събота, 17 януари 2009 г.

ДУМИ НА ЛЕОН ШЕНАНДОА



* Създателят не е той или тя. Той е Създателят. Той е и двете, и нито едното. Трудно е за разбиране, а всъщност е просто. Простите неща озадачават повечето хора, но не и човешките същества. Човешките същества са повече от хора. Да си човешко същество означава да си близо да Създателя. Когато човек е близо до Него, той знае и разбира повече. Това наричаме „истинско знание”. Човешките същества не знаят всичко. На всеки му е дадена различна дарба. Едни знаят едно, други друго. Но никой не знае всичко. Затова се нуждаем един от друг. Когато се съберем, можем да научим повече неща. Това е смисълът на церемониите. Когато сме заедно в кръга, ние сме едно цяло. Така можем да бъдем по-знаещи. В кръга се доближаваме до Създателя и способностите на всички се обединяват за общото благо. Тогава всичко е възможно. Ние знаем, че няма нищо невъзможно, когато си близо до Създателя. Той ни е дарил със своите способности и ги е пръснал измежду нас. Искал е да осъзнаем важността от това да сме заедно в кръга, така че да усетим колко могъщ е Той. Когато сме в кръга и го носим всеки ден в сърцата си, се случват велики неща...неща, които трудно могат да бъдат обяснени. Той ни е дал кръга, за да се възползваме от това, че сме едно цяло с Него и всички останали.

* За да видиш предназначението си, гледай напред. Не се обръщай на всички страни. Ще го видиш отпред. Там ще видиш пътя си и когато това стане, ще можеш да приемеш мисията си. Избираш пътя, който ти е отреден и тогава Създателят ще ти разкрие мисията ти. А тя винаги е свързана с добруването на народа. Ако не е в полза на човешките същества и цялото творение, значи не идва от Създателя. Трябва да преосмислиш пътя си. Пътят винаги ти носи добро, а мисията на човек винаги облагодетелства другите същества.

* Ако живееш почтено и пазиш пътя си чист, нищо няма да ти навреди. Няма да бъдеш докоснат от зловредни магии. Те проникват в теб чрез страховете. Ако не се страхуваш, ти си свободен.

* Никой не може да ти отнеме силата. Само ти можеше да я предадеш. Когато не упражняваш силата си по позитивен начин, хората няма да хранят уважение към теб. Ако не те уважават, никой няма да те послуша, когато се наложи да използваш силата си за доброто на народа. Думите ти ще са празни, а ушите на хората-затворени, дори да се опитваш да кажеш нещо важно.

* Безсмислено е да се тревожиш. Създателят се разстройва, когато се тревожим, тъй като Той е способен да се погрижи за всичко, а притесненията ни показват, че не се уповаваме на Него. Притесненията няма да променят нищо. Само биха забавили разрешението, което Създателят е подготвил. Тревогите може да те отклонят от пътя и да те натъжат, докато чакаш да видиш какво ще се случи. Нещо повече може да те разболеят и да ти скъсят живота.

* Сексът е добро нещо. В него има толкова сила, че може да замъгли зрението ти. То е едно от най-могъщите неща на Земята. Но ако мислиш само за секс, няма да вършиш церемонните си. Затова отдавай на секса само нужното, нито капка повече. Така няма да пропуснеш всички останали неща, които Създателят ти е приготвил. Тренирай ума си. Можеш да го направиш, като не позволяваш на тялото ти да те води.

* Създателят има свой План. Той е отредил място за всеки в кръга.. Важно е всеки да върви по пътя към Създателя, тъй като той ни е подготвил важни неща, докато сме тук, на Земята. Всяка сутрин, когато се събудя, аз съм готов да посрещна деня. Не знам какво предстои, но знам, че Създателят има нещо предвид. Може би ми е замислил пътуване. Но ако сме се отклонили от пътя, който ни е предназначил, има опасност да пропуснем това, което ни готви.

* Житейският път на всеки един води обратно до Създателя. За да видим Твореца в другия край, трябва да се увериш, че ще намериш пътя през живота си. Ако не успееш, значи Създателят има още уроци за теб. Значи не си научил какво ти е предназначено и се нуждаеш от допълнително опит. Когато си намерил пътя си, ти се чувстваш щастлив. Ти се чувстваш удовлетворен, чувстваш се на мястото си. Това не значи, че си седиш ей така и безделничиш. Напротив, знаеш каква ти е работата и се залавяш да я свършиш.

* Смехът разсейва замъглените мисли, разчупва напрежението...Този, който говори много, се изчерпва бързо. Обикновено така правят празноглавците, които не са сядали за дълго да слушат и да напълнят главите си. Създателят е сторил добре, като ни е сложил уши, а ушите не са като устата. Те затова са отстрани на главата, за да чуваме всичко, случващо се около нас, за да разбираме преди да говорим. Устата ни е отпред на лицето, за да насочваме думите. Но трябва да използваме този дар за определени цели, а не безразборно, защото с него неволно можем да подведем някого.

* Мерете си приказките, защото има безброй духове около нас, които могат да ни чуят. Винаги има поне един, който със сигурност ще ни чуе.

* Ако думите ти винаги са добронамерени, няма да има нужда да се поясняваш, да прикриваш нещо или да се извиняваш. Създателят също би бил доволен от това.

* Животът е хубав. Смъртта означава да отидеш при Създателя, което би следвало да очакваме с нетърпение. Но тук, на Майката Земя, е прекрасно, затова ако можех да избирам, никога нямаше да я оставя.
Трябва да има смях. Това е част от напътствията. Когато Миротворецът ни напуснал, за да се върне при Създателя, той ни заръчал да се смеем. Така изразяваме радостта си от това, че съществуваме и че сме част от мирозданието. Когато ни е най-тежко, от нас се очаква да се смеем.

* Това, което вие наричате САЩ, ние наричаме Островът на Костенурката. Създателят ни сътворил тук и ни направил свободни. Вие не сте били посадени по тия земи, но нахлухте в желанието си да бъдете волни като нас. Ние сме суверенни нации и се бихме, за да не ни налага правителството ви какво да вършим и за да ви докажем, че никой освен Създателят не притежава Земята. Децата ви знаят, че не са свободни. Правителството ви нарежда какво да правите и как да живеете. Правителството на САЩ ще ви отнеме всичко и ще ви зареже на улицата. То не се стреми към добруването ви. Ние всички сме гости. Само гостуваме на Земята. За какво трябва да плащаме за престоя си? Справедливо ли е да ти дойда на гости и да си платя за това?

* Моето училище е Дългият Дом. Учителите ми бяха свещени хора. Вашите училища не преподават духовност. Вие се учите как да си намирате работа, да изкарвате пари и да въртите бизнес, но не научавате за мястото на Създателя в живота и за индивидуалния път към него. Не учите за церемонните. Дори не умеете да ходите на църква, защото има толкова много разновидности, че не знаете коя е правдива. Братът на Създателя ( Лошият Близнак) ги е омешал така. За какво ви е обучение, когато ще настъпят времена, в които парите ще са от без значение? Каква ти работа, когато храната няма да можеш да си я купиш? Хората ще се завръщат към земеделие. Това е, което виждам.

* Тревогите са резултат от липсата на напътствия. Ние следваме изначалните завети, които са ни дадени. Вие също сте имали напътствия, но водачите ви са ги изменили, за да ви контролират. Ако се втурнете да правите нашите церемонии, може и да се вкарате в беля. Трябва добре да знаете смисъла на това, което правите, когато става въпрос за общение с духовете. Те могат да ви помогнат, но и да ви наранят.

* Да, ние сме силни. Всички оцеляващи са силни. Налага се да е така. Правим най-доброто, но понякога се налага да се изправим срещу целия свят. Опитваме се да удължим живота на света. А всичко наоколо се опитва да ни унищожи, като ни кара да забравим езика си и начина си на живот. Преди време правителството и църквата се опитаха да ни образоват по техен начин и така да ни накарат да забравим значението на земята за нас. Мислеха си, че ако ни накарат да забравим, ще се преместим в градовете и ще станем като белия човек. Но това не се случи. Ние сме още тук. Все още знаем смисъла на Майката Земя.

* Сега трябва да се обединим с коренните народи по целия свят и да станем едно в името на живота. Можем да го сторим като покажем, че сме по-крепки от всички сили, които се опитват да ни отдалечат от Майката Земя.... Ние няма да сме гневни, а устремени. Няма да сме водени от омраза. Политиците нямат власт над нас. Нито корпорациите, нито дори правителството.

* Научени сме, че трябва да притежаваме кожа, дебела седем пласта. Трябва да я придобием с дисциплина. Като я постигнеш, никой не може да те докосне. Никой не може да те нарани и да ти навреди. Парите няма да те изкушават. Лошите сили няма да намерят слабост у теб.
* Важното е как ще решим да живеем. Ще живеем в страх и послушание, следвайки заповедите на властите, които не ни дават нищо в замяна или ще бъдем достатъчно силни да се обединим за доброто на всички. Аз казвам, че ще се обединим. Няма да бъдем жертви повече.

* Когато се молим, ние поздравяваме. Не ламтим за нищо. Хората от църквата жадуват разни неща в молитвите си. Ние не. Ние поздравяваме Създателя, като му благодарим за всичко, което е оставил на хората, за да оцелеят. Няма нужда да искаме. Дал ни е всичко, за да му се насладим. Рано или късно всички ще се сетим за задълженията, които са ни завещали. По-добре това да стане по-скоро. Ако ли не, страданието ще ни припомни за Създателя. Решението кога ще се случи зависи от всеки индивид.

* Друга повеля гласи да отдаваме благодарност на Майката Земя. Да благодариш означава да отдадеш почит. Да отдадеш почит означава да уважаваш. Така ти се превръщаш в човешко същество. Колкото повече „се очовечаваш”, толкова повече си припомняш церемониите. Един от дълговете на човек е да пренесе церемониите напред във времето.

* Създателят е направил всички равни. Човешките същества са еднакво обичани от Създателя, както са всички други създания. Но той връчил на хората отговорността да наглеждат творението му. Това мигновено ни превръща в пазители, а вижте какво сторихме. Вместо да сме пазители, хората се научиха да унищожават, подтиквани от алчност. Животните, рибите и птиците не го правят, те просто спазват задълженията си. Затова трябва да допринесем за промяната в самите хора, така че да опазим Земята и да оставим място на нея за седем поколения напред.

* Само хората делят нещата на добро и лошо. Животните познават само доброто. Те знаят задълженията си и ги изпълняват. Не ги поставят под съмнение. Не си пилеят времето в излишни разсъждения. Няма за какво да се тревожат, след като Създателят е обещал да се грижи за тях.

* Всички ние сме учители без да сме искали тази длъжност. Някой винаги гледа. Затова трябва да живеем така, както бихме искали от този някой да живее. Ако ти не се справяш добре и този някой няма. Не можеш да виниш другите за постъпките им, ако ти не си добър учител. Ако следваш пътя на Създателя, винаги ще бъдеш добър учител, без значение дали го знаеш, или не. Може би си мислиш, че никой не гледа и затова няма полза от това дали си добър учител, или не? По-добре не се чуди дали има, или няма никой – така няма да се разочароваш, ако никой не ти обръща внимание. Най-добре е да продължиш да се държиш, сякаш си наблюдаван, ако това те кара да се чувстваш добре, разбира се. Аз смятам, че трябва да има все нещо у теб, което да привлече вниманието на Духа. Важното е, че независимо как живееш живота си, всичко това остава между теб и Създателя. Аз лично не искам да си губя времето в размисли дали има, или няма някой, който ме гледа. Искам да живея по начин, по койтт Създателят ще е доволен от мен.

1 коментар: