четвъртък, 19 април 2012 г.
петък, 13 април 2012 г.
Из "Куцият елен- търсач на видения"
Из "Куцият елен- Търсач на видения"
Зелена жабешка кожа - така наричам доларовата банкнота. В отношението към нея се крие най-голямата разлика между индианци и бели. Дядовците и бабите ми бяха израснали в свят без пари. Точно преди битката ни с Къстър белите войници били получили заплатите си. Джобовете им били пълни със зелена хартия и те нямали къде да я изхарчат. Какви ли са били техните последни мисли, когато индианска стрела или куршум са ги улучвали? Предполагам, че са си мислили за всички пари, които ще отидат на вятъра, как тази банда глупави диваци ще сложат ръка на изкараното им с труд заплащане. От тази мисъл трябва да ги е боляло повече, отколкото от стрелата между ребрата им.
Ръкопашният бой и хилядите коне, галопиращи и цвилещи навсякъде, били покрили бойното поле с огромен облак прах и в него зелените жабешки кожи се въртели като снежинки в снежна буря. И така - какво направили индианците с всичките тези пари? Дали ги на децата си да играят с тях, да сгъват тези странни парчета оцветена хартия във всякакви форми, правейки от тях книжни бизони и коне. Някой все пак се радвал на тези пари. Книгите разказват за един оцелял войник. Той успял да се измъкне, но полудял и няколко жени го наблюдавали от разстояние как се самоубил. Писателите казват, че се е страхувал да не бъде заловен и измъчван, но това не е вярно. Представяш ли си? Ето го, залегнал в дерето, наблюдаващ какво става. Вижда как децата си играят с парите, късайки ги, как жените ги използват за запалване на огън, върху който да приготвят няколко изсушени бизонови котлети, как мъжете си палят лулите с кожи от зелени жаби, но най-вече как всички тези красиви доларови банкноти се носят насам-натам с вятъра и праха. Тази гледка е докарала горкия войник до лудост. Той се хванал за главата, крещейки: "Пусто да опустее, всемогъщи Исусе, погледни тия глупави, червени кучи синове, които прахосват всичките тези пари!" Гледал, докато не могъл да издържи повече и след това пръснал мозъка си с револвера. От това ще излезе страхотна сцена във филм, но ще трябва индиански ум, за да се схване какво се има предвид.
Зелените жабешки кожи - заради тях беше цялата битка. Златото на Черните хълмове , златото във всеки чим трева. Всеки ден можеш да видиш
вторник, 10 април 2012 г.
"Тази-която-бе-повикана“ - осиновената кралица
Малко знаех за кралица Мария Румънска допреди да науча нещо, което ме накара да погледна на нейната личност под съвсем различен ъгъл – срещата й с коренните жители на Америка. Среща, която се превръща в силна и трайна връзка и която я вписва в историята като единствената западна кралица, осиновена от северноамериканско племе. След нея тя ще изрече думите: „Днес сякаш в един миг преживях любовта на цял човешки живот. Да обичаш означава да живееш и това посрещане, с което ме удостоиха изначалните синове на този велик континент значи за мен много повече от разкоша, с който ме обсипват навред.”
Мария Александра Виктория е родена в Ийстуел парк в Кент през 1875 г. Майка й е дъщеря на руския император Александър ІІ, а баща й е вторият син на кралица Виктория и дук на Сакс-Кобург-Гота. По бащина линия кралица Мария е и далечна родственица на българския цар Борис ІІІ и сина му Симеон ІІ. Таткото на Мария постоянно пътувал по море и почти не се свъртал у дома. Безспорно кралицата е наследила любовта му към синия безкрай, но във възпитанието й по-голяма е била ролята на майката. Тя обожавала обкръжението на интелектуалци и хора на изкуството, общество, което несъмнено е спомогнало Мария да развие своята, макар и скромна, поетическа дарба, както и да разпали любовта й към рисуването.
Както много често се случва в живота на младите и красиви момичета с кралско потекло,
четвъртък, 5 април 2012 г.
понеделник, 2 април 2012 г.
понеделник, 26 март 2012 г.
Началото на Света (Зуни)
превод от немски: Иво Василев
Преди появата на света, такъв какъвто го позанваме днес, същестувавал само Авонавилона-Създателят и Вседържител. Извън него нямало нищо друго. Всичко било черно и пусто. В началото на Новосътворението Авонавилона се съветвал сам със себе си и мислите му излетели навън в пространството. От тях се образувала мъгла и се издигнали изпарения, които улеснили растежа.
Благодарение на вродената му проницателност, Вседържителят се въплътил в личност, приемайки формата на слънце. Така се появило и изгряло Слънцето, което озарило целия космос и което почитаме като наш баща.
Светлината спомогнала за това мъглата да се сгъстява все повече и повече и накрая завалял дъжд. Така възникнало морето,което заобикаля до днес света.
От късове месо,които Творецът изрязъл от тялото си,създал семена и ги хвърлил в голямата вода. И там, под въздействие на светлината и топлината водата позеленяла. Появила се пяна и от нея произлезли Авителин Цита-Майката Земя и Апоян Течу-покриващия всичко Татко Небе.
Двамата лежали в големите води и така се зародил животът на земята. Оттогава произлизат всички същества, хората и животните.
След това Майка Земя отблъснала Татко Небе. Тя започнала да наедрява и потънала в прегръдките на долните води.
Както една човешка майка се опитва да предпази първородното си от всичко лошо,същото се опитала да направи и Майката Земя. Тя забавила раждането на съществата,които вече ритали в корема й и се обърнала към Татко Небе с думите: "Как нашите деца ще различават едно място от друго,когато се появят на бял свят?". Земята и Небето започнали да обсъждат въпроса. Както знаем те имали способността да променят формата си подобно на всички свръхестествени същества. Трябвало само да си намислят някоя и тутакси ставали ту вятър, ту дим. Ето така разговаряйки, те възприели формата на мъж и жена.
- Погледни!, казала Майка Земя и една голяма плоска черупка се появила върху ръката й. - Ето така ще изглежда домът на всички наши деца. По край земите,по които ходят, ще се разпрострат планини и ще разделят местностите. Така ще могат да различават страните и местата.
- Погледни!, рекла отново тя, плюла във водата и разбъркала с пръст слюнката. Образувала се пяна,събрала се по ръба на черупката и се заиздигала все по-нависоко. - От моята гръд ще се изхранват всички деца.
Майката Земя духнала с топлия си дъх върху пяната. Бели пръски изригнали нагоре,паднали навред във водата и били накъсани от студения дъх на Татко Небе. От тях се появила изобилна мъгла,която преминала в ситен дъждец.
- И още,бели облаци ще се издигнат по границите на света и дъхът на земните деца трябва да се събере над земята и да се охлади от твоя дъх, за да завали дъжд,водата на живота,която ще докосва дълбините на моята утроба. В тези недра човешките деца и животните ще се сгряват, когато им стане студено. Виж, дори дърветата в планините,които са близо до облаците и до Небесния Баща, накланят стволове към Майката Земя, търсейки топлина и защита.
Топла е Земята, студено е Небето.
- Сега, не бива да излиза ,че само ти си направила нещо за добруването на нашите деца -казал Татко Небе. Той завъртял ръката си. Във всички бръчки и гънки на ръката му растяла лъскава, жълта царевица. В здрача на първата зора от сътворението тя блещукала като огнени искри. - Виж! - казал той и посочил седемте зърна, които държал между пръстите си. По тях ще се ориентират нашите деца. Помисли за това,че когато слънцето залезе,всички земи ще потънат в мрак, който ще обгърне и съществата. Тогава нашите деца ще се ориентират по светилници. Както тези блещукащи зърна са събрани около едно, което гори по средата (слънцето и планетите), така и обиталището на нашите деца трябва да бъде пъпа на вселената, а останалите места да се описват чрез светилници.
- Гледай! - казал той и оставил царевичните зърна да паднат във водата. - Така трябва да потънат семената в земята и да покълнат от твоята гръд, когато излея върху нея водите си. Така ще се изхранват нашите деца.
По този и още куп други начини Земята и Небето се погрижили за бъдещото на своите деца.
Преди появата на света, такъв какъвто го позанваме днес, същестувавал само Авонавилона-Създателят и Вседържител. Извън него нямало нищо друго. Всичко било черно и пусто. В началото на Новосътворението Авонавилона се съветвал сам със себе си и мислите му излетели навън в пространството. От тях се образувала мъгла и се издигнали изпарения, които улеснили растежа.
Благодарение на вродената му проницателност, Вседържителят се въплътил в личност, приемайки формата на слънце. Така се появило и изгряло Слънцето, което озарило целия космос и което почитаме като наш баща.
Светлината спомогнала за това мъглата да се сгъстява все повече и повече и накрая завалял дъжд. Така възникнало морето,което заобикаля до днес света.
От късове месо,които Творецът изрязъл от тялото си,създал семена и ги хвърлил в голямата вода. И там, под въздействие на светлината и топлината водата позеленяла. Появила се пяна и от нея произлезли Авителин Цита-Майката Земя и Апоян Течу-покриващия всичко Татко Небе.
Двамата лежали в големите води и така се зародил животът на земята. Оттогава произлизат всички същества, хората и животните.
След това Майка Земя отблъснала Татко Небе. Тя започнала да наедрява и потънала в прегръдките на долните води.
Както една човешка майка се опитва да предпази първородното си от всичко лошо,същото се опитала да направи и Майката Земя. Тя забавила раждането на съществата,които вече ритали в корема й и се обърнала към Татко Небе с думите: "Как нашите деца ще различават едно място от друго,когато се появят на бял свят?". Земята и Небето започнали да обсъждат въпроса. Както знаем те имали способността да променят формата си подобно на всички свръхестествени същества. Трябвало само да си намислят някоя и тутакси ставали ту вятър, ту дим. Ето така разговаряйки, те възприели формата на мъж и жена.
- Погледни!, казала Майка Земя и една голяма плоска черупка се появила върху ръката й. - Ето така ще изглежда домът на всички наши деца. По край земите,по които ходят, ще се разпрострат планини и ще разделят местностите. Така ще могат да различават страните и местата.
- Погледни!, рекла отново тя, плюла във водата и разбъркала с пръст слюнката. Образувала се пяна,събрала се по ръба на черупката и се заиздигала все по-нависоко. - От моята гръд ще се изхранват всички деца.
Майката Земя духнала с топлия си дъх върху пяната. Бели пръски изригнали нагоре,паднали навред във водата и били накъсани от студения дъх на Татко Небе. От тях се появила изобилна мъгла,която преминала в ситен дъждец.
- И още,бели облаци ще се издигнат по границите на света и дъхът на земните деца трябва да се събере над земята и да се охлади от твоя дъх, за да завали дъжд,водата на живота,която ще докосва дълбините на моята утроба. В тези недра човешките деца и животните ще се сгряват, когато им стане студено. Виж, дори дърветата в планините,които са близо до облаците и до Небесния Баща, накланят стволове към Майката Земя, търсейки топлина и защита.
Топла е Земята, студено е Небето.
- Сега, не бива да излиза ,че само ти си направила нещо за добруването на нашите деца -казал Татко Небе. Той завъртял ръката си. Във всички бръчки и гънки на ръката му растяла лъскава, жълта царевица. В здрача на първата зора от сътворението тя блещукала като огнени искри. - Виж! - казал той и посочил седемте зърна, които държал между пръстите си. По тях ще се ориентират нашите деца. Помисли за това,че когато слънцето залезе,всички земи ще потънат в мрак, който ще обгърне и съществата. Тогава нашите деца ще се ориентират по светилници. Както тези блещукащи зърна са събрани около едно, което гори по средата (слънцето и планетите), така и обиталището на нашите деца трябва да бъде пъпа на вселената, а останалите места да се описват чрез светилници.
- Гледай! - казал той и оставил царевичните зърна да паднат във водата. - Така трябва да потънат семената в земята и да покълнат от твоята гръд, когато излея върху нея водите си. Така ще се изхранват нашите деца.
По този и още куп други начини Земята и Небето се погрижили за бъдещото на своите деца.
петък, 23 март 2012 г.
Култура на деструкцията
Всеки път когато някой реши да твърди, че съвременните коренни американци сами са си виновни за своята злочестина - бедност, разбити мечти, битов алкохолизъм, наркозависимост и висок процент самоубийства сред младежите - нека хвърли хубав поглед на въпросната снимка по-горе....на гигантската купчина от хиляди избити за спорт и печалба бизонови черепи. Купища останки на един красив и свещен бозайник, поддържал живота на редица народи в сърцето на Америка.
Въпросната снимка не илюстрира просто престъпление или някакъв жесток акт на насилие. Не показва просто конкретен исторически конфликт или период от човешката история...Не, тя разкрива много повече...Разкрива ни един определен светоглед. Човешката история е виждала много кръвопролития и зверства, но това, което е плашещо е, че ставаме свидетели на съществуването на цяла раса, водена от деструктивно съзнание.
Бялата култура (всички онези, които я подхранват с поведението си независимо от цвета на кожата си)е култура, която цени повече Печалбата пред светостта на Живота и е решена да трупа лични облаги за сметка на всичко живо и дишащо. Това е култура, която строи финансови пирамиди, разрушавайки цели екосистеми и общности. Това е култура, която цени Продукцията пред Процеса, Скоростта и Количеството пред Качеството.
Култура, готова да разболее или разврати децата си, за да изкара пари от болката и нещастието им. Култура, която стимулира пороците пред добродетелите. Култура, базирана на Натрупването на неща, отколкото на Взаимовръзката с нещата...Култура свела и най-чистото и святото до нещо тривиално, безлично, материално. До обикновен ресурс, поредна хапка за хищническия й глад
Днес живеем в епохата на Бялата култура, на Бялата Раса, която генетично е уродясала и мисли единствено и само в цифри и пари. Това е болест, от която трудно ще се излекува. Но всичко е едно колело и господството на тази алчна система, пораждащи алчни хора и паразити няма да е вечно.
сряда, 21 март 2012 г.
неделя, 18 март 2012 г.
”Познавай своята култура и я живей”
превод: Христина Илиева
В религията на лакота Черните хълмове са най-свещените от всички места. Близо до тези хълмове, в резервата „Пайн Ридж”, живее Шарлът Черният Елен, правнучка на известния духовен водач на лакота Никълъс Черния Елен*, чиито думи били записани от Джон Нейхардт в книгата “Говори Черният Елен” (1932) – излязла на български език под заглавие “Един велик шаман говори” (1995).
Бащата на Шарлът е Хенри Черният Елен, единственият син на Бен Черния Елен, чийто баща бил Никълъс Черният Елен. Нейн прадядо по майчина линия бил Малък-голям-човек. Шарлът съхранява лулата, която някога принадлежала на другия й прадядо Джон Кухия Рог – свещен човек, който публично върнал Танца на Cлънцето. Шарлът Черният Елен е родена в резервата „Пайн Ридж” през 1951 г. До първи клас тя говори единствено езика на лакота. Но когато започва училище, семейството й я насърчава да учи английски. “Казаха ни да изучим английския по-добре и от белите,” разказва тя, “така че никой да не може да ни излъже на език, който не познаваме.”
Племето на Шарлът Черния Елен е лъгано многократно и преди. Правителството на САЩ обещало на сиуксите, че техните свещени планини – Черните хълмове – никога няма да им бъдат отнети. Когато обаче през 1874 г. в Черните хълмове е открито злато, правителството нарушава обещанието си и налага своя контрол върху областта. Днес, Шарлът Черният Елен води кампания за връщане на тези земи обратно на племето й. Чрез работата си тя известява хората за съдбата на Черните хълмове, за важността им за сиуксите и договорите, нарушени от правителството на САЩ.
Така че Шарлът Черният Елен е не само активист за правата на коренните американци, учен-експерт в традициите на лакота и модерните технологии, но също така и главният адвокат на лакота – нейната най-пламенна кампания е тази за връщането обратно на нейния народ на Черните хълмове, издигащи се над околните равнини в Южна Дакота.
“Нашето име за Черните Хълмове е
Абонамент за:
Публикации (Atom)