Шайенско одеяло (поуни)

Шайените подобно на другите индианци не разговарят помежду си, когато са далеч от своя лагер. Когато човек напуска селото, за да поседи или постои на върха на някой хълм, това е знак, че иска да остане насаме със себе си, вероятно за да се отдаде на размисъл или за да се помоли. Никой не го заговаря и не се доближава до него.

Живяло някога едно момче от племето поуни, което се отправило на боен поход срещу шайените и което, по някакъв начин, се било сдобило с шайенско одеяло. Момчето се приближило до лагера на шайените, скрило се и зачакало. Когато наближило пладне, то напуснало своето скривалище и се изкачило на върха на един хълм с изглед към селото. То се увило презглава с шайенското одеяло, като оставало само малък процеп за да вижда. Момчето стояло така неподвижно в продължение на час-два и наблюдавало селото.

Мъжете започнали да се завръщат от лова на бизони и конете на някои от тях били натоварени с месо. Един от войните яздел кон, натоварен с месо и водел на повод още един товарен кон и своя боен кон на черни петна. Бойните коне се използват само при лова на бизони или по време на война, след което те биват откарвани до реката за да бъдат внимателно измити и почистени. Когато момчето от племето поуни видяло петнистия кон то веднага разбрало, че това е коня, който би искало да притежава. Ловецът отвел своя кон до шатрата си, разседлал го, подал юздите на жените, а после влязъл вътре.

Тогава момчето поуни решило какво трябва да направи. То се отправило надолу по хълма, влязло в селото и се запътило направо към шатрата, където жените разтоварвали месото от гърба на коня. Момчето се приближило и хванало поводите на петнистия жребец и на един от товарните коне. Жените се отдръпнали като без съмнение помислили, че момчето е роднина, дошъл да отведе бойния кон до реката. Момчето поуни не говорело шайенски, но докато се отдалечавало промърморило едва чуто нещо като “мм-м-м” и се отправило към реката. Веднага щом прехвърлило речния бряг и се скрило от погледите на хората, то се метнало на гърба на петнистия кон, шмугнало се в храсталака и скоро вече било далеч от лагера заедно с двете животни, които успяло да открадне от шайените посред бял ден.

История, записана през 1880г. от Джордж Бърд Гринел.

Превод: Димитър Венков