Малко спомени от лято 2011

Образованието на белия човек

"... Вие, които се толкова мъдри, трябва да знаете, че различните народи гледат по различен начин на едни и същи неща. Затова вие трябва да разберете правилно това, че понякога мнението на белите за образованието се различава от нашето разбиране. Ние вече го проумяхме. 

Неколцина от нашите младежи получиха възпитание във вашите колежи. Те бяха научени на всичките ви науки; когато обаче се върнаха при нас, съвсем не умееха да тичат, нямаха понятие за това как да оцелеят в горите, не можеха да издържат на глад и студ. Те не знаеха как да построят колиба, да хванат елен или да убият враг. Те не говореха добре нашия език. 
Вече не можеха да бъдат нито ловци, нито воини, нито съветници - те не ставаха за нищо. 

Но ние сме ви благодарни за любезното предложение. И макар че се отказваме от него, нашата признателност не намалява от това. 
Ако джентълмените от Вирджиния решат да изпратят при нас някои от синовете си, ние, за да изразим своята благодарност, ще положим всички усилия за тяхното образование, ще ги учим на всичко, което знаем и ще направим от тях истински мъже". 

Думи на вожда на Онондага Canassategо, произнесени през 1744 г. при сключване на договор между Лигата и англичаните в Ланкастър, Пенсилвания. 

"Моето училище е Дългия Дом. Учители ми бяха

Standing alone - documentary

Standing Alone by Colin Low, National Film Board of Canada

Pete Standing Alone is a Blood Indian who, as a young man, was more at home in the White man's culture than his own. Confronted with the realization that his children knew very little about their origins, he became determined to pass down to them the customs and traditions of his ancestors. This film is the powerful biographical study of a 25-year span in Pete's life, from his early days as an oil-rig roughneck, rodeo rider and cowboy, to the present as an Indian concerned with preserving his tribe's spiritual heritage in the face of an energy-oriented industrial age.

От иглу до конец - един българин сред ескимосите

източник:capital.bg

Проф. Асен Баликси, българин, роден в Истанбул с името Асен Балакчъ, преоткри България през 1995 г., когато се върна да живее в София. След ескимосите, сред които е живял и за които е направил поредица от 11 филма, професорът по визуална антропология от университета в Монреал не остава равнодушен и към българската "екзотика". В продължение на десетина години той изучава обществото на помаците и ромите и също прави филми за тях. Неотдавна проф. Баликси участва в първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм в София

Седмица след фестивала седим в уютния кабинет на ул. "Милин камък" в София, отрупан с книги и причудливи предмети от различни краища на света и първият ми въпрос към него е: защо не се върнахте да живеете в родния си град Истанбул.

"Много лесно обяснимо – понеже не знам турски, лаконичен е проф.Баликси. Живял съм там до 7-8 годишна възраст, после дойдохме в София. Когато бях на 14, в навечерието на 9 септември 1944 г., баща ми каза "и тук ще има клане" и отново се върнахме в Истанбул. На 16 години заминах да уча в Швейцария, където завърших колеж. След това се отправих към Канада. Там работих във фабрики, за да си вадя хляба. После намерих местенце като каталогьор на френски фолклорен материал. В Националния музей. Останах няколко години и

Най-добрият български антрополог

Проф. Асен Баликси, по някогашния си турски паспорт - Асен Балъкчъ, произхожда от цариградските българи. Роден е в Истанбул в семейството на търговец на риба (оттам и фамилното му име). Баща му наследил дядо му в бизнеса.

"Баща ми беше роден в Отоманската империя и бе неин типичен представител", казва проф. Баликси. Търговските партньори на Козма Николов били турци, гърци, евреи, арменци, сметките си водел на османо-турски, литературният му език бил гръцкият, а политическите му пристрастия били отдадени на българския национализъм. Семейство Николови/Балъкчъ живеело в Пера, в техния дом освен българи често гостували и гърци, и евреи, но никога турчин. "Частният живот на мюсюлманите и немюсюлманите бе строго разграничен, те съществуваха паралелно и нямаха допирни точки, а турците запазваха дълбокото чувство, че те са господарите", обяснява днес професорът. Роденият от големите промени след Първата световна война кемализъм, от друга страна, се опитва да заличи османското минало и да наложи идеята за единна турска нация. Турските фамилни имена станали задължителни (вместо Николови семейството вече било Балъкчъ), образованието преминало изцяло под контрола на държавата, а турският бил езикът, на който се преподавало. Така, когато в средата на 30-те години дошло време за училище за сестра му и за него, по настояване на майка му родителите на Асен Баликси се преместили в София. Каква била неприятната изненада на майка му обаче, когато в София установила, че по-заможните българи предпочитат да дават децата си в училища с френски, немски и английски език. Планираният като дългосрочно решение софийски живот обаче останал само десетгодишен епизод в семейната биография. Под натиска на новите световни идеологически промени в самото навечерие на деветосептемврийските събития семейството емигрирало от България, улеснено от турските си паспорти, и се върнало в Истанбул. Последствията от българските промени понесъл най-вече най-големият брат, който останал още 10 години в страната.

След войната Баликси следва социални науки в Женева

Ще берем ли ягоди?

Corbett Sundown, пазител на свещения огън на Шестте Нации

" Знаеш ли, идвате вие белите тук, а не виждате нищо. После пишете материали за това, колко бедни сме били. Е, нека да ти кажа нещо, ние не сме бедни. Ние сме богат народ без нито една монета в джоба.
Казвате, че трябва да изградим заводи и фабрики. Добре, но не ги щем. Как ще садиш картофи и царевица ВЪРХУ БЕТОН? И наричате това прогрес. За мен прогрес е мръсна дума.
Имам предупреждение към вас. Не можете да продължавате да рушите и отравяте всичко. Предсказанията говорят, че ще има предзнаменования за настъпването на края. Няма да можем да пием вода, дърветата ще окапват отгоре и бебета ще умират като кучета. Всичко това вече е налице, само че вие го наричате ВОДОЗАМЪРСЯВАНЕ, КИСЕЛИНЕН ДЪЖД И "ЗАКОНЕН" АБОРТ.
Създателят е гневен. Ще прати могъщ вихър, по-унищожителен от коя да е атомна бомба!Напоследък имаме такива видения и горим тютюн с надеждата, че ще избегнем тази участ. По-добре се вразумете. Току виж Създателя рече да не праща смъртоносен вихър. Иначе всички ние ще "берем ягоди"."

Под "берем ягоди" се има предвид, че ще умрем. Ирокезите вярват, че пътят към Света на духовете е осеян с ягодови храсти...

Влиянието на ирокезите върху демокрацията

От нордическите сведения знаем, че около година 1000 сл. Хр. Leif Eriksson отплава от Исландия с голям платноход, тогава наричани „кнар” и пуска котва на остров Бафин, когото наименува „Хуллуленд” или „скалиста земя”. Оттам пътешествието му продължава към южните брегове на Лабрадор и накрая достига земите, известни като Винленд заради изобилието от диво растящи лози. Следват още експедиции до Винленд, най-вече в периода 1003-1005 г. сл.Хр. Братът на Лийф, Торвалд, предвожда една от тях и намира смъртта си във Винленд. След него се пробва друг смелчага, Торфин Карлсефни, придружаван от 160 войници. Карлсефни и аверите му били ужасени от вида на туземците и побързали да се отърват от няколко. Туземците отвърнали на удара с удар, а северните хора си обрали партакешите и никога повече не се върнали. Така на практика Винленд изчезнал от архивите. Първият рунд от сблъсъка между континентите бил спечелен от коренните жители на Америка.

Вторият рунд се забавя с пет века и ще предизвика драматични промени не само на американския континент, но и в света.
Съвременният човек често говори за „колонизирането” на Новия свят, но обратното твърдение е не по-малко вярно. Всички ние, европейците, дори без да го съзнаваме сме били сериозно „индианизирани”.
Когато говорим за комунизма или демокрацията, за Френската революция, за създаването на Обединените нации, за стремежа към свобода, равенство и братство и утвърждаването на човешките права, трябва да отдадем дължимото на Новия свят. Може да се каже,

Dancing with The Longhouse people

Standing Silent Nation

Това е документален филм за едно семейство оглала от Пайн Ридж. За борбата им срещу федералните власти, които три поредни години унищожават реколтата им от коноп, макар и конопа да е индустриален сорт и да не съдържа ТНС.Изследвания са доказали, че конопът е най-подходящата земеделска култура за почвено-климатичните условия на резервата. Освен това отглеждането му е високо доходоносно и би предоставило шанс на много семейства да си стъпят на краката и да не са зависими от социалните помощи.


Standing Silent Nation - Excerpt from feature documentary (17:30) from Prairie Dust Fims on Vimeo.