Сплети косите си - Паола Клуг
"Сплети косите си" от Паола Клуг
"Баба казваше, че когато една жена е тъжна, най-доброто, което може да направи тя, е да сплете косите си; по този начин болката щяла да бъде приклещена в косите и нямало да достигне останалата част от тялото. Трябвало да внимавам, казваше тя, да не допусна тъгата да влезе в очите, защото тогава руквали сълзи; не било добре да я допусна до устата, тъй като съм можела да кажа неща, които не са верни. Нито трябвало да я пускам към ръцете, защото така можело да преваря кафето или да оставя тестото недопечено. А тъгата обичала горчивия вкус. Когато се чувстваш тъжна, повтаряше тя, сплети косите си. Заключи болката в плитка и я остави да излезе заедно с поривите на северния вятър.
Косата ни е мрежа, която умее да улавя всичко. Тя е здрава като корените на блатния кипарис и нежна като пяна на атол (вид мексиканска напитка). Нека меланхолията не те сварва неподготвена, дете мое, дори и сърцето ти да е разбито, а костите сковани от студа заради нечие отсъствие. Не я оставяй да влезе в теб през спуснатите ти коси, така ще се стече по улеите, които Луната е оставила в тялото ти. Сплети косите си, все повтаряше тя, сплети косите си.
И на заранина, когато се събудиш с песента на лястовиците, ще откриеш тъгата бледа и унила из вътъка на твоите коси.“
"Баба казваше, че когато една жена е тъжна, най-доброто, което може да направи тя, е да сплете косите си; по този начин болката щяла да бъде приклещена в косите и нямало да достигне останалата част от тялото. Трябвало да внимавам, казваше тя, да не допусна тъгата да влезе в очите, защото тогава руквали сълзи; не било добре да я допусна до устата, тъй като съм можела да кажа неща, които не са верни. Нито трябвало да я пускам към ръцете, защото така можело да преваря кафето или да оставя тестото недопечено. А тъгата обичала горчивия вкус. Когато се чувстваш тъжна, повтаряше тя, сплети косите си. Заключи болката в плитка и я остави да излезе заедно с поривите на северния вятър.
Косата ни е мрежа, която умее да улавя всичко. Тя е здрава като корените на блатния кипарис и нежна като пяна на атол (вид мексиканска напитка). Нека меланхолията не те сварва неподготвена, дете мое, дори и сърцето ти да е разбито, а костите сковани от студа заради нечие отсъствие. Не я оставяй да влезе в теб през спуснатите ти коси, така ще се стече по улеите, които Луната е оставила в тялото ти. Сплети косите си, все повтаряше тя, сплети косите си.
И на заранина, когато се събудиш с песента на лястовиците, ще откриеш тъгата бледа и унила из вътъка на твоите коси.“
Прекрасна мъдрост❤️
ОтговорИзтриване