Айрън Айз Коди (1904-1999)

      Това е Айрън Айз Коди (или по-точно Espera Oscar de Corti), който през целия си дълъг живот (1904 - 1999 г.) твърди, че е индианец, а се оказва италианец без какъвто и да било индиански произход. Въпреки всичко Железните Очи е бил майстор на традиционни индиански дрехи и предмети, отличен ездач, перфектен стрелец с лък, владеел съвършено езика на знаците, говорел поне два индиански езика (лакота и чероки - така се твърди), бил също много добър певец и танцьор и т.н.
       Това, което го прави особено специален човек (освен многобройните му роли в киното между 1930 и 1987 г.), е цялостната му активна дейност в името на индианската кауза, както и осиновяването на индиански деца (между които известният днес флейтист и певец Робърт Трий Коди) и възпитването им във възможно най-тясна връзка с традициите на племената, от които произхождат.

         На снимките по-долу Айрън Айз е в ролята на Стоящана Мечка във филма "Сивия Орел" (1977 г.).

Камакът Уабанши

 
    Изключително рядка находка за Северна Америка, която днес може да се види в Чикагския музей. Става въпрос за огромен гранитен блок, на който е гравирано лицето на мъж с брада с отворена уста и затворени очи. По гравюрата има отвори и улеи, които навяват мисълта, че през главата се е изливала течност, която е преминавала през устата и се отичала в друг улеи. Гравюрата сменя редица колекционри още от времето на войните с местните индианци потауатоми, докато накрая се озовава в ръцете на Чикагското историческо общество. Има предположения, че склуптурата от камъка представлява индиански вожд и че тя е направена от обикновен бял войник от границата, но тази хипотеза все повече губи тежест. Остава въпросът защо лицето е с нетипични индиански черти като козя брадичка.

       Други считат, че е жертвен олтар на келтски или финикийски търговци, достигнали по тези земи векове преди Колумб. Този регион е истинска съкровищница на мед, а по това време медта се ценяла повече от всичко и като нищо е можела да бъде двигателната причина за подобна експдиция. И финикийците, и келтите имали обичая да жертват вражески деца в чест на своите богове, при това на подобни олтари. В случай с камъка Уабанши жертвената кръв е щяла да потече през лицето и да се излее през устата в река Чикаго като жертвен дар на водните духове, осигуряващи безопасен път към дома. Лицето наподобява финикиец, козята брадичка е типична за тях, а и мотивът със затворените очи се среща често във финикийските реликви.

Фритьоф Шуон и индианците

превод: Black Wolf
картини: Фритьоф Шуон

Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включващ такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновременно е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия, но и във философския му аспект.

 Интерес за нас представлява фактът, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос и бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак.  Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъл Фитджерълд, превежда на френски език. „Говори Черният Лос”, рисува индианци, на които посвещава множество текстове...

 По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амерериканските индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.

 "Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения,

Каменното наметало

 подготвил: Н.Янков

Тази история се случила в земите на Анитсалаги, по-известни като Чероки, чиито ловни земи в миналото се простирали на територията на няколко съвременни щата Тенеси, Северна Каролина, Вирджиния, Алабама и Джорджия. Церемонията по събиране на реколтата от млечна царевица тъкмо била привършила и жителите на селището, състоящо се от две хиляди души били заети с пречистващи ритуали. Мъже, жени, деца и старци топели телата си по седем пъти в близката река, почиствали домовете и семейните огнища, изхвърляли овехтелите дрехи и съдини и се събирали за празници, в сърцето на които стояла идеята за прошка и побратимяване.
Междувременно ловците се готвели за важен ловен поход. Те също преминавали очистителни процедури, но за разлика от съплеменниците си постели с дни, провеждали церемонии в колибата за потене, пиели билкова отвара, която наричали „черна вода” и пречиствали кръвта си, като раздирали кожата са на тънки ивици  с помощта на острите зъбци на гребоподобно пособие.

    И така след едноседмични приготовления воините тръгнали за голям сезонен лов. Един млад скаут, който имал задачата да разузнава избързал пред ловната група, която вече се готвела да бивакува в своя ловен лагер, и се качил на близкото възвишение, за да огледа хоризонта. В далечината съзрял странна фигура, която вървяла тежко-тежко,

Небесни посетители

Картина на Норвал Морисо

       Художникът Норвал Морисо е познат с цветния стенопис, покриващ цялата стена на павилиона на канадските индианци, част от монреалското изложение през 1967г. но той, или Медната Гръмотевична Птица, както е известен на своя език, освен художник е и известен писател. В книгата си „Легенди на моя народ, великите Оджибуей” той разказва историята на дядо си за призоваването на небесни сили и появата на странни платове.

         Изпълнението на церемонията „Клатещата се Шатра”, което той описва там е типично за обичаите на субарктическите народи. В покритото с кожи и дървесна кора пространство шаманът общува с духове, които влизат и излизат през единствената дупка на върха; събралите се отвън виждат как духовете клатят шатрата по невъобразим начин и чуват тайнствените им гласове. Компанята Хъдсън Бей, спомената в откъса е първоначално наета през 1670 г. от английски търговци, които били нетърпеливи да придобият контрол над търговията с боброви кожи. Постепенно компанията започва да доминира върху търговията със съседна Канада. 

        "Тази история била разказана на дядо ми преди много години. Някога, преди около двеста години на мястото, наречено Форт Хоуп, Онтарио, съществувало оджибуейско селище, в което имало шаман, призоваващ небесните посетители в огромна шатра с формата на боброва къща. Всяка пролет шаманът правел тази голяма шатра с дупки на върха и по стените, така че когато великият вятър задухал през върха, духал и през стените. След като всички се разполагали в голям кръг на около 3 м. от шатрата шаманът се обръщал към хората навън и казвал:

 - Днес отново ще дойдат небесни посетители.

Картините на William Kubiak

© William_Kubiak

Indie - две Индии в едно сърце

Кахокия

Кахокия е археологически обект от огромна величина, разположен в щата Илинойс в района, където се събират трите големи реки – Илинойс, Мисури и Мисисипи. Днешните руини някога са представлявали най-големият и многолюден туземен град на север от Мексико, радващ се на изключително активни търговски и социални отношения със съседските племена. Освен кулите и палисадите, опасващи града няма други следи, говорещи за продължителни или сериозни войни в района. В своя апогей просъщестувалият от 600 г. до 1400 г. сл. Хр. град достига численост около 40 000 души, повече от кой да е от европейските градове по това време. Безспорно Кахокия е представлявал най-важният град за така интересната, ала безследно изчезнала Мисисипска култура в Северна Америка, простираща се от Средния Запад до източните горски райони и оказала силно влияние на социално, политическо и религиозно ниво върху съседните култури. 

Включеният в мрежата на ЮНЕСКО археологически комплекс

из "Коренни религии на Северна Америка"

“Тюди Робъртс притежаваше свещени сили. Той знаеше, макар и да не можеше да обясни откъде, какво ще бъде времето. Нищо чудно, че беше признат за велик свещен човек от повечето шошони... Много духове го бяха благословили със сили, като най-важни сред тях бяха духовете на светкавицата. Тюди ми разказа, че веднъж тъкмо бил приключил Танца на Слънцето и спял на земята в предпланините, близо до Форт Уашаки, когато му се явил сън. В съня той видял три духа, които приличали на хора и били облечени по начина, по който се обличат днешните индианци, но дрехите им били изключително чисти и освен това носели пера на шапките си. Тримата пеели.
Това били духове на светкавиците. Казали му да ги нарича “черни облаци и светкавици” и да ги призовава, когато някой бъде ударен от светкавица. Тези духове щели да му помогнат да излекува пострадалия. От този момент нататък, когато лекувал, Тюди използвал опашни пера от орел, а също и орлово крило, върху което имало зигзагообразен знак, нарисуван според инструкциите на духовете. Перата висяха закачени на стената в дома му. Тюди каза, че те служели и за други цели. Така например, когато той самият не се чувствал добре, си веел с орловото крило, защото духовете му били казали да прави така.

 Въпреки че имаше силата да лекува заболявания като простуда, морбили и парализа, Тюди никога не цереше когото и да било, без да получи насън наставления да го направи. Например, ако някой беше много тежко болен и Робъртс бе извикан да лекува този човек, той не отиваше веднага, а цяла нощ отправяше молитви за помощ и чакаше да се появи дух, който да ме даде правилните указания. Използваните от него методи на лекуване варираха в зависимост от тези указания. Ако някой страдаше от болно гърло, Тюди го цереше, като напъхваше пръста си в гърлото му. В повечето останали случаи той използваше своето ветрило от орлово крило, като докосваше болното място с него и измъкваше болестта от тялото на пациента, а после я унищожаваше или я издухваше надалече. Веднъж на една моя информаторка, възрастна жена, се парализираха краката. Тюди измете с орловото крило “замърсяванията” от нея и постепенно жената се възстанови. Всяко лечение Робъртс започваше с молитва към неговия дух помощник; после изпяваше и молитвена песен.

 Тюди ми каза, че само той може да види предмета, причинил болестта. Описа ми го като нещо червено и обло. Каза още, че ако не успее да го изтегли от пациента както трябва, то ще се върне там. Имаше болести, които Тюди знаеше как да лекува, но не го правеше, защото не бе получил разрешение за това от духовете. Раните от стрели на нинимби принадлежаха към тази категория. С каквото и лечение да се нагърбеше, Тюди Робъртс беше скромен и абсолютно честен и прям – никога не искаше твърде много от своите пациенти. Той отказваше пари, но беше благодарен, ако получеше одеяло или кон – духовете му бяха казали да постъпва така.”

 (из “Коренни религии на Северна Америка” – Йоке Хулткранц)

  превод: Любомир Кюмюрджиев