Образът на индианската жена от горския район не се изчерпва с вече станалата банална история за състрадателната Покахонтас и английския рицар Смит. Макар че само в Северна Америка има над 500 самобитни племена, които се различават по между си, колкото държавите от Европа с тези от Азия, можем да кажем, че като цяло индианската жена далеч надхвърля тази представа. Ролята на жената не се ограничава с поддържането на реда в дома и семейството – в много случаи на нейните плещи лежи добруването на цялата общност.
В представата на ранните заселници индианската жена била досущ като черноработничка, която робувала на мъжа си и не вдигала глава от лопатата. Ако това беше така, историческите анали нямаше да изобилстват с примери на бели жени-пленнички, които отказвали да се завърнат към стария си начин на живот дори когато имали възможност да го сторят. В онези времена жените се трудели, клюкарствали и се веселяли, както правят съвременните жени от кой да е край на света. Нито мъжът, нито жената притежавали власт един над друг.
Според традиционния мироглед на горските общества жената и мъжът са равнопоставени, а хармонията и разбирането между двата пола се считат за критерий за благоденствие и добър живот. Това обаче не изключва разпределение на отговорностите и задълженията. При ирокезите балансът между отговорностите на мъжа и жената се разкривал в годишния церемониален календар. Той бил разделен на две - от ноември до март церемонните се водели от мъже, а от март до август тази отговорност си разпределяли жените. И мъжете и жените заемали еднакво водеща роля в скрепяването на племето. Когато всеки човек се занимава с дейностите, които му се удават, обществото ще функционира нормално. Точно затова отговорностите се съобразяват според заложените по природа умения в мъжа или жената и според индивидуалните качества на човек. Това е природосъобразният начин, заветът, който индианците получили от прастари времена. На първо място е схващането, че всеки пол е дарен с набор от определени качества, но не по-маловажна е идеята, че човек се ражда със свои особености, които го отличават като индивидуалност и затова има свободата да следва заложбите си, стига да докаже волята си затова. Както казват старейшините “всеки индивид се различава от другия по това доколко познава и използва, даденото му от Твореца.“
Жената в индианското общество притежавала много разнообразни по своя характер умения. Безспорно през по-голяма част от времето си тя се грижела за дома и реколтата. Докато мъжът прекарвал деня в ловуване, подготовка за война, направа на оръжия и отчасти помагал в процеса на обработване на земята, жената била тази, която готвела, гледала децата, осигурявала дърва и вода, събирала плодове, щавела кожи, обработвала улова и изцяло се грижела за посевите. Жените били силни и издръжливи, но никога преуморени и прегърбени от къртовски труд. И днес по-възрастните индианки копнеят по онези времена, когато се занимавали с толкова приятни задължения и им е трудно да възприемат съвременния начин на мислене, в който животът ти преминава в непрестанна безсмислена работа. В стари времена индианската жена не спирала да твори красиви неща. Това било най- приятното ѝ занимание. Тя имала силна нужда да влага творческата си сила в създаването на важни вещи от бита – шиела дрехи и мокасини, украсявала ги с образи на животни и растения, тъкала на стан, сплитала кошници, рисувала върху кутии от кора, майсторяла керамични съдове.
Жените са почитани и заради мистичната сила, която притежават. В стари времена имало немалко жени, които разгръщали своите заложби и ставали лечителки. Те прекарвали живота си в оказване на помощ на нуждаещите се, а в замяна получавали дарове за своите умения – храна, одеяла, тютюн. Сред северноамериканските индианци битува схващането, че жената е дарена с по-голям духовен потенциал от мъжа, тъй като тя е по-чувствителни и интуитивни, а способността да се свързваш с мистичните сили, населяващи Природата, буди най-много уважение сред тях. Времето на менструация е особен период за всяка жена, тъй като тогава се събуждат женските сили. Вярва се, че силите, които жените получават даром от Земята и Луната, могат да бъдат постигнати от мъжете само чрез изпитания и пости. По време на месечния цикъл мъжете избягват контакт с менструиращи жени, тъй като женската енергия тогава е твърде силна и всяко взаимодействие би оказало негативно влияние върху мъжа.
При индианците свободният избор е свещен. Никой няма право да ти го отнеме. Затова не бива да се учудваме, че в повечето случаи браковете се сключвали по взаимно съгласие. Странно или не, често неомъжените девойки предпочитала да се вслушат в преценката на родителите си пред това да изберат сами брачен партньор. Индианските жени били доста свенливи и трудно разкривали чувствата си. Поради тази причина прибягвали до любопитни методи, с които непряко посочвали своя избранник. Например, една жена от народа на ирокезите можела да разкрие чувствата си към някой мъж, като окачи кошница с царевични питки пред вратата на своя възлюбен. Ако мъжът приемел сготвеното от нея, той официално казвал „Да!” на девойката. Роднините на брачната двойка си разменяли дарове в жест на скрепяване на взаимоотношенията или семейството на булката получавало зестра – обезщетение заради това, че родът остава без един помощник. Сетне мъжът отивал в дома на жената или с помощта на роднините се изграждал нов дом. След встъпване в брак съпругата имала право да се разведе по всяко време. Тъй като тя била не просто стопанка, а собственик на дома и имуществото, можела да изнесе дрехите на мъжа си пред къщата, с което официално слагала край на брака.
Още по-показателно за мястото, отредено на жената, е фактът, че мъжете съгласували всяко свое решение с тях. При голяма част от горските народи не можело да се инициира война без позволението на жените. Жените имали право дори да предложат стратегия за провеждането на дадена битка. В случаите на война почти във всички култури мъжете разполагали с думата, но при някои по-матриархални горски племена жените обсъждали своите виждания по въпроса на свой съвет, след което и двете страни се събирали за взимане на общо, окончателно решение. Ако съветът на жените заключил, че има други начини да се избегне конфликтът, то първо се прибягвало до тях и чак в краен случай идвал ред на военните действия. В обществения строй на черъки специално място имали така наречените многообичани (beloved) личности. Това били бележити мъже и жени, уважавани от всички заради великодушието и широтата на ума, с които разполагали. Обикновено това били жени, които апелирали към смекчаване на кръвопролитията или оказвали гостоприемство на бежанци и пленници. Най-известната многообичана личност е Нанси Уард, която укрила американски войници и черъкски воини по време на американската революция.
" Един народ не е победен, докато на земята не паднат сърцата на жените" - гласи една индианска поговорка. Макар считани за примитивни, индианските народи се отнасяли с много повече уважение и разбиране към жената в сравнение с "цивилизованите" страни от Европа по онова време. Нека не забравяме, че през 16в-17в век европейските страни все още търгували с жени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар