Преди появата на света, такъв какъвто го позанваме днес, същестувавал само Авонавилона-Създателят и Вседържител. Извън него нямало нищо друго. Всичко било черно и пусто. В началото на Новосътворението Авонавилона се съветвал сам със себе си и мислите му излетели навън в пространството. От тях се образувала мъгла и се издигнали изпарения, които улеснили растежа.
Благодарение на вродената му проницателност, Вседържителят се въплътил в личност, приемайки формата на слънце. Така се появило и изгряло Слънцето, което озарило целия космос и което почитаме като наш баща.
Светлината спомогнала за това мъглата да се сгъстява все повече и повече и накрая завалял дъжд. Така възникнало морето,което заобикаля до днес света.
От късове месо,които Творецът изрязъл от тялото си,създал семена и ги хвърлил в голямата вода. И там, под въздействие на светлината и топлината водата позеленяла. Появила се пяна и от нея произлезли Авителин Цита-Майката Земя и Апоян Течу-покриващия всичко Татко Небе.
Двамата лежали в големите води и така се зародил животът на земята. Оттогава произлизат всички същества, хората и животните.
След това Майка Земя отблъснала Татко Небе. Тя започнала да наедрява и потънала в прегръдките на долните води.
Както една човешка майка се опитва да предпази първородното си от всичко лошо,същото се опитала да направи и Майката Земя. Тя забавила раждането на съществата,които вече ритали в корема й и се обърнала към Татко Небе с думите: "Как нашите деца ще различават едно място от друго,когато се появят на бял свят?". Земята и Небето започнали да обсъждат въпроса. Както знаем те имали способността да променят формата си подобно на всички свръхестествени същества. Трябвало само да си намислят някоя и тутакси ставали ту вятър, ту дим. Ето така разговаряйки, те възприели формата на мъж и жена.
- Погледни!, казала Майка Земя и една голяма плоска черупка се появила върху ръката й. - Ето така ще изглежда домът на всички наши деца. По край земите,по които ходят, ще се разпрострат планини и ще разделят местностите. Така ще могат да различават страните и местата.
- Погледни!, рекла отново тя, плюла във водата и разбъркала с пръст слюнката. Образувала се пяна,събрала се по ръба на черупката и се заиздигала все по-нависоко. - От моята гръд ще се изхранват всички деца.
Майката Земя духнала с топлия си дъх върху пяната. Бели пръски изригнали нагоре,паднали навред във водата и били накъсани от студения дъх на Татко Небе. От тях се появила изобилна мъгла,която преминала в ситен дъждец.
- И още,бели облаци ще се издигнат по границите на света и дъхът на земните деца трябва да се събере над земята и да се охлади от твоя дъх, за да завали дъжд,водата на живота,която ще докосва дълбините на моята утроба. В тези недра човешките деца и животните ще се сгряват, когато им стане студено. Виж, дори дърветата в планините,които са близо до облаците и до Небесния Баща, накланят стволове към Майката Земя, търсейки топлина и защита.
Топла е Земята, студено е Небето.
- Сега, не бива да излиза ,че само ти си направила нещо за добруването на нашите деца -казал Татко Небе. Той завъртял ръката си. Във всички бръчки и гънки на ръката му растяла лъскава, жълта царевица. В здрача на първата зора от сътворението тя блещукала като огнени искри. - Виж! - казал той и посочил седемте зърна, които държал между пръстите си. По тях ще се ориентират нашите деца. Помисли за това,че когато слънцето залезе,всички земи ще потънат в мрак, който ще обгърне и съществата. Тогава нашите деца ще се ориентират по светилници. Както тези блещукащи зърна са събрани около едно, което гори по средата (слънцето и планетите), така и обиталището на нашите деца трябва да бъде пъпа на вселената, а останалите места да се описват чрез светилници.
- Гледай! - казал той и оставил царевичните зърна да паднат във водата. - Така трябва да потънат семената в земята и да покълнат от твоята гръд, когато излея върху нея водите си. Така ще се изхранват нашите деца.
По този и още куп други начини Земята и Небето се погрижили за бъдещото на своите деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар