Съпротивата на местни индианци срещу изграждането на нов нефтопровод фокусира вниманието върху нерешени екологични и социални проблеми.
От месец април насам над 90 индиански общности протестират срещу изграждането на петролопровод през резервата „Стендинг Рок” в Северна Дакота. Протестите срещу строежа, който застрашава водоизточниците и свещени племенни места, са подкрепяни и от журналисти, природозащитници и граждански активисти. В последните дни протестиращите получават и все по-широка международна солидарност. Близо един милион души от цял свят са се „регистрирали” като присъстващи на мястото чрез Facebook, след като в интернет се разпространи информация, че местната полиция използва социалната мрежа, за да проследява участниците.
Въпреки, че протестите са мирни, участниците в тях многократно биват подлагани на насилие от страна на частни охранители и милитаризирана полиция. През миналата седмица ситуацията ескалира и се стигна до сблъсъци и масови арести.
Представители на постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население са започнали да събират свидетелства от протестиращите, които обвиняват властите в прекомерно насилие неправомерни арести и нехуманно отношение към задържаните. „Като знаеш какви са международните стандарти за отношение към хора, и се намираш в държава като Съединените щати, е наистина поразително да разбереш какво се случва”, коментира пред Guardian Роберто Бореро от Международния индиански съвет. Според Бореро, който сътрудничи на ООН в събирането на свидетелства, случаите на нарушаване на човешките права са шокиращи и повдигат много въпроси относно действията на полицията.
Напрежението нараства през последните няколко седмици, тъй като строителните дейности доближават река Мисури, а полицията отговаря все по-агресивно на протестите – включително с използване на армейски бронирани машини, „звукови оръдия”, електрошокови палки, лютив спрей и други средства за борба с масови безредици.
Опитите на индианците и активистите да спрат строителството чрез съда са неуспешни. Макар Белият дом да наложи временна пауза на строителството, операторът на тръбопровода Energy Transfer Partners издейства насилственото отстраняване на протестиращите от бъдещите строителни площадки. Част от тях се намират в земи, в които са разположени древни индиански гробища. Макар на 22 октомври да бяха арестувани над 120 активисти и лагерите им да бяха разрушени, протестите не отслабнаха. Протестиращите издигнаха нови лагери върху териториите в близост до реката, където се планират строежи. Полицията реагира, като арестува още 141 души на 27-ми октомври.
Властите са повдигнали срещу арестувани активисти и журналисти различни сериозни обвинения, включително незаконно навлизане в частна собственост и създаване на размирици. Полицията също така организира пътни блокади, чрез които да пази строителните площадки от протестиращите и широката общественост.
Част от освободените от затвора индианци, сред които и възрастни хора и младежи, започнаха да споделят с медиите жестокото отношение, на което са били подложени. От свидетелствата става ясно, че полицията не е имала готовност да се справи с толкова много хора в съществуващите места за задържане. Върху ръцете на арестуваните са били изписвани номера и обвинения с маркер, което според адвокатите им е необичаен и дехуманизиращ способ за проследяване на арестанти. Част от хората са били държавни временно в клетки, в които по думите им са се чувствали като в кучешки колиби.
Шериф Кайл Кирхмейер, който отговаря за охраната на петролопровода, е заявил пред Guardian, че обвиненията за нарушаване на правата на арестуваните не са верни, но е отказал достъп на репортерите до помещенията за временно задържане. В последствие пресслужбата на полицията е пратила на медиите снимки от телените ограждения, в които са държани арестантите. Според полицията задържаните са имали достъп до тоалетни, храна, вода и медицинска грижа. Тези заявления обаче противоречат на свидетелствата на някои активисти.
„Насилието срещу протестиращите от страна на полицията показва, че ние не намираме не просто в условия на колониализъм, но и в условия на война”, заявява Филис Янг от сиукското племе Стояща скала, която възнамерява да заведе дело срещу местните сили на реда. „Ние провеждаме мирна кампания, а те ни вкарат в клетки и пишат номера по ръцете ни, съвсем като в концентрационен лагер”, добавя тя.
„Правителството позволява полицията да се използва като военна сила, за да защитава петролна компания”, коментира друг от протестиращите – Канди Мосет. „Шерифството трябва да бъде разследвано и трябва да се проведат реформи, които да сложат край на насилствения отговор на мирни демонстрации. Това започна като зашита на чистотата на водата, но вече става въпрос за нещо повече”, заявява тя.
Проектът за тръбопровод е на стойност 3.7 млрд. долара и ще служи за пренос на петрол между четири щата с капацитет от 470 хил. барела дневно. През септември протестите доведоха до временно блокиране на строежа от страна на Белия дом, но силните лобита, стоящи зад проекта на практика са гаранция, че в крайна сметка ще получи всички нужни разрешения. Освен петролните компании, зад петролопровода стоят и над 20 банки.
Протестите срещу този проект са част от мащабните екологични кампании от последните години срещу проекти като тръбопровода Кейстоун или плановете на Shell да започне петролен добив в Арктика. Случващото се в Северна Дакота хвърля светлина и по отношение на нерешените от векове проблеми на индианското население.
New York Times посочва, че има поне две солидни основания проектът да бъде подложен на пълна проверка за ефектите върху околната среда, вместо бързите одобрения, които е получил досега. Първото основание е очевидният „екологичен расизъм” на целия проект. Първоначално тръбопроводът трябва да мине през река Мисури на друго място, но се преценява, че евентуален теч може да застраши чистотата на водата във втория най-голям град в щата Северна Дакота – Бисмарк. Решението е вместо това тръбата да мине през индианския резерват, където нивото на бедност е три пъти по-високо от средното за цялата страна.
Вторият аргумент срещу тръбопровода е това, че точно такива проекти се сочат като недопустими в борбата с климатичните промени. През това лято администрацията на президента Обама обеща отсега нататък да се правят проверки за ефекта върху климата от всеки проект, преди да му се даде разрешение. Ангажиментът да не се допуска разрешение за проекти, които „значително изострят” проблема с глобалното затопляне, бе вписан в платформата на Демократическата партия и одобрен от кампанията на Хилъри Клинтън.
Досега обаче няма сигнали от страна на Белия дом докога ще поддържа забраната за строителство. От страна на кандидат-президентската кампания на Клинтън има само мълчание, което може би е вързано с нежеланието да се конфронтира с някои от големите донори. Сред тях се нарежда и синдикатът Laborers’ International Union of North America, който за разлика от редица други профсъюзи подкрепя изграждането на тръбопровода. При всички положения случаят в Северна Дакота ще е сред големите предизвикателства за следващия обитател на Белия дом.
източник: http://baricada.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар