Автор: А. В. Ващенко
Превод: Елисавета Манчева
Сред многото неща, които знаем (или не знаем) за живота и дейността на "авантюристичния, невероятен Апикуни", или иначе казано - за Джеймс Уилард Шулц, колкото и да е странно, е липсата на яснота относно значението на името му. С други думи, не ни е известно почти нищо за произхода на индианското му име и не можем да открием истинския му смисъл. Тъй като започва да пише в по-късен етап от кариерата си, Шулц използва въпросното име като някаква отдавна съществуваща даденост и не сама че не си прави труда да обясни какво се крие зад него, но често го изпосва и в различни варианти: Ap-wa-cun-na, Ap-we-cun-ny, Ap-pe-cun-ny и Ap-pe-kun-ny. Дори по-късно, когато се спира на един окончателен вариант, никъде в произведенията му не се уточнява значението на думите, от които се състои името. Докато редактирах руския превод на книгите му, изчетах наново повечето от тях, но така и не открих нещо, което би могло да разреши този проблем.
При все това, благодарение на Уорън Л. Хана - известният биограф на Шулц, разполагаме с едно обяснение - или поне версия, което хвърля светлина върху обстоятелствата, при които Апикуни е получил името си и неговия превод:
"Нека се върнем на въпроса как Апикуни е получил името си, с което, между другото, много се гордеел и какъв е неговия смисъл.
Според написаното от Шулц, то му е било дадено в ранните години, прекарани с племето, от вожда Тичащия Жерав -
прочут воин пикуни, който искал по този начин да засвидетелствува уважението си към смелостта, проявена от Шулц на бойната пътека и приятелските си чувства към белия младеж. В този период Шулц изписвал името си Appekunny и го превеждал като "Бялото Петнисто Наметало" (White Spotted Robe)… По-късно обаче се спрял на нов вариант - Apikuni, и на по-различен превод - "Далечното Бяло Наметало" (Far-Off White Robe)".
Нещата се усложняват допълнително с бележката под линия на същата страница в книгата на Хана, в която той предлага още един вариант на превода: "От това, което Шулц е публикувал сам, става ясно, че повече от 40 години той самият е изписвал индианското си име Appekunny (например в издадената през 1926 г. книга "Предвестници на приключението"). И въпреки че в по-късните години от своя живот Шулц превежда името си като "Далечното Бяло Наметало", има чернокраки, които твърдят, че точното значение е "Краставото/Мръсното Наметало" (Scabby Robe).Такъв е преводът и в чернокракските племенни регистри от 1907-1908 г.".
И така, след толкова изчерпателни доводи, кой от вариантите на името би следвало да приемем за най-правилен и какъв е неговият смисъл? При всяко положение нито един от тях не дава отговор на въпроса защо Шулц получава точно това име. Загадката е пълна, особено ако вземем предвид факта, че в традициите на коренните американци церемонията по даване на име заема много специално място - като смисъл, ритуал, и най-вече като вяра в свещената сила на имената по принцип. Може би никога не ще разберем какво точно е подтикнало вожда Тичащия Жерав да избере това име, но с помоща на задълбочените трудове за живота на чернокраките, направени от авторитети като Дж. Б. Гринел, К. Уислър и други, бихме могли поне да изградим няколко приемливи хипотези.
В действителност от трите съществуващи производни на името Apikuni само това, на което се спира Шулц в по-късния период, би могло да обърка читателя. Моето мнение е, че другите две (Бялото Петнисто Наметало и Краставато/Мръсното Наметало) - на пръв поглед противоположни и подвеждащи по своя смисъл - стават разбираеми след като се допитаме до митовете на чернокраките, разказани от Гринел и много други автори, между които и самия Шулц.
Първата морфема на името "A'pi-" според Гринел е част от името на Върховния бог - Създателя Na'pi (Стареца). Интересното е, че: "…тази дума по принцип означава "старец", но в свободен превод често се среща като "бяло"… Частицата a'pi, - продължава Гринел, - която обозначава цвят,… никога не се използва като самостоятелна част от изречението, а винаги в съчетание с други словесни форми. Чернокракската дума за "бяло" е Ksik-si-num, докато a'pi-, макар също да има значението на бял цвят, в действителност се отнася за нюансите на изгряващото слънце и на зората - не снежнобяло, а бяло, премесено с бледожълто. По тази логика Na'pi може да бъде преведено като "Мъж с цвета на зората" или "Бяло-жълтия мъж". Названието действително е подходящо като обръщение към старите хора, защото много точно описва цвета на косите им".
Разясненията относно втората част от името - "-pikuni", откриваме в легендата за произхода на чернокракския съюз, записана от Шулц. Когато описва същинските пикуни, той превежда термина "Pe-kun-i" като "петниста щавена кожа", имайки предвид наметало от кожа, по което след обработката тук-там са останали твърди недоощавени места или петна6.
Тоест, думата не се отнася до цвета на наметалото, а до неговото качество и идеята е, че кожата е току-що ощавена, а самото наметало е бяло (стига цветът в действителност да е такъв). С други думи, когато се казва "Бяло петнисто наметало", се има предвид просто бяло на цвят наметало.
А що се отнася до привидното противоречие между двата превода - "бяло" и "краставо/мръсно", то отпада след прочита на друга чернокракска митологична приказка, разказана от самия Шулц в "Чернокракски легенди от Националния парк Глесиър". Неговата версия леко се различава и митологичните имена на героите не са споменати. Дж. Б. Гринел разказва същата история в "Сказания от шатрите на чернокраките" доста по-изчерпателно. Тук трябва да споменем, че Шулц е един от основните източници, до които Гринел, както самият той признава, се допитва, докато работи над книгата си.
Преди да продължим с историята обаче, би било удачно да спомена някои от значенията на думата "scabby", дадени в речника "Уебстър", за да разберем смисъла на приказката и да изясним проблема около превода на името. Определенията в речника са следните:
1. "Коричка, която се образува върху възпаление или рана в процеса на оздравяване".
2. "Кожно заболяване като краста при животните и особено при овцете".
3. (ботан.) "Лишей или друга болест по дърветата".
4. (старинен жаргон) "Долен, жалък човек".
Както се оказва в последствие, в историята, преразказана от Гринел, "scabby" може да бъде интерпретирано във всяко едно от упоменатите значения.
Приказката се нарича "Бобровият талисман", а главният герой се казва Api-kunni.
"Живял в лагера беден младеж. Той нямал нито роднини, нито жена, която да обработва кожи и да се грижи за него, затова винаги ходел оскъдно облечен и парцалив".
Този беден младеж бил тайно влюбен в една от трите жени на вожда. По това време съществувала традиция, според която момичетата се включвали в танците, организирани по тържествени поводи, за да почетат своите любими мъже и тя също била поканена да участва. Младата жена се съгласила и въпреки протестите на младежа, го принудила да й даде наметалото си, за да танцува с него.
Гринел продължава: "Когато разбрал, че момичето много иска да отиде на танците, той вързал на главата й една гъша кожа, и й дал лошо ощавеното си наметало, което на места било на петна - твърди и груби като парфлеч". Забележете, че за втори път в тази история иметоApikunni се свързва с думата "петна", която се асоциира с "лошо ощавено наметало".
След това, засрамен, че любимата му е разкрила тайната им, излагайки на показ лошо обработеното му наметало, младежът си го взел обратно и избягал от лагера. Вървял известно време, докато стигнал до едно езеро и както си плачел, заспал върху един бобров бент…
Тук ще направя малко отклонение, за да обясня ролята на бобъра в творбите на Шулц. Освен въведенията към книгата на Гринел, разказите, публикувани в сп. "Гора и поток" и приказката "Произхода на тютюна", поместена в "Чернокракски легенди от Националния парк Глесиър", Шулц написва един роман със заглавие "Белият бобър" (1930 г.), в който очевидно взаимства някои от митологичните герои от историята на Гринел. Имах късмета да открия екземпляр от този роман с автограф на Шулц, който не бе обсъждан до този момент във връзка с името Apikuni. Там имаше следното посвещение:
"На Хари К. Джеймс.
Скъпи Хари,
написах тази история точно по начина,
по който ми бе разказана преди много, много време.
Искрено твой Apikuni
Джеймс Уилард Шулц
Форт Уашаке, Уайоминг
1 май 1946 г.".
А сега нека се върнем към историята на Гринел. В съня си младежът се озовал в дома на бобъра, където се срещнал със самия бобър, който бил чисто бял и голям почти колкото човек. Момчето си помислило: "Това трябва да е вождът на всички бобри.
Бял е, защото е много стар".
Белият бобър научил Apikunni на "множество странни неща" (сред подаръците, които получил от митичното животно имало ку-жезъл от трепетлика, за да отбележи първото убиване на враг, бойна песен с магическа сила и малка торбичка със свещени предмети, в която, както се оказало по-късно, било и първото семенце тютюн). По-нататък в приказката се описва как окаяният неудачник се превръща в герой, след като - метафорично казано - използва получените от бобъра дарове и така придобива неговите качества и сила. С помоща на своя приятел Вълчата Опашка младежът отива на първия си боен поход, убива първия враг, взима първия скалп и така въвежда този обичай.
Накрая, когато всички научили за подвизите на Apikunni, вождът на племето според версията на Гринел, казал: "Виждам, че си бил на война и си постигнал повече от който и да е от нас. Затова мисля, че заслужаваш да бъдеш вожд... Заеми моето място и води народа ни…".
Очевидно след прочита на тази история мажем да направим връзката между "мръсното наметало", което след срещата на младежа с бобъра става "бяло наметало"; то принадлежи на един и същи човек, който се казва Apikunni. Кое от тези тълкувания е по-точно от лингвистична гледна точка и кое би било по-подходящо в контекста на написаното от Шулц не е толкова съществено, защото името безспорно носи само и единствено онзи смисъл, който открихме в приказката.
Това, което е важно в случая, е фактът, че докато е размишлявал какво име да даде на Дж. У. Шулц, Тичащият Жерав (или който и да е от чернокракските му приятели) най-вероятно е направил асоциация с легендата за традиционния "културен герой". Изборът му сякаш е сполучлив - Шулц, също като героя от приказката, е момче от далечна непозната земя, бедно и обикновено на вид, но надарено с голяма сила или дарба. Наистина, примерите, които разкриват обичта и уважението на чернокраките към Шулц са твърде много, за да бъдат изброени.
От друга страна знаем, че чернокраките са имали обичая да дават почетни имена, каквито в миналото са носели най-достойните хора. Самият Шулц много често дава за пример Питамакан - девойката-воин, чийто персонаж той използва в някои от романите си. Известно ни е, че някои прерийни племена също са почитали тази традиция, но не само за да покажат уважението си към дадения човек. Те вярвали, че смисълът, който съдържа в себе си името и славните спомени, които то пробужда, ще направят магическата сила на цялото племе по-голяма.
Възможно е да не открием повече факти, които биха изяснили произхода на индианското име на Шулц. Но съжденията, изложени по-горе, обясняват достатъчно добре името на Апикуни Писателя. Освен това то съответства на отношението на индианците към церемонията по даване на име; едно отношение, което се отличава със своята метафоричност и дълбока съдържателност. От сементична гледна точка името на Апикуни показва как думи като "петнист", "мръсен/крастав" и "бял" променят нюанса си в зависимост от контекста и същевременно се установява цялостна връзка помежду им.
Лично аз, като преводач и изследовател на произведенията на Шулц, предпочитам третия вариант - "Бялото Наметало", поради асоциацията му с темата за магическото. А нима някой, който е запознат с живота и творческата дейност на Апикуни, би се усъмнил, че той наистина се е превърнал в "добра магия" за своя народ - и белия, и червенокожия?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар