Из "Магическата Шатра" на Дж.Гринел
Много отдавна всички животни от равнините го чули и го познали; всички птици във въздуха го чули и го познали. Щом заговорил, всички твари, които създал, го разбрали - птици, животни и хора.
Старецът странствал на юг оттук, създавайки хората. Той дошъл от юг и поел на север, правейки животни и птици ей-тъй, както си вървял. Най-напред сътворил планините, прериите, горите и храстите. Сетне продължил на север, като по пътя правел разни неща - тук-таме прокарвал реки и им слагал водопади, тук-таме оцветявал почвата в червено - изобщо нареждал света така, както го виждаме днес. Той направил Милк-ри-вър (Тстои), сетне я прекосил и понеже бил уморен, се изкачил па едно малко хълмче и легнал да си почине. Докато лежал по гръб, проснат на земята с протегнати ръце, той отбелязал с камъни очертанията па тялото си - глава, ръце, крака и всичко останало. Тези скали могат да се видят там и в наши дни. След като си починал, Старецът се отправил пак на север, но по пътя се спънал в една могилка и паднал на коленете си. Тогава казал: "Ти си лошо място за препъване", и издигнал там два големи хълма, които назовал Коленете; те се наричат така и до ден-днешен. Сетне продължил на север и с някои от скалите, които носел със себе си, направил хълмове Суитграс.
Старецът покрил равнините с трева, за да имат животните паша. Той отбелязал един къс земя, където създал всякакви корени и плодове - камас, диви моркови, диви репички, сладник, горчив корен, ирга, череши, сливи и шипки - и ги накарал да растат. Той сътворил дърветата и ги вкоренил в пръстта, и поставил на земята всякакви животни. Когато създал дивата овца- едроглава и с големи рога, най-напред я накарал да отиде в прерията. Ала там овцата се движела с мъка; провирала се тромаво из тревите и не можела да върви бързо. Затова той я хванал за единия рог, повел я към планината и когато се изкачили горе, я пуснал; овцата започнала да подскача сред скалите и да се катери по страшни стръмнини с голяма лекота. Тогава Старецът казал:
- Това с мястото, което ти подхожда; ето за какво си пригодена - за скали и планини.
Докато бил в планините, той направил антилопата от пръст и я пуснал на воля, за да види как ще се движи. Тя побегнала толкова бързо, че паднала от някакви скали и се наранила. Старецът видял, че работата не отива на добре, затова отвел антилопата долу в прерията и я пуснал там; тя се затичала тъй бързо и грациозно, че той рекъл:
- Това с мястото, което ти подхожда.
Един ден Старецът решил да създаде жена и дете; направил и двамата - жената и детето, нейния син - от глина. След като ги омесил и им придал човешка форма, той казал на" глинените изображения:
- Вие трябва да бъдете хора.
Сетне ги покрил, оставил ги и си тръгнал. На следващата сутрин се върнал на това място и като махнал покривалото, видял, че глинените фигурки малко са се променили. На втората сутрин промяната била по-голяма, а на третата - още по-голяма. На четвъртата сутрин той пак се върнал, снел покривалото, погледнал фигурите и им казал да станат и да ходят; те така и направили. Отишли до реката заедно със своя Създател и там той им казал, че името му е На'пи, Стареца.
Докато стоели край реката, жената го запитала:
- Какво ще стане с нас - вечно ли ще живеем? Ще има ли край животът ни?
Старецът отвърнал:
- Никога не съм мислил за това. Ще трябва да го решим сега. Ще взема онова късче бизонова тор и ще го хвърля в реката. Ако не потъне и се понесе по водата, щом хората умрат, след четири дни ще се съживяват отново; смъртта им ще трае само
четири дни. Но ако потъне, животът им ще има край.
Той хвърлил късчето изсъхнал тор в реката и то заплувало на повърхността й. Тогава жената вдигнала един камък и рекла:
-Сега пък аз ще хвърля този камък в реката: ако не потъне,
ще живеем вечно, а ако потъне, хората ще трябва да умират, за
да могат винаги да тъгуват един за друг.
Сетне запратила камъка във водата и той потънал.
- Ето, ти избра - казал Старецът. - Човешкият живот ще
има край.
Не минали много нощи оттогава и ето че детето на жената умряло; тя дълго плакала за него и накрая казала на Стареца:
- Хайде да променим това. Нека остане онзи закон, който ти избра най-напред.
А той отвърнал:
- Не бива - законът си е закон. Каквото сме направили веднъж, не може да се развали. Детето е мъртво и няма как да променим това. Човеците ще трябва да умират.
Ето как сме се появили ние, хората. Старецът е този, който ни с създал.
Първите хора били бедни и голи и не знаели как да се изхранват. Старецът им показал корените и плодовете и им обяснил, че са добри за ядене, както и кората на някои дървета, която може да се бели и да се яде в определен месец от годината. Той казал на хората, че животните ще им служат за храна, и им предал стадата с думите:
- Тези стада са ваши.
Сетне добавил:
- Всички малки животинки, които си правят дупки в земята - плъхове, катерици, скунксове, бобри - са добри за ядене. Мо жете без страх да ядете от месото им.
Старецът направил и всички птици, които летят, и казал на хората, че от месото им няма вреда, че то става за ядене. Той имал навика да взима със себе си първите човеци, които създал, и да ги развежда из прерията, из горите и тресавищата, за да им показва различните растения; посочвал някое от тях и казвал:
- Коренът на това растение е лековит за тази и тази болест,
ако се събира в определен месец от годината.
Така те опознали силата на всички билки.
В ония дни вече имало бизони. Хората обаче нямали оръжия, а черните, дългобради животни били въоръжени. Веднъж, докато няколко души си вървели по пътя, бизоните ги зърнали, подгонили ги, намушкали ги до смърт с рогата си и ги изяли. И ето че един ден, както ходел из страната, Създателят на хората видял няколко от децата си да лежат мъртви, разкъсани на парчета и отчасти изядени от бизоните. Тази гледка много го натъжила и той казал:
- Няма да стане така; аз ще променя това. Отсега нататък
хората ще ядат бизоните.
Сетне отишъл при оцелелите и им рекъл:
- Как тъй вие, хора, не правите нищо с тези животни, които ви избиват?
Те му отвърнали:
- Какво можем да сторим? Ние нямаме нищо, с което да ги убиваме, а пък те могат да ни погубват, защото са въоръжени.
Тогава Създателят казал:
- От това по-лесно няма. Аз ще ви направя оръжие, което ще може да убива тези животни.
И тъй, той отишъл в гората, отрязал няколко издънки от ирга и им обелил кората. Сетне взел един по-голям клон, издялкал го докато стане по-плосък и му сложил тетива - така направил лък. След това, понеже бил повелител на всички птици и можел да прави с тях каквото си иска, той хванал някаква птица и взел пера от крилото й, разцепил ги и ги привързал към една от пръчките. Най-напред сложил четири пера на пръчката, прицелил се и я изстрелял; тогава видял, че тя не лети добре. Ето защо свалил тези пера и на тяхно място сложил три; когато опитал стрелата пак, тя вече летяла както трябва. После Старецът се заел да отчупва остри късчета от скалите. Изпробвал ги и видял, че най-добрите върхове за стрели стават от черния кремък-'9, а понякога и от белия. Тогава научил хората как да си служат с тези неща.
Сетне им казал:
- Следващия път, когато тръгнете нанякъде, вземете оръжията със себе си и ги използвайте така, както ви показах; и не бягайте от онези животни. Щом ви нападнат, изчакайте да се приближат достатъчно и ги обсипете със стрели, както ви научих; ще видите, че те или ще побягнат, или ще почнат да тичат в кръг около вас.
Един ден, когато хората станали многобройни, трима мъже отишли в прерията, за да видят бизоните, само че не носели оръжия. Те видели животните, но щом самите бизони ги съгледали, се втурнали към тях и убили двамина; третият успял да избяга. На следващия ден хората се покатерили на един малък хълм, за да огледат околността: бизоните ги видели и си казали: "Сайах, ето я нашата храна", и побързали да ги нападнат. Този път обаче хората не побегнали, а взели да стрелят по тях с лъка и стрелите, които На'пи им бил дал, и животните почнали да се сгромолясват край тях; все пак в битката загинал и един човек.
По това време хората имали кремьчни ножове, които също им били дадени от Стареца; с тях нарязали труповете на бизоните. Не е полезно да се яде сурово месо, затова Старецът събрал изсъхнал мек прогнил плавей и направил прахан от него.
Сетне взел късче твърдо дърво и пробил дупки в него с върха на стрела; и като дал на хората една заострена пръчка, той ги научил как да разпалват огън с тези парчета дърво, да готвят месото на животните и да го ядат.
А хората взели два вида камъни, които се намирали по земята, и като ги търкали един в друг, издьлбали по-мекия и направили гърне от него. Такива били съдовете, с които си служели.
Освен това Старецът казал на своите деца:
- Когато сте изтощени, може да легнете да спите - така ще
добиете сила. А в съня ви при вас ще дойде някое създание, което ще ви помогне. Каквото и да ви съветват тези животни, които се явяват в съня ви, трябва да ги слушате. Оставете се те да ви водят. Ако някой се нуждае от подкрепа, ако е тръгнал на път съвсем сам и извика високо за помощ, молбата му ще бъде чута; навярно ще откликнат орлите, а може би бизоните или мечките. Което и животно да се отзове на молбата ви, ще трябва да го слушате.
Ето как първите хора се справяли със света - чрез силата на своите сънища.
След това Старецът продължил да странства, като се движел все на север. Много от животните, които бил създал, го следвали по пътя. Те го разбирали, когато им говорел, и той ги използвал като слуги. Когато стигнал до северния край на планините Поркюпайн, направил там от кал още човешки фигури, дъхнал върху тях и те станали хора. Така създал още мъже и жени. Те го запитали:
- Какво ще ни служи за храна?
А той направил от глина много фигури с форма на бизон. Сетне дъхнал върху тях и те се изправили на крака; дал им знак и започнали да тичат. Тогава Старецът казал на хората:
- Ето я вашата храна.
Те отвърнали:
- Е добре, тези животни вече са налице; а как ще ги убиваме?
Ще ви покажа - рекъл той. Завел хората до една стръмна скала и ги накарал да натрупат камъни във форма като тази - >, после им наредил да се скрият зад купчината камъни и казал:
- Ще поведа бизоните насам, а вие ще трябва да се изправите, щом дойдат точно срещу
вас.
След като им обяснил как да се държат, той тръгнал към едно стадо бизони. Започнал да ги призовава и те се затичали към него; следвали го чак докато навлезли в каменните очертания. Тогава той се отдръпнал, а хората се изправили; бизоните побегнали в права линия и се сгромолясали от стръмнината. След това Старецът казал на хората да слязат долу и да вземат месото. Те се опитали да го накъсат с ръце, но не успели; помъчили се да го направят на парчета, като го гризат със зъби, но пак не се получило. Тогава Старецът отишъл до края на скалата, отчупил няколко каменни къса с остри ръбове и казал на хората да нарежат месото с тях. Когато одрали животните, те забили в земята няколко пръта и сложили кожите върху тях -така си направили подслон, където да нощуват. Някои от бизоните, които паднали от стръмната скала, не загинали веднага. Краката им били счупени, но те били все още живи. Хората отрязали ивици от суровата кожа, привързали с тях камъни към дървени дръжки и направили големи чукове, с които строшили черепите на бизоните и ги убили.
След като научил хората как да вършат всички тези неща, Старецът пак поел на север и вървял, докато стигнал до мястото, където се събират Боу-ривьр и Елбоу-ривьр. Там направил още малко човеци и ги научил на същите неща. Сетне отново тръгнал на север и преди да наближи Еленовата река, стигнал до Хълма- където-Стареца-спи. На това място легнал и си починал. Формата на тялото му още си личи там.
Когато се събудил, той продължил все в северна посока и така се добрал до един хубав висок хълм. Покатерил се на върха му и седнал да си почине. Огледал земите, които се простирали под него, и останал доволен. Хълмът, на който седял, бил стръмен; Старецът си казал: "Е, мястото е добро за пързаляне - сега ще се позабавлявам малко", и започнал да се плъзга надолу. Следите, които оставил, още се виждат; това място е познато на всички хора като "Пързалката на Стареца."
Дотук проследихме тази част от странстванията му, която е известна па чернокраките.
Племето крий знае какво е правил на север оттам.
По-късно Напи казал:
- Тук ще определя за вас едно парче земя.
Така и направил. Сетне обяснил:
- Ето я вашата земя; пълна с с всякакви животни и много
неща растат в нея. Други хора не бива да се допускат, защото тя е отредена за вашите пет племена (чернокраки, блъди, пиегапи, гро-вантри, сарси). Когато някои хора навлязат в пределите й, грабнете лъковете и стрелите, копията и бойните брадви, сражавайте се и прогонете натрапниците. Ако те успеят да се укрепят в земята ви, очаква ви беда.
И тъй, предците ни се сражавали с всички, които преминавали границите, и успявали да ги отблъснат. Ние допуснахме нашите приятели, белите хора, да навлязат в земите ни; сами знаете какво произтече от това. Ние, децата на Стареца, нарушихме неговата повеля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар