![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifHXKBGWDwXxkEwKm9ehmDPToeZeaNR-vl70dI_UPQhvr0UTBZJFQktrMtVoOl0xOg6eU9Loq2NNOI26NgPsxzURD4SRUmnhhxRz2-ShJ34W-4p0ZyJo_wtTbzq_EVUILHZiS0RcoIXHtv/s320/kniga1.jpg)
Няма да се разпростирам в конкретни примери (те са твърде много) но ще дам едно такова нещо за пример. Героите отиват там „където живее Ритнатия в корема“… Всъщност става въпрос за област от резервата, където живеят представители на една от териториалните общности на кроу, наречена Ритнатите в корема… И такива неща има на всяка трета страница. А книгата не е тънка.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzz0uIJG7J5m8aeFm7uR9-S-dakrpRzD17x7GtcZvCpC3im-1-6M0FVC8nvew2H1XIZ4QK5Uz5MpszFy6iOaxCSjaFPaB4ZDmopuF7B1Uc8VDv-HvJ5TdqFVpijHx8ypVXdxDcOK4BAAa-/s320/kniga2.jpg)
„Завръщането“ от Майкъл Пунке. Добре познатата история на Хю Глас, разказана доста увлекателно. Романът е екранизиран и чакаме всеки момент да пуснат едноименния филм с Леонардо ди Каприо. Отново превода в художествено отношение е добър, но при историческите реалии, особено свързаните с индианци отново е пълно с нонсенси. А и в тази книга индианците са чести персонажи… Например бая се смях на един дядо-поуни (така де, "пони") с „твърди стърчащи плитки“. Сещате се, че автора описва стърчащата на гребен коса, но защо преводача е решил, че са плитки вероятно знае само Тирауа. И отново това е само един от многото подобни примери. Като цяло интересни книги, сравнително прилично преведени, но пълни с недоразумения по отношение индианските неща. Които пак повтарям, са доста съществена част от сюжета и на двата романа. Просто за пореден път българските издатели демонстрират, че книги могат да се издават, както им падне. А могат да потърсят поне консултация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар