Статия за Орловият кръг в неделния брой на 24 часа

Намерили са й място между разделите за храна и секс. Въпреки доброжелателността и вдъхновението на авторката й, Мила, статията има леки неточности и в някаква степен е типична. Обща и повърхностна или стандартната визитна картичка, така да се каже, което според мен се дължи на прибързаността и желанието да се форсират нещата, за да излезе точно в този неделен брой. Разбира се редакторската колегия на 24 часа е дала своя принос да съкрати, обобщи и озаглави статията по този елементарен начин.



В БЪЛГАРИЯ ИМА 30 ИНДИАНЦИ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=698307

"Да си индианец, не означава червен цвят на кожата, а определен начин на мислене", казва съвременният духовен водач и политически активист на ирокезите тускарора Били Майлз. Според това правило индианците в България са поне тридесетина - членовете на Българското индианско общество "Орловият кръг".

Основано преди 20 г. от група любители на културата на коренните американци, днес то е сплотена общност от хора, избрали да бъдат, както казват те, цялостни личности. Няма европейска държава без индианско общество. Българската организация е най-младата и най-малобройната.

Членовете на "Орловият кръг" разказват историите си увлекателно. Обясняват, че за индианците разказването е вид свещенодействие, чрез историите говорещият предава на слушащите сила. Във всекидневието си те са хора с разни професии и с възрастова разлика от почти 40 г. Най-младият член е индологът Николай Янков - на 26 г., а най-възрастният "индианец" е 61-годишен психиатър от Плевен...



В началото на 1990 г. 30-годишният тогава историк Димитър Венков съзира сред всички плакати и обяви, демократично облепили стените, снимката на индианец с корона от орлови пера. Той се вълнува от културата на коренните американци още от детството, когато гледа за първи път филм с Гойко Митич - "Голямата змия". Никога преди 1990 г. обаче той не е изпитвал потребността да общува с други като него. Нещо повече - винаги е смятал, че е единственият “индианец” в България. Поглеждайки снимката от афиша, изведнъж е озарен от мисълта - някой създава индиански клуб!

Така и се оказва. Над 80 души пристигат на учредителното събрание на клуб "Духът на бизона"(името, под което възниква първоначално "Орловият кръг" - бел.авт.). Част от дошлите обаче не проявяват траен интерес към индианството - доведени са от приятели, познати, съученици. Много младежи по онова време са заразени от духа на свободата - появяват се първите неохипари, пънкове, метъли, всеки копнее да бъде част от някаква общност. В случая с "Орловият кръг" времето много бързо отсява случайно попадналите. Постепенно бройката намалява, задържа се около 50, а днес нашите "индианци" са 30-35 човека.

Още през първите няколко месеца от съществуването си "Орловият кръг" се оформя като организация със сериозна изследователска и практическа дейност. Всички членове усилено четат книги, превеждат статии и всякакви материали, до които успяват да се доберат. На всяка сбирка някой чете лекция, преснимат се стотици страници. Димитър Венков превежда от руски и поддържа усилена кореспонденция с руски индианисти, чиято организация е с десетина години по-стара от българската. Руснаците многопомагат на "Орловият кръг", като им пращат всякакви материали, включително и практически напътствия как се шият мокасини.

Някои от членовете на обществото научават английски, за да могат да четат за индианци. С напредването в индианистиката хората от "Орловият кръг" разпознават "своите" индиански племена. Сред членовете на обществото има такива, които изучават един или повече индиански езици.

През 1995 г. излиза първата книга, която членовете на клуба превеждат, редактират и коригират с общи усилия. Пак те обикалят издателства и уреждат публикуването. Печалбата си остава за издателите. А хората от "Орловият кръг" продължават да превеждат. Книгите, излезли по този начин, са общо 14, сред които и двутомен алманах "Гласът на Орела".

Друга част от дейността на "Орловият кръг" е практическа - лагеруването. Престоят сред природата и единението с нея са изключително важна част от индианстването. Всяка година обществото организира походи, по време на които хората се потапят изцяло в традиционния начин на живот. И тук всеки от членовете има своя "индианска специалност" - едни са много добри в шиенето на мъниста, други - в ездата. Има и такива, които никога не са се качвали на кон, но имат възможност да се научат да яздят "мустанг".

Кореспондирайки си с мнозина, хората от обществото постепенно попадат на американци, канадци, а в крайна сметка и на истински индианци. Така някои от тях получават възможността да пътуват и да прекарат известно време в резервати, да усетят от първа ръка живота на коренните американци. Някои дори биват "осиновени" от индиански семейства - освен кръвните си роднини индианците припознават и своите роднини по дух.

Един от завърналите се след няколко седмици индиански живот всъщност донася дар от племето омаха за "Орловият кръг" - традиционна лула, която и до ден днешен обществото пази като нещо изключително ценно. Лулата е свещен атрибут за повечето северноамерикански коренни народи. Тя създава връзка между отделните нива на света - тютюнът, който идва от земята, минава през човека (средния свят) и чрез дима се издига в небето към Създателя. Освен това пушенето на лула прави дъха видим. Когато двама души пушат заедно, те обменят от диханието си, стават братя. Тютюна за лулите индианците смесват с най-различни ароматизиращи съставки като червена боровинка, мечо грозде, сумак, върбова кора.

СИМВОЛЪТ НА КЛУБА

Орелът е припознат като символ от почти всички, ако не и от всички индиански племена в Северна Америка. За тях той е птицата, която лети най-високо (макар орнитолозите да оборват това твърдение) - съществото, което в своя полет достига небето и Създателя. Орловото перо е и военен символ, и лечителски инструмент, и средство за благословия. Казват, че когато вдигнеш орлово перо, Вселената ти обръща внимание.

„Орловият кръг" участва в презентация на индиански песни и танци през ноември - месец на културното наследство на американските индианци. В Американския център към Столичната библиотека скулпторът Питър Джоунс от племето ирокези представи свои творби и разказа на публиката за съвременния живот на коренните американци. След лекцията „Орловият кръг" изпяха няколко традиционни индиански песни, демонстрираха ритуални танци. Вечерта завърши с българската възрожденска песен „Боят настана", изпълнена в индиански стил, което изправи на крака всички присъстващи.

МИЛА ЦАНКОВА