Семиноли( Seminoles - historical photos)

Семиноли („бегълци") - племе от мускогското езиково семейство, родствено на крийките (според други изследователи, тези индианци водят произхода си от народа тимукуа). Семинолите обитавали горите на южна Джорджия и северна Флорида. Препитавали се предимно с лов. След като американското правителство се опитало да ги изсели в резерват, семинолите подели съпротивителна война, продължила почти без прекъсване близо три десетилетия. Индианците се преселили в блатистите области на Флорида, където по-лесно се защитавали от американската армия. След пленяването на легендарния им вожд Оцеола (Асси-айоло, Пиещият Черна Вода) и подписването на няколко договора от примиренчески настроени водачи на племето, по-голямата част от семинолите била преселена в Оклахома. Там днес обитават около 4000 семиноли, а други 1800 все още живеят във Флорида.

Seminole women - 1877

СКАЗАНИЯ ЗА СТАРЕЦА (Tales about Na'pi -The Oldman)

/Как е създаден светът според чернокраките/
Из "Магическата Шатра" на Дж.Гринел


Много отдавна всички животни от равнините го чули и го познали; всички птици във въздуха го чули и го познали. Щом заговорил, всички твари, които създал, го разбрали - птици, животни и хора.

Старецът странствал на юг оттук, създавайки хората. Той дошъл от юг и поел на север, правейки животни и птици ей-тъй, както си вървял. Най-напред сътворил планините, прерии­те, горите и храстите. Сетне продължил на север, като по пътя правел разни неща - тук-таме прокарвал реки и им слагал во­допади, тук-таме оцветявал почвата в червено - изобщо нареж­дал света така, както го виждаме днес. Той направил Милк-ри-вър (Тстои), сетне я прекосил и понеже бил уморен, се изкачил па едно малко хълмче и легнал да си почине. Докато лежал по гръб, проснат на земята с протегнати ръце, той отбелязал с ка­мъни очертанията па тялото си - глава, ръце, крака и всичко останало. Тези скали могат да се видят там и в наши дни. След като си починал, Старецът се отправил пак на север, но по пъ­тя се спънал в една могилка и паднал на коленете си. Тогава казал: "Ти си лошо място за препъване", и издигнал там два големи хълма, които назовал Коленете; те се наричат така и до ден-днешен. Сетне продължил на север и с някои от скалите, които носел със себе си, направил хълмове Суитграс.

Саук (Sauks -historical photos)

Саук („народът на жълтата пръст") - войнствено алгонкинско племе от региона на Североизточните гори. Живели са на територията на сегашните щати Уисконсин и Илинойс. Близки роднини и съюзници с племето фокс (мескуаки - „народът на червената пръст"), те съвместно воювали срещу ирокезите, оджибуей, източните сиукси и осейджите. Били заклети врагове на французите - в колониалните войни подкрепяли англичаните. По-късно застанали на тяхна страна и срещу американците. Сауките и фокс участвали в повечето големи войни в Североизточния горски регион. През 30-те години на XIX в. въстанали срещу намерението на американското правителство да ги засели в резерват - това събитие е известно в историята като „войната на Черният Ястреб". След поражението им били преселени първоначално в Айова и Канзас, а по-късно - в Оклахома. Днес там живеят около 2000 сауки и фокс. Близо 1000 представители на племето фокс населяват резерват в щата Айова.

Shining River - 1890



Bear In The Fork of a Tree - 1858

Разделеното мислене и Червеният път (The divided thinking and the Red Path)

подготвил: Десислава Драгиева

"Мислещите хора се поздравяват, като си поставят един на друг въпроси. Питането, с което ви поздравявам, е единственото, с което до този час се опитвам да питам все повече. Познато е под названието "въпрос за битието"

Мартин Хайдегер

Доминиращият възглед на съвременната култура е възглед на разделеното съзнание. Става дума за един уникален начин на мислене, наложил се не без помощта на средствата на модерната технология и погълнал всички алтернативи. Уникалността му е по отношение на безграничното самоостойностяване на Аза в комбинация със свръхагресивност и стремеж към асимилация. Основните градивни конструкти на този възглед в психологически план са постулатите за линейното време и върховенството на разума (т.е. ума, аза). Полето на религията се обема от сянката на божество - монотеистичен тип, на което всичко природно и човешко е чуждо. В социален план комбинацията от двете плюс идеята за материален просперитет поражда поведение, базирано върху насилието и демонстрацията на надмощие - полово, расово, класово. Европейската хуманистична мисъл отдавна говори за криза, която Албер Камю сполучливо определя като "кризата на човешкото". "[...] Позволете ми да се опитам да изброя най-ясните симптоми на кризата - казва той. Те са следните:

Осейдж (Osage historical photoes)

Bacon Rind - 1900



Bacon Rind - 1906

Шестте Нации - Six Nation (Iroquois) historical photoes

Шестте нации (самоназвание ходеношони - „народът на Дългия дом") - могъща лига от пет племена - мохок, онейда, онондага, каюга и сенека, към която по-късно се присъединява и племето тускарора. Населявали главно земите на днешния щат Ню Йорк, но владеели и части от съседните канадски територии по река Сейнт Лоурънс. Ирокезите били изкусни земеделци, макар че се препитавали и с лов. Спазвали стриктно „Закона на Великия мир" между включените в съюза племена, но воювали с почти всички останали от района на Североизточните гори - абенаки, оджибуей, хурони, ленапе, саук и фокс, отауа, мохикани и много други. В англо-френските колониални войни взели страната на англичаните, докато по време на Американската война за независимост част от тях останали лоялни към английските си съюзници, но други се присъединили към американците. Това довело до потъпкване на „Закона за Великия мир" и лигата на съюзените ирокезки племена дори временно прекратила съществуването си. По-късно тя била възстановена. Днес ирокезите са един от най-запазените в традиционно отношение индиански народи. Те населяват няколко резервата в щатите Ню Йорк, Уисконсин и Оклахома, както и в канадската провинция Квебек. Общата им численост възлиза на около 40 000 души.

Street in Kahnawake



Mohawk group with the mayor of Monreal -1869

Концепции за живота и смъртта и погребални обичаи при западните сиукси ( Burial rites and conceptions among the western sioux indians)

Теодор Кошев

В специализираната литература няма единно мнение относно философските интерпретации на живота и смъртта и свързанните с тях знания за отвъдното при западните сиукси – един от най-многобройните индиански народи, населяващи Великите северноамерикански равнини. Сиукските вярвания, касаещи “задгробния живот”, се простират от идеята за едно неопределено в пространството място – населено от духовете на хората, животните и растенията и до голяма степен отразяващо света на живите – до твърдението, че няма отвъден свят, а духовете на мъртвите обитават по специфичен начин “тукашната” действителност.

За сиуксите Вселената е сътворена от точно определено количество енергия, която може да се изявява в два аспекта – видим и невидим. Възможността да се преобразува видимата енергия в невидима и обратно в сиукския език се нарича тун. Това преобразуване е свещен акт. Същото важи за вечния кръговрат живот-смърт-живот, където невидимият аспект се трансформира във видим, а по-късно отново видимият става невидим… и така без край. Въпросът: “Кога си роден?” – Тохан нитунпи хе? – се превежда от сиукски буквално като: ”Кога стана видим?” Животът се проявява чрез ни (“дъх”). Когато човек умре, неговият ни го напуска.

Социалните танци при ирокезите ( Iroquois social dances)

    Тази година имах шанса не просто да видя с очите си ирокезките соцаилни танци, а да се потопя в тях, като се включа в колективните игри. Сега разбрах какво в действителност означава социален танц. Разбрах колко бързо тези прости, но красиви танци успяват да социализират хората, да сближат групи, които не се познават и които говорят на различни езици. Там край трептящите в огнищата огньове и пробягващи по платнищата сенки се случваше магията, в която всички притеснения и бариери отпадат, за да дадат път на доброто настроение, смеха и разбирателството. Наредени един зад друг или хванати ръка за ръка, всички ние - мъже и жени, деца и възрастни - с нежни потупвания върху земята подхващахме танц винаги в посока обратна на часовниковата стрелка така, както се движат планетите от слънчевата система. Заедно се включвахме в един невидим поток на сила и доизплитахме нишката на взаимосвързаността и приятелството.

    Затова реших да публикувам част от един позабравен доклад на Димо Ванчев върху песните и танците на ирокезите.

Летен лагер на чешките горски индианци 2010

Тази година бях на гости при чешките съмишленици, на един от многото им годишни лагери. Не очаквах, че толкова лесно ще се привържа към новите места и хора и че ще е толкова трудно да преглътна факта, вече съм у дома, че лагерът им е разтурен, че хората са се върнали по работните места в града. Но ако за тях утеха има, тъй като само след месец ги очаква нов есенен лагер, този път с канута...то аз ще трябва да дочакам още немалко луни, доде се върна пак. Имаше много практични уоркшопове, много стрелби и веселби, много танци и песни, имаше вечери, посветени на митологията( за някои чехи на винологията), а най-сладки бяха онези вечери, в които доде си кажем приказката неусетно взело да се развиделява. Така летеше времето.

О, и да не забравя...върнах се с ново индианско име...СУШИ. То ми бе дадено след като церемониално почерпих чехите с лозови сърми, които те възприеха като българския еквивалент на японското суши. После в една мразовита нощ затвърдих името си,като се увих четири пъти (като суши) в единственото одеяло, което носех...

ЛАГЕРЪТ (THE CAMP)