Проф. Асен Баликси, по някогашния си турски паспорт - Асен Балъкчъ, произхожда от цариградските българи. Роден е в Истанбул в семейството на търговец на риба (оттам и фамилното му име). Баща му наследил дядо му в бизнеса.
"Баща ми беше роден в Отоманската империя и бе неин типичен представител", казва проф. Баликси. Търговските партньори на Козма Николов били турци, гърци, евреи, арменци, сметките си водел на османо-турски, литературният му език бил гръцкият, а политическите му пристрастия били отдадени на българския национализъм. Семейство Николови/Балъкчъ живеело в Пера, в техния дом освен българи често гостували и гърци, и евреи, но никога турчин. "Частният живот на мюсюлманите и немюсюлманите бе строго разграничен, те съществуваха паралелно и нямаха допирни точки, а турците запазваха дълбокото чувство, че те са господарите", обяснява днес професорът. Роденият от големите промени след Първата световна война кемализъм, от друга страна, се опитва да заличи османското минало и да наложи идеята за единна турска нация. Турските фамилни имена станали задължителни (вместо Николови семейството вече било Балъкчъ), образованието преминало изцяло под контрола на държавата, а турският бил езикът, на който се преподавало. Така, когато в средата на 30-те години дошло време за училище за сестра му и за него, по настояване на майка му родителите на Асен Баликси се преместили в София. Каква била неприятната изненада на майка му обаче, когато в София установила, че по-заможните българи предпочитат да дават децата си в училища с френски, немски и английски език. Планираният като дългосрочно решение софийски живот обаче останал само десетгодишен епизод в семейната биография. Под натиска на новите световни идеологически промени в самото навечерие на деветосептемврийските събития семейството емигрирало от България, улеснено от турските си паспорти, и се върнало в Истанбул. Последствията от българските промени понесъл най-вече най-големият брат, който останал още 10 години в страната.
След войната Баликси следва социални науки в Женева
и въпреки отличната си диплома не може да си намери работа. Всеки път, когато работодателите го оценяват, се стига до една пречка - турският паспорт. "По онова време това беше третият свят, спомня си Баликси. Като културална референция България стоеше малко по-високо, но все пак не беше приемана като страна от Западна Европа."
От Балканите и Европа към Канада
Така в началото на 50-те години Асен Баликси заминава за Канада. За разлика от сега, в глобализиращия се свят, в който хората пътуват свободно, тогава eмиграцията е one way ticket и връщане назад няма. По онова време в Канада няма безработица, икономиката се развива добре и хората не се плашат от емигрантите, които може да ги окупират.
Но през 50-те Квебек е много консервативна провинция. Всички училища и болници са под властта на църквата. Истинска религиозна вълна залива страната и сред канадците протестанти, говорещи английски, и сред канадците католици, говорещи френски. Евреите също "фолклоризират" религията си по думите на Баликси.
Едва през 60-те години сексуалната революция преобразява страната, а и света. Построени са новите университети, църквата се отделя от държавата. Пиер Елиот Трюдо прави държавата наистина светска, етническите групи са се умножават и мултикултурната политика става официална. За съжаление тази политика, с която Канада се гордее вече няколко десетилетия, днес започва да се разколебава. Въпреки че държавата се опитва да не допуска дискриминация, тя налага доста строги правила при подбора на нови емигранти, като се предпочитат млади семейства с малки деца, които знаят поне един от езиците, които се говорят в Канада, които имат занаят, приложим в страната, и могат да намерят бързо приложение на професионалните си умения. Пристигането на нова категория емигранти от третия свят, с различни културни навици и практики обаче започва да предизвиква роптания. Знаменателно е онова, което се случва преди около година в канадското градче Ерувил. Общинският съвет в това малко градче в горите приема строги правила, целящи да предотвратят заселването на мюсюлмани в селището. Тъй като приетите от съвета на Ерувил правила влизат в противоречие с мултикултурната политика, случаят става повод за поредица дебати с участието на различни граждани, предавани директно от обществената телевизия в Квебек.
Ако вече сте забелязали особената наблюдателност на проф. Баликси за онова, което свързва и разделя хората, е време да кажем, че той е социален антрополог и професор в университета в Монреал.
Бях фанатизиран етнограф
"В Женева нямаше социална антропология, продължава балканската си биография проф. Баликси. В Женева университетът беше малък, скромен и беден. Трябваше да изляза оттам, за да осъществя мечтата си." Отсяда при българин, който е търговец на месо в Торонто. Намира си работа във фабрика. Научава, че има голяма българска група македонски имигранти - привърженици на ВМРО, както и на различни политически партии в преддеветосептемврийска България. Това е предизвикателство за Баликси: "Тази група представляваше истинска социологическа лаборатория. Започнах да си водя бележки. Повечето работеха в ресторантьорството. Имаше над 1000 ресторанта, които се държаха от българи. Започнах да изучавам живота им и написах монография, която и досега остана единствената за тази група от хора."
Благодарение на тази монография получава работа в Националния музей в Отава. Първоначално участва в каталогизирането на фолклорните материали на френските преселници в Квебек. Злополучен инцидент с негов колега французин, който загива "на терен" при ескимосите, с когото междувременно са станали доста близки, го кара да се преориентира към тази нова за него културна територия - Канадският север.
Разбрах какво означава голям университет
След един сезон при ескимосите Баликси си дава сметка, че не може да напредне в научната си кариера, ако няма докторат. Американски студент от Колумбийския университет, който по това време работи в Канада, го съветва да пише на неговия професор от Колумбийския университет. По това време Баликси още не знае дори добре английски и пише на професора на френски. Вече е женен, с дете. Преместват се в Ню Йорк. Там разбира какво означава да учиш в такъв университет. Той променя светогледа на човек, изкачва го на наистина висока камбанария. Разликата с другите университети е огромна: "Ню Йорк не само е най-големият град на Америка и културният център на света, но и има един голям университет - Колумбийският, има още 30-40 по-малки, но те са университетчета, констатирал проф. Баликси. Той доминира Ню Йорк, а Ню Йорк доминира света - такова чувство изпитва там човек."
Ескимосите, каквито бяха
В Колумбийския университет Баликси продължава и теренните си проучвания сред ескимосите. От 1957 до 1973 г. работи сред тях и публикува различни научни трудове. Започва да снима и серията от документални филми "Ескимосите Нетсилик". "Тогава ескимосите живееха много затворен живот, както са живели хилядолетия техните деди, връща лентата проф. Баликси. Главният ни герой и няколко души край него никога не бяха виждали дърво или къща в живота си. Те мислеха, че са центърът на света, те са хората, другите не са." И обяснява, че както няма човешко общество без религия, така и те имат 4-5 богове, а освен това са и много добри шаманисти. Религията им е основана на табута. Животът им се ръководи от много поведенчески забрани. Например да не се яде тюленово и еленово месо в един и същ ден.
Филмите "Нетсилик" са част от важен педагогически проект в САЩ, който цели да въведе общата антропология в американските училища и да даде възможност на подрастващите сами да достигнат до определени изводи за механизмите на функциониране на човешките общества. Програмата среща голям отпор у консервативно настроените кръгове в американското общество, които обвиняват авторите й в релативизъм и разрушаване на традиционните американски ценности, а финансирането й е спряно след доста шумен дебат в Конгреса.
Преди две години канадският режисьор Чарлз Леърд прави филм за този голям педагогически експеримент. В рамките на този проект проф. Баликси, се срещна отново с ескимосите, след близо 20-годишно отсъствие от Канадския север. "Разбира се, че са се променили - установява той. Старите ескимоси живееха в иглу, сега живеят в обикновени къщи. Запазили са обаче езика си и съзнанието си - много силно е чувството на тяхното "ние", продължават да делят света на "те" и "ние".
Аз съм етнически българин
Въпреки че обикновено е представян като канадски антрополог, случва се да споменат Асен Баликси и като професор от български произход. Неотдавна получил статия, която го цитира като българин. "Много хора смятат, че съм чист американец или най-малкото от скандинавски произход, защото цял живот съм публикувал в американски издания, активно съм участвал в педагогическите дебати в Америка, но най-вече заради това, че съм изучавал ескимосите и индианците. Не могат да повярват, че човек, идващ от Балканите, ще прояви интерес към ескимосите", обяснява той.
Днес проф. Баликси се е установил в София. От средата на 90-те години, когато се е върнал в България, се опитва да помогне за въвеждането на антропологията като научна дисциплина в българските университети. Променил е някои от представите на част от научните среди за хората и техните взаимоотношения, които заедно с политическите събития преосмислят историята. С особен интерес изучава помаците и ромите. Изучава ги още в началото на 90-те години в с. Брезница, Гоцеделчевско.
Но както винаги, да се каже, че проф. Баликси живее в София или където и да било, звучи твърде еднозначно.
"Всяка зима ходя при дъщеря ми, която живее в Хималаите - в малко старо кралство до Непал - Сиким, казва проф. Баликси. Тя работи там в Института за тибетски науки, който е много стар. От 1976 г. кралството се намира в Индия. Това екзотично кътче се намира в тропическа зона на 2 хиляди метра надморска височина. И лятото е хладно - 20 градуса през деня и 7-8 нощем. Омъжена е за местен юрист от същата тибетоидна група, която тя изучава - емигранти от Североизточен Китай от XIV-XV век. Помагам й по малко в работата, направихме два етнографски филма последните години там." Синът на Асен Баликси живее в Канада до Тихия океан. Той реставрира стари къщи на 100-130 години, които за Америка са истински антики - това там се цени, защото е деликатна работа.
Проф. Баликси често се завръща и в родния си Истанбул. "Родителите на майка ми са бежанци - от Тракия, Чирпанско, оттам и фамилията Чирпански, настаняват се до голямото езеро Деркос по време на кърджалийските размирици в търсене на по-голяма сигурност. След Балканската война фамилията по майчина линия се преселва във Варна. Днес селото Дели Юнус, където навремето бил чифликът на дядо ми хаджи Яни и където бил приет главнокомандващият руската армия по време на войната от 1877-1878 г., е под водите на язовира, от който Истанбул се снабдява с питейна вода", обяснява проф. Баликси. Около езерото селата са български. И дядо му, и прадядо му са ловили риба там.
И ако баща му е типичен човек от Османската империя, за себе си Асен Баликси казва: "Аз съм етнически българин. Кръстен съм в българската църква в Истанбул."
източник: www.dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар