автор: Joseph Bruchac (Abenaki)
превод: Crow woman
ДЯДОТО НА ПТИЧИЯ КРАК
Сигурно
петнайсет пъти
спира старият,
за да събира в ръце
малки жабки, заслепени
от фаровете на колата,
скачащи и живи
като капки дъжд.
Валеше дъжд,
а в белите коси на дядо
се вплиташе мъгла,
аз все повтарях:
"Не разбра ли,
не можеш всички да спасиш,
да тръгваме, че ще ни чакат."
Но хванал в жилавите си ръце
кафява шепичка живот,
край пътя коленичил,
във високата трева,
той само се усмихна:
"И тях ги чакат някъде".
Няма коментари:
Публикуване на коментар