красиви. В Африка малките очи, тъмната кожа и увисналите, извити назад устни правят лицето красиво. В Канада ( „Канада” е местно название, което е възприето от французите още от самото начало) критерият за красота и грация са черни очи и широко лице...
В Европа най-красиви са белите зъби. Маврите и диваците ни превъзхождат в този чар, тъй като имат зъби по-бели от слонова кост[…]
Във Франция за най-красна се счита русолявата коса - добре измита със сапун и изчистена от маста, подредена и накъдрена...Диваците я предпочитат дълга, гъста и сияеща от мас. Къдравата коса намират за толкова отблъскваща, колкото в Европа я намираме за привлекателна. Няма нищо по-гротескно от прическа на дивак...Фризурите им не са продиктувани от някаква мода. Правят ги, както им скимне. Някои носят косите си, изправени, сочещи нагоре. Има цяла нация, наречена на този тип прическа. Други бръснат главите си наполовина и косите носят на двете страни като големи мустаци. Има и такива, що бръснат едната си страна изцяло, додето другата оставят покрита с коса. Във Франция мустаците се носят на лицевата страна, но дивите жени носят на тила, като събират косата си в малка топка, която стои на раменете им[...]
Брадата придава елегантност на мъжа, но това мнение не се приема вредом. В Новия свят брадата е считана за възможно най-големия загрозител на лицето, дето човек може да има. Народите на тези страни наричат европейците „брадатите”, влагайки в това обида. Те изпитват такъв ужас от това обезобразяване, че ако и да едно косъмче поникне на брадичките им, тутакси го оскубват...
Дамите в Европа обичат да поддържат косите си и е неблаговидно да се появят с бръснати глави или с разчорлени коси. Това обаче е един от чаровете за канадските жени. Те често имат бръснати глави и са смятани за несравнимо прелестни, ако косата има ярък блясък и е напоена с мас[...]
В Европа ако момче се облече като момиче, той ще да е някой шут. В Нова Франция женско облекло не е непристойно да се носи от мъж. На девойка, току що завършила семинарията дали нова рокля и мъжът, който се оженил за нея я поносил малко и то със същото изящество, с което я носела преди това жена му. Ако французите му се присмеели, той само се изсмивал, вземайки шегата им за израз на одобрение.
Във Франция до неотдавна месестата част на ухото се пробивала, за да се окачи дребно украшение и колкото по-незабележимо било то, толкова по-фино изглеждало. В Канада и мъжете, и жените пробиват ушите си още в детска възраст. Колкото са по-големи дупките, толкова по-добре. В тях лесно може да се пъхне восъчна пръчка. Пробива се не само месестата част на ухото, но и хрущяла, в който жените са свикнали да слагат раковини.
В други части на Америка някои народи пробиват носовете си между двете ноздри след което си окачват някакво бижу. Други поставят драгоценни камъни на бузите си или на дебелите си извити устни и всичко това в името на изяществото[...]
Във Франция гривните се носят на китката, но диваците ги носят не само там, а и над лакътя и дори на краката, над глезена... Защо тези части да не заслужават своите суети и труфила, както другите, след като туземците най-често ги оставят открити? Когато Диоген видял как поднасят корона на победителя в състезание по надбягване, взел короната и я поставил на краката му наместо на главата, като по този начин искал да почете тази негова част от тялото, която му била донесла победата.
Само жени носят огърлици във Франция, но в Канада този вид накит се среща повече сред мъжете, отколкото сред жените[...] Виждал съм хюрон да носи макара на врата си, а друг- ключове, които е откраднал. Всичко необичайно ги удовлетворява, особено при положение че не им струва повече от обикновена кражба.
Ние режем ноктите си, додето диваците оставят техните да растат. Ако ги обвиниш в недодяланост, ще бъдеш порицан от всички народи от Ориенталска Индия, които спомагат за растежа на възможно по-дълги нокти, щото туй е белег на благородство – така показват, че пръстите, обременени от тези природни излишъци, са негодни да вършат работа.
Колкото е по-дълга дамската рокля, толкова по-добре, но жените на диваците се присмиват на рокли под коленете. Ежедневната им работа ги принуждава да следват този стил[...]
Французите носят портфейла си в джоба. Диваците държат вещите си на гърба в торбички, които прекарват през врата. В тях слагат тютюн и различни полезни вещи. Алгонкините често правят торбичките си от цяла кожа - видрова, лисича, от кожа на мече, бобър или друго животно, при това толкова добре одрани, че човек ще рече, че е напълно цялостна, тъй като не отстраняват нито зъбите, ушите или лапите, нито опашката, а правят отвор под врата, през който изкарват вътрешностите и през който провират ръката си в торбичката, когато вече е изсушена и обработена.
Етикетът и благоприличието са ни научили да носим у себе си винаги носни кърпички. В това отношение туземците ни укоряват в нечистота и казват, че ний заделяме туй, що е мръсно във фини, ленени кърпи и го прибираме в джоба, като че е нещо драгоценно, додето те просто го хвърлят. Веднъж дивак видял французин да сгъва кърпичката в която току що бил издухал носа си и му рекъл с насмешка; „ Ако харесваш тази гадост, подай ми кърпичката и ще ти я напълня” [...]
Римляните и някои азиатски народи имали навика да се излягат на малки кушетки и да се хранят, а масичките им били под формата на полумесец. Повечето европейци днес седят на столове около кръгли или квадратни маси. Туземците пък се хранят от земята подобно на мохамеданите и много азиатци...Ако човек бъде качен и оставен на върха на кула, отгдето да може да наблюдава с лекота всички народи на Земята, то за него би било много трудно сред това огромно многообразие и смесица да определи кой е крив и кой прав, кои са глупци и кои мъдреци. Само Бог е постоянен и неизменен. Той единствен не се променя и към него трябва да се придържаме здраво, за да избегнем непостоянството и непоследователността.
Във Франция този, който кани гости, сяда на масата и им сервира от ястията, които е подготвил. По тези земи домакинът не яде и понякога кара някой друг да поднесе ястията на гостите.
Европейците поставят ястията на масата, така че всеки свободно да се обслужва с това, което поиска. Тук обаче всеки получава отделна порция[...]
Французите често говорят на масата; диваците почти не обелват дума.
Всеизвестно е , че рибата се яде заради соса, но такова твърдение не важи в Новия свят, тъй като никой туземец не може да яде риба, плуваща в някой от нашите сосове. Французите по принцип не ядат яйца освен ако не са рохкави. Туземците обаче твърдят, че така са им прекалено сурови и затова ги варят до втвърдяване.
Французите се гнусят от яйца, които са наполовина излюпени, додето диваците ги ядат с наслада, заедно с малкото птиче вътре. Няма съмнение, че това е голям деликатес за тях[...]
На французите им се гади от лойта, но туземците я пият топла или я ядат студена... Ние мием месото, за да го изчистим от кръвта и нечистотията, додето диваците не го мият от страх, че то ще загуби кръвта си и част от лойта.
Ние обикновено започваме вечерята със супа, което пък е последно ястие за диваците, тъй като те я пият[...]
Когато костите бъдат добре оглозгани, не ги хвърлят на кучетата, както е практиката във Франция. Това би било неразумно, тъй като казват те, животните ще станат трудно уловими, ако разберат от роднините си, че костите им са давани на кучетата. Затова ги хвърлят в огъня или в някоя река, или ги заравят, за да не ги открият кучетата. Но на костите на животни, които не са надарени с прозорлив ум, тоест са лесна плячка, се гледа с презрение и затова тях ги хвърлят на кучетата...[…]
Добрият танцьор във Франция не движи много-много ръцете си, държи тялото си изправено,а краката си движи толкова чевръсто, че човек ще каже, че онзи не харесва земната твърд, а желае да остане във въздуха. Напълно противно на това в танците си туземците се навеждат, протягат ръце и ги размахват яростно, сякаш мачкат тесто. През това време удрят земята с такава мощ, че човек би казал, че са устремени да накарат земята да затрепери или да потънат до шия в нея.
След като се върнат от града, хората събуват обущата си и ги слагат настрана. Диваците ги окачват на високо, за да ги изсушат.
Във Франция бебетата се носят на ръце или се притискат към гърдите. В Канада майките ги носят на гърба. Във Франция ги увиваме възможно най-добре; тук те са голи като дланите ни. Люлката във Франция се оставя у дома; тук жената я взима със себе си, докато работи.
Във Франция работникът не очаква възнаграждение, додето не завърши поръчката. Диваците искат да им се плати предварително.
Ние, французите, не се радваме особено на сняг или градушка. Диваците обаче подскачат от радост.
Плаващите с европейски кораб се скриват в кабините, когато вали, а диваците, противно на това, за да избегнат бурята, слизат на суша, обръщат лодката над главите си и се укриват[…]
Европейците не се колебаят да изричат имената си, но това би смутило всеки дивак. Ако го запиташ как се казва, ще ти отговори, че не знае и ще даде знак на някой друг да го каже.
В Европа наследници на родителите са техните деца, а сред хюроните това са племенниците. Тоест синовете на сестрата на бащата се явяват наследници на чичо си. Скромните принадлежности на покойника се завещават на приятелите му, а не на неговите деца[...]
Във Франция по обичай мъжът взима в дома си жената, за която се жени. Тук мъжът отива в дома на жена си.
Във Франция ако някой се разбеснее или питае злонамереност и се кани да злосторничи, той бива нахокан, заплашен и наказан. Тук обаче на тоз човек му връчват дарове, та да смекчат неговото раздразнение, да излекуват вътрешните му терзания и да влеят добри мисли в него. Този обичай никак не е лош, тъй като щом разгневеният или обиденият се докосне до даровете, яростта му стихва и злите мисли завчас изчезват от ума му[…]
В Европа разсъбличаме мъртъвците, колкото се може повече, като оставяме по тях само най-необходимото. Туземците напротив ги обсипват с какво ли не, намазват ги, обличат като за сватба и ги погребват с всичките им любими вещи.
Французите се полагат по дължина в гробовете, додето туземците погребват мъртъвците, като ги поставят в позата, която заема ембриона в майчината утроба. В някои части на Франция покойниците гледат в посока изток, а диваците ги поставят с лица към запад.
Изготвил: Николай Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар