Отражения на Свещения Кръг

Размисли върху духовността и космологията на лакота - първа част

Мериан Скербъроу (САЩ)



Какво представлява Магическото колело?

Медицинското (магическото) колело е метафора на живота и инструк­ция към хората (хунунмпа) как да живеят в хармония (да вървят по Черве­ния Път), докато учат уроците, които същият този живот трябва да им предаде. То по някакъв начин е много подобно на даоистките символи Ин и Ян. Изобразява се като разделен на четири кръг и е почти универсален символ на Земята и Четирите Посоки.

Бих предпочела термина "свещен кръг" (чангяешкауакан), защото упот­ребата на "медицинско колело" се нуждае от цялостно предефиниране, за да бъде този термин приближен до разбирането на лакота. Общоприетото схващане за "медицина" е като за нещо, което има отношение към теб, когато си болен, и думата не носи алюзия за свещеност или тайнственост. Колелото, взето като предмет, не е съществувало за хората от Северна Аме­рика преди идването на европейците. Лакота обаче правели церемониал­ни обръчи и разбирали кръга като метафора на смяната на сезоните и хода на човешкия живот. Така словосъчетанието "медицинско колело", макар да е картинно описание на тази метафора, не изразява много добре на английски език идеята за тайнствения и изпълнен със сила начин, по кой­то се разгръща животът.


Преди около осем години бях в колиба за потене и както гледах към ямата, където лежаха камъните, пред лицето си видях спирала от електриковосиня светлина. Помислих си, че сигурно халюцинирам, затова отмес­тих очи. Когато погледнах отново, тя още беше там. По-късно запитах онзи лакота, който поливаше с вода нажежените камъни по време на цере­монията, какво всъщност съм видяла. "Таку Шкан Шкан" - отвърна той. Попитах какво означава това и мъжът ми отговори: "Онова, което се дви­жи". Не можах да разбера от него повече и си тръгнах много разочарова­на, защото исках по-пълно обяснение.

Няколко години след това чух една история за шамана Елмър Рънинг. Елмър подготвял място за лагеруване за Танца на Слънцето и копаел яма за една от тоалетните, когато някакъв млад човек се приближил до него и го попитал дали може да поговорят. Елмър казал, че е зает, но младежът може да говори, докато той и приятелят му работят. Младият човек обяс­нил, че му се струва, че е имал видение, но не знае какво означава то. Той разказвал около 45 минути, през което време двамата мъже продължавали да копаят. Когато свършил, попитал Елмър какво мисли. Рънинг оставил лопатата и се вгледал в младежа в продължение на няколко минути, преди да отговори. После казал: "Ти имаш добър ум. Използвай го." И се захва­нал отново с копането.

Аз имам добър ум. Мога да го използвам, за да намеря отговора. Мета­фората на свещения кръг ми помогна много да разбера цялостната идея, стояща зад първото ми видение.

Много съм чела за Таку Шкан Шкан. То е важен аспект на живота, нещо като "първичен катализатор". Видях го в първото си видение и пос­ле често го виждах в колибата за потене. То стана първоначално причина да стъпя на Червения Път и никога да не погледна назад. Не очаквах ни­що. Просто исках да живея добър живот и да опознавам нарастващата си Сила във всекидневните неща. Оттогава ми се случиха много странни и чудесни неща. Бях удостоена с честта да нося Чанунпа (Свещената лула) и да участвам в много церемонии на лакота. Оказва ми се неизразимата почит да присъствам и да бъда свидетел на велики видения и чудеса. Све­щеният Кръг обхваща всичко това и много повече.

Светът е кръг без начало -
никой не знае къде е истинският му край
Всичко зависи от това ти къде си
в кръга, който се върти наоколо.
Половината време сме с главата надолу

(из филма "Изгубени хоризонти")
-----------------------------------------------------------------------------------
Изток, Уиохеянпата - Познание

Началата изпълзяват от шала на нощта и Праотецът Слънце отново осветява света.
Когато съм в отпуск или по време на Танца на Слънцето, едно от нещата, които обичам, е да гледам изгрева над равнините. Това е чудо, което толкова редовно се повтаря, че понякога пропускам да забележа неговото величие.

Седнала съм и наблюдавам как Уи Тункашила (Праотецът Слънце) се катери по хоризонта, воден от красивата Уопе (Утринната звезда), която е загърната в последното тъмносиньо на нощта. Понякога виждам сянка на ястреб, ловуващ в розово-оранжевото утринно небе. Когато мисля за източната част на Свещения Кръг, това е образът, който имам в съзнанието си.

Изтокът е пролетта, детството, зората и началото.
Казват, че изтокът е място на познанието и интелигентността, но и на глупостта. Казват също, че старецът от изтока живее на остров и че неговото типи е цялото окичено с пера от хищни птици. Твърдят, че той знае всичко, което някога се е случвало, и всичко, което някога ще бъде. Освен това е вечно в лошо настроение и е мързелив. Не обича да бъде безпокоен, но би споделил познанието си с всеки, който достатъчно настойчиво го помоли. Негов специален пратеник е враната. Тя се счита и за птица на войната.
Жената Паяк му е приятел и тя понякога учи хората на нови неща, за да им помогне да се справят в света.

Изтокът е началото на Синия Път. Това е Пътят на войната, на конф­ликтите и трудностите в живота. Движи се от изток към запад, от светлина към мрак. За мен цветът на изтока е жълт или златен. Той обаче е по няка­къв начин и като цвета на водата и аз често си представям всички багри на зората, когато мисля за това място.
Неотдавна по радиото чух да говори един университетски преподава­тел, помолен да произнесе слово по случай дипломирането на студентите. Той каза, че познанието не е винаги добро само по себе си. Това, което имаше предвид, е, че познанието е опасно. То не е гаранция за мъдрост. Всъщност познанието може да бъде най-деструктивната сила на планета­та. С негова помощ беше създадено ядреното оръжие и хората без разум биха могли да го използват. Ето защо разбирам изтока като начало на пътя на войната. Познанието е сила, но то не включва задължително мъдрост за използването й.

Изтокът е място на началата. Времето на младостта и ученето за живо­та. Мисля за изтока като за място, където човек се учи от другите хора. Видът познание, който се придобива тук, е относително безболезнен. Той идва по-скоро от опита на другите, отколкото от твоя собствен. Когато се учиш от учителите и родителите, ти следваш източния път на мислене. Човек, който прекарва много време на източния път, се учи да прави не­щата от четенето на книги.

Когато мисля за изтока, винаги мисля и за небето. Има едно място не­посредствено на север от Денвър, наречено Червените скали. В деня на зимното слънцестоене се изкачихме там, гледахме равнините под нас и посрещнахме изгрева на слънцето. Виждаше се почти на двеста мили на­около. Имаше толкова много небе, че земята изглеждаше незначително малка.

Говори се, че Бялата Бизонова жена донесла Свещената лула от изток. Някои хора казват, че тя всъщност е Уопе, Утринната звезда. Чанунпа про­изхожда от изтока, макар че аз винаги съм мислела за Свещената лула по-скоро като за център, отколкото като за един от краищата на кръга на жи­вота.

Когато мисля за Таку Шкан Шкан - това, което се движи, - аз си спомням за изтока, защото изглежда, нещата започват от тази посока. Един от важ­ните уроци, които съм получила тук, е че нищо не остава същото. Нещата порастват или умират, но в нашия свят няма такова нещо като застой. Све­щеният Кръг се движи. Движила съм се по него и през него много пъти в живота си. Ето защо церемониите като цяло се свързват с изтока. Те пома­гат на хората да се справят с големите промени, през които преминава животът им и които малко зависят от човека - раждане, смърт, пораства­не, зрелост, природни бедствия и други.

Моят приятел - птицата колибри - идва от изток. Колибрито има из­вестна воинска сила, защото е много бързо и може със завидна ловкост да се вмъква и измъква в и от различни ситуации. Виждам го като мъничко бижу с крила. Веднъж ми казаха, че колибрито едва ли има голяма сила, защото лети близо до земята. Не вярвам в това. Красотата е по своему сила, при това много могъща. Красотата може да лекува духа.

Следва продължение....