събота, 10 януари 2009 г.

Природата и представата за Сила сред племето оджибуе



Размисли на Пол Бъфало
част първа

Въведение

Оджибуе /1/ от областта “Лейк Сюпириър” почитали своите земи и живеели във вътрешно, духовно съгласие с Природата.
Всичко живо и неодушевено споделяло същия животворен дух, от който ранните оджибве черпели духовна сила. Те споделяли земята с животните, митичните народи, духовете и покойните роднини и приятели. Благодарение на вярванията си, народът на оджибуе можел да общува със света на свръхестественото посредством Природата.
През 1850 Джордж Коплей / Кай-Ге-Га-Гах-Болх /, самият той оджибуе и мисионер, работещ в региона на юг от Лейк Супириър, написал следното за своя народ и поверията му:
“ Небесата били изпълнени с божества, които те тачели и с чиито шепоти се пробуждала цялата гора. Божествата често посещавали езера и потоци, а планините и долините били тяхна обител. Всички забележителни кътчета в страната се считали за техни любими места за отдих - скалните върхове, процепите в канаристите възвишения. А водопадите се смятали за места, където те провеждали своите спортни занимания.

Небето било обител на божеството, което се грижело за всяка звезда. Те го чували да пришепва сред нежния бриз или да свисти в бурята…..

Съзвездията били съвещателни събрания на божествата. Най-силно сияели ръководните духове, избрани от Великия Дух да закрилят по-малките създания…..

Земята гъмжала от всякакви духове; и добри, и лоши. Горските духове се скривали под мъха. А по време на проливен дъжд хиляди от тях се подслонявали в някое цвете.

Докато оджибуеят лежи под сенките на горските дървета, той мисли за божествата около него. Той долавя мъничките им гласчета в бръмченето на насекомите. С притворени очи той забелязва как хиляди от тях си играят върху слънчев лъч. Вечерно време те се виждат и чуват. Отгоре, отдолу, отвсякъде…. “/2/

Оджибуе получавали своята сила и мощ от Природата. Тя е тази, която въплъщава силата на живота. Те долавяли природните знамения и използвали магия, за да съхранят порядъка, да удължат живота и да поощрят доброжелателството между роднини и приятели. “ Хора на Силата”, по- често наричани лечители или чародеи, се грижели за Земята, за да им носи тя подкрепа. Оджибве възприемали силата като енергия, подпомагаща физическите, психическите и духовните способности. Тези, които се сдобивали с уважение и авторитет заради своето мъдро използване на силата, неминуемо подновявали силата си, като общували със земята, животните и растенията.

Възстановяването и обновяването на силата посредством Природата е много лично преживяване в традицията на оджибуе. Тези, които са развили специална сила или начин да я използват, често говорят само за общите черти на своите преживявания. Пол Бъфало / Гах-бах-би-нейс/ /3 / обаче през последните си 13 от своите 77 години, систематично записвал повечето си убеждения и така оставил наследство от около 4000 страници материал за историята на живота си. Майката на Пол Бъфало, самата тя лечителка, малко преди да умре казала на най-големия си син, че в сън й било разкрито, че един ден ще пристигне човек, който ще запише житейските пътища на народа им. Казала му още, че когато този ден настъпи, той ще трябва да говори за нещата, които тя го е научила. По този начин ни се предоставя рядката възможност да разберем някои от тези вярвания чрез личното изложение на Пол Бъфало.

Потомък на Пезеке / Вождът Бизон / на Лейк Супириър, Пол Бъфало е роден през 1900 край областта, където се сливат реките Лийч и Мисисипи. В своето ранно детство той станал свидетел, както на традиционните пътища на оджибве от северна Минесота, така и на неспирния сблъсък на народа му с белия човек и неговите шосета, жп линии, речни лодки, ценности и начин на живот. Той участвал в ранните дърводобивни дейности в северна Минесота, а през 30-те години на 20-ти век бил член на съвета и представител на своя народ. Господин Бъфало имал дарбата да разказва “ истории край огъня ” за старите времена и да прави своите културни принципи, ценности и възгледи върху историята приложими за настоящето. Макар и покръстен, той продължил да следва коренните индиански практики. Познанията му върху индианската философия и начин на живот наред с осъзнаването на настоящите грижи и проблеми, му помогнали да вникне надълбоко във вярата на своя народ.

Биографията на Пол Бъфало предоставя едно много лично изложение за неговия народ и връзката му със земите на Лейк Сюпириър. Разказите му отразяват вярата във взаимовръзката на всичко в Природата – връзка, която е колкото проста и открита, толкова сложна и заплетена. Възвишени и задълбочени въпроси относно вселената се преплитат с размисли за възприемането на песента на червеношийката. Простото и величественото съжителстват в един естествен свят и са от еднаква важност в живота на всекиго. Смърт, болест, здраве, живот, закон, емоции, приятелство, религия, храна, надежда и още хиляди аспекти на живота си взаймодействат като частици от естествения свят. Именно тези съществени повествования изразяват връзките между всички същества и самообновяващия се трепет на Природата. Въпреки че Пол Бъфало има голям опит и познание за естествения свят, неговото отношение не е потъмнено от навика. Вече 75години от века неговият подход към Природата продължава да бъде неподправен и сетивен, подход на гледащ с благоговение човек.

Избраните пасажи, които следват не дават точни определения, а по-скоро имат за цел да подпомогнат началното разбиране. „Дефиницията” на Пол Бъфало за силата е трудно разбираема, особено за хора от академията, които са свикнали да „хрускат” само тъждества и класификации. Ако все пак някои се чувстват принудени да класифицират и отъждествяват, може да се каже, че силата тук е разглеждана като неутрална, действаща съвместно спомагателна способност, чиято правилна употреба се обновява.

Силата е нещо напълно обикновено и естествено. Тя е достъпна за всеки, който се интересува от нещата в Природата и Живота. Но сами по себе си вниманието и проявата на интерес не са достатъчни, за да се сдобие човек със сила. За да „получи” сила, човек трябва последователно да „тренира” своето внимание и интерес. Силата изисква действие, а не пасивност. Веднъж сдобил се с нея, човек трябва да я използва за благодеяние и така да я увеличава.
За да обясни силата, сам Пол Бъфало прибягва до универсалния феномен, срещащ се при двама души, които в един момент стигат до взаимно разбирателство помежду си чрез искрен интерес в общуването. Внимание, интерес, искреност, честност и удоволствие се съчетават, за да дадат възможност на това преживяване да се случи. Можем още да речем, че тези двама души „ са се настройли на еднакви честоти” и са достигнали взаимно мисловно единение по дадена тема и духовно или емоционално усещане един за друг. Както и да се тълкува, подобно преживяване е една духовна дружба. Силата е това, което се извисява над простото общуване и разбирателство в подобни ситуации. Тя присъства, както се изразява Бъфало, под формата на магнетизъм, гравитация и електричество.
Той би казал още, че ако се интересуваш от Природата, обръщаш внимание на знаците на Природата и „тренираш” интереса си към нея, същата тази енергия, която се поражда от особените взаимодействия с приятели, сега ще се произведе в теб. Същата тази енергия извира от говоренето с дърветата и птиците, слънцето и звездите, бухалите и червеношийките, кучетата и къртиците и всички останали неща, които Пол Бъфало и неговият народ съзирали и обичали.

* * *

Или казано с думите на Пол Бъфало:

„..... В живота си използваме стрита кора, прах и малко диви корени. Смес от естествени продукти, но това не е всичко. Лечителят, които дава сила на тези естествени материали преминава през изпитание, когато подготвя тази смес. Индианските лечители постят, щом трябва да правят лек. Не ядат по 2, 3 дни. Не ядат, за да позволят на духа да излезе. Те преминават през церемония подобно на тази на свещеника. Църковният свещеник благославя всичко, така прави и индианския човек на силата. Индианците пеят за сила, постят и говорят на птиците и дърветата, разкривайки им защо се нуждаят от лек. Те говорят на дървото и преди да вземат лек от него, му оставят тютюн. После пушат лула........

Природата и дърветата, които познаваш, са живи. Те не могат да говорят, но във всяко дърво можеш да намериш нещо за себе си, стига да знаеш как да го използваш. Когато говориш на дърветата, на някоя птици или куче, ти се учиш. Кучето ще те разбере. Конят е умен, той също ще те разбере. Да, говори с дърветата. Това трябва да правиш, за да задвижиш енергията. После получаваш сила.....

Виждате ли, индианците познават Природата. Те получават изцяло силата си, като постят и наблюдават Природата по време на поста. Маниту /4/ ги е оставил на земята. Индианците по природа разбират какво им е дадено да ядат и използват. Те упражняват силата си чрез думи и може би чрез знаци.....

Когато постиш, съвсем скоро започваш да виждаш чрез знаци. Съвсем скоро чрез разчитане на тези знамения проумяваш какво е нужно да направиш докато си жив. Скоро проумяваш своята задача. Трябва да работиш за бъдещето, защото си тук за малко и после се отправяш към следващия свят.

Къде отиваме ли ?

Към Слънцето. Някога някой ходил ли е до Слънцето? Може ли някой да опише как изглежда то? Къде са учените, които говорят как изглежда Луната? Защо стои тя там горе? Защо Слънцето е там горе? Кой познава Слънцето? Покажете ми парченце от Слънцето в моята длан. Кой знае за него? Това е мястото, на което се озоваваме, след като напуснем Земята.

Слънцето е огромно и дава светлина на Земята. Не бива да се бъркаме там, където не ни е работа, както направиха с Луната преди време. Мястото ни е на Земята. Трябва да почитаме Земята и всеки на нея.
Но понякога хората се стремят да се надвият един друг. Ти опитвал ли си се? Каква полза от това? Ако победиш другия каква полза имаш? И без друго всички ще умрем. Оставяме това, което намираме зад нас. Оставяме го за следващия човек, той за следващия и така нататък. Слънцето е велика сила и трябва да го оставим на мира.

Звезди! Звездите също са велики.

Да, това е прекрасно! Земята е прекрасна и от нея има хиляди километри. Има и хиляди километри от Слънцето. Великият Маниту поддържа Слънцето и ще продължава да се грижи за него. Земята се върти ли върти, а ние продължаваме да виждаме Слънцето, Луната и Звездите. Прекрасно е нали?
Индианците знаят всичко това и познават знаците на земята. Наистина ги познават! Разпознават предзнаменованията в Природата, тоест знаят кога ще се случи дадено събитие. Те са съпровождани от необикновени гледки и необикновени знаци.

Понякога лош знак идва, докато лагеруваш. Спиш си в лагера и внезапно се чува вик като от човек „ Кааий-кай-каий-каай-иаай. Кай-ай-хай-ай Ху. Хуу .Хуу. Това е бухал. Лоша поличба. Басирам се, че носи лоши новини. Лошо знамение. След като чуеш бухал да издава такива звуци, не след дълго разбираш, че се е случило нещо лошо – например нечия смърт. Някой ще умре. Това предупреждение от бухала означава, че ще чуеш за нечия смърт.

Някои знаци предвещават болести, други смърт. За болести най-често ни предупреждава метеора. Метеорите носят послание за болест. Те са необичайни предзнаменование за приближаваща болест.

Понякога виждаш къртици на пътя, излегнали се по гръб. Това не е добре. Лоша поличба е да видиш къртица с изпъкналия й нос да се припича по гръб. Лоша работа. Ако видиш къртица по гръб, внимавай! Истината ти казвам. Питай всеки. Всички индианци знаят, че да видиш къртица по гръб е необикновено. Необичайно е да ги видиш така. Ако тръгнеш да я пипаш, проклетницата ще избяга завчас. Просто се преструва на мъртва.

Като си говорим за особени поличби, не бива да пропускаме мах-уинг-гуей, ридаещото око. Ако не се чувствам добре, окото ми трепти. Ако в боен отряд някой почувства така окото си, почва да се пита: “Може би ще се разболея? Може би ще някой ще се разболее или ще ни навести смърт”. Индианците познават тези предупреждения.

Бухалът носи лоши новини, но лисицата не изостава по-назад. Тя също понякога писука като човек : “ Гах-гах-ках-кай-яах-ах-ках-уай-га”. Наподобява истинско говорене. “ бау-ауу-ауу-уу-уу”. Вълкът също. Все лоши новини.

Тази сутрин излязох да се поразходя по алеята зад вашата къща и на половината от съседната пресечка се обърнах и се прибрах в къщи. Просто като си стоях, чух една червеношийка да зове дъжда. “Със сигурност ще вали”- помислих си . Очаквах го. И наистина заваля за малко, още препръсква даже. Когато зоват дъжда, червеношийките правят ето така “кик, кук, кук, кук”. Ние ги наблюдаваме и се вслушваме. „Ки-кук, Ки-кук”. Те искат дъжд. А може би ни казват нещо друго? От време на време носят лоши новини. Когато предупреждават за лошо време, все някой ще почувства, види и разбере какво да очаква. Разбира се, те не са толкова лоши, но понякога ни носят лоши вести. И всеки път имаш чувството, че ти говорят нещо. “ Чи-ку-лук-лук”- така говорят те.

Всички животни носят знамения, някои от които са наистина много лоши. Но със сигурност знаменията идват по-необикновен начин. Една пролет през размножителния период чух един бухал да издава присъщите си звуци. Беше месец април, „захарното време”, и аз бях още хлапак. Рекох на по-възрастните, “чувам бухал да вещае лоши новини”, „Чук-кук-кук-кук”.
- А, това ли? Не се притеснявай – казаха ми те – По това време те се чифтосват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар