Пак бурята вие,
пак вятърът снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.
В мечтания унесено
вслушвам се мрачен
на зимната песен
в говора плачен:
ту пъшкат неволи
в тоз шум студени,
ту сироти голи,
ту гърди сломени;
ту воплите тайни
на сила убити,
ту мъки незнайни
на горести скрити.
И сякаш в таз песен,
де горка скръб диша,
тъгата световна
велика въздиша.
Иван Вазов
Няма коментари:
Публикуване на коментар