Чудехме се дали да я подпалим ( че какво друго могат да правят индианци в библиотека) но все пак като благородни хора решихме просто да я населим и да си направим резерват...Пък и Русенската библиотека е наистина удивително красива и заслужи нашата милост.
Един от любимите ни моменти беше, когато късно вечер след часове игри и истории едно дете се обажда на родителите си и казва: "Ох, искам денят чак сега да започва и сега да влизам в библиотеката."
Детската нощ „Индианско приключение“ бе част
от тазгодишния Маратон на четенето, който стартира в Русенската библиотека в навечерието на 2 април – Международния ден на детската книга. В нощта, освен служителите на библиотеката, се включиха ученици и студенти доброволци. Инициативата се реализира с финансовата подкрепа на няколко русенски фирми.
* Програмата започна с представяне на бита и обичаите на различните народи, населяващи Америка, а децата се включваха с въпроси и отговори.
* Сетне участниците се разделиха на две племена, като всяко от двете племена трябваше да нареди пъзел за време и според получилото се изображение да да даде име на своя отбор. Едното племе се нарече Белият вълк, а другото - Белият орел. После започна играта с езика на знаците. Племената трябваше да са нащрек и да попиват внимателно знаците, които им показвахме. След това всеки участник изтегли от обща купа с листчета комбинация от по едно прилагателно и съществително (например бързия вълк, лудия кон, богатото дърво). Така всеки получи индианското си име, а голямото предизвикателство беше да го изкаже чрез езика на знаците, противниковият отбор на свой ред имаше за задача да го отгатне.
* Приключението продължи с избиране на вожд и шаман за всяко племе. За вожд беше излъчен най-точния стрелец в игри с хвърляне на камъче и дартс, докато шаман стана най-добрият познавач на билките.
* Приказната нощ продължи с лов. Участниците от двете племена трябваше да открият за време листчета със следи на животни, пръснати из помещенията на библиотеката.
* След това дойде ред на работилницата, в която децата майсториха типита и ги украсиха, правиха сънохващачи и бижута.
* Разбира се, за къде без песни и танци - имаше бойни и социални песни по двойки.
* Накрая и хапнахме по индиански. Извикахме храната с песен и заделихме залък за земята и животните в знак на благодарност.
* Ето и някои от героите в приказната нощ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар