Историята на един голям човек - Ресната (Excerpt from Plenty Coup)

Индианец от племето кроу, яхнал своя кон

Из "Вождът Многото Подвизи"

"Сред най-могъщите хора на този свят, които някога съм познавал, бе Ресната - отговори вождът. - Виждал съм го да извършва истински чудеса. Макар да бях твърде млад, когато го споходи великият му сън, помня всичко. Бяхме разположили селото си в басейна на Бигхорн, недалеч от Оо-цче-диа [Ветровитата река на топящите се снегове]. Там е особено красиво и наоколо се издигат високи планини. Наблизо има един извор, който наричаме Свещената вода, защото е излекувал немалко болни и ранени. Именно там Ресната сънува своя вещ сън. Свещената вода се намира в подножието на невисок хълм. Всъщност това е малко езеро, захранвано от извори, чиято вода е толкова гореща, че почти ври. В средата на езерото има островче. Именно там отишъл да сънува Ресната, като минал по дървесен ствол, който двама негови приятели му помогнали да прехвърли от брега. По негово настояване приятелите му изтеглили обратно „моста" и го оставили сам на островчето, след което се изкачили високо в планината, за да потърсят и те свещени сънища. От местата, където разположили леглата си, двамата виждали Ресната в ниското, но на третата сутрин той бил изчезнал. Над Свещената вода се стелела гъста мъгла, скриваща целия остров. 

По-късно, когато слънцето се появило и я пропъдило, те видели, че Ресната го нямало там. Някое от Съществата, живеещи във врящата вода, го било отвело със себе си. Понеже били обещали на приятеля си да не приближават езерото до сутринта на четвъртия ден, двамата кроу не тръгнали да го търсят. Когато най-сетне слезли долу, не го намерили на острова. Приятелят им седял на брега и ги чакал. Никое живо същество не може да оцелее в почти врящите води на малкото езеро, нито пък имало някакъв начин Ресната сам да стигне до брега. Той обаче стоял там - облян от слънчевите лъчи, точно в началото на четвъртия ден. Когато приятелите му се приближили достатъчно, за да могат да разговарят с него, Ресната вдигнал ръка и те спрели, усещайки лек страх. „Върнете се в селото - наредил им той - и кажете на мъдреците да се съберат. Нека изградят четири свещени колиби за потене в редица от изток на запад. За скелето на първата трябва да се използват сто тънки върбови пръти. Нека нито една от колибите не се покрива, докато не се прибера в лагера, освен последната. Кажете им да направят ясно очертана свещена пътека от входа на всяка колиба в западна посока. Когато всичко е готово, нека ме повикат." 

Двамата изпълнили съвсем точно заръката му. Когато Ресната се завърнал в селото, той събрал единадесет мъдреци и пушил с тях в първата колиба за потене, чието скеле било направено от 100 върбови пръти. После младият мъж ги отвел към четвъртата, която вече била покрита. Там той им казал: „Търкулнете вътре нагорещен камък и поставете малко сейдж върху него, за да се издигне свещен дим." След като те сторили това, Ресната им разказал съня си. Започнал с това как на първата и втората нощ горещата свещена вода миела тялото му и изгаряла кожата, но той не се помръднал, нито извикал. „На третата нощ ми се яви Същество с човешки облик - продължил Ресната. - Косата му бе разрошена и сплъстена; личеше, че е много силен и като че ли не кой знае колко дружелюбен. Той ми каза да стана и да го последвам; това и сторих. Съществото потъна във врящата Свещена вода и аз се потопих там след него, без да изпитам никаква болка. Тръгнахме по дъното и след известно време стигнахме до огромна шатра, изрисувана на вертикални червени и черни ивици. Видях и много коне. Шатрата бе изключително висока. От едната й страна бе застанала Видра, а от другата - Бяла мечка. Моето присъствие явно ги ядоса, защото ми заговориха гневно, ала Съществото им каза: „Тихо! Това е синът ми!" Нито Видрата, нито Бялата мечка посмяха да продумат отново, докато бях там. Двамата влязохме в шатрата на ивици. На мястото, където се намирах, беше ден, та можех да видя всичко вътре съвсем ясно. „Огледай се наоколо, сине мой" - рече Съществото, минавайки край огнището. Забелязах, че от другата му страна седи неговата жена. Тя беше необичайно хубава и висока. Жената ми се усмихна и аз разбрах, че има много добро и отзивчиво сърце. Ала тя не ми направи никакъв знак, не се обърна към мен дори и с една дума, макар много да ми се искаше да стори едното или другото. Докато стоях там и я гледах, Съществото ми рече: „Това е всичко, сине мой. Сега можеш да си вървиш." Натъжих се от тези думи, но се обърнах към входа и тъкмо потеглях, когато чух, че жената казва: „Защо не дадеш на този твои син нещо, с което да помогне на своите хора - някоя сила, която твори добрини, когато я използва добър човек?" В първия момент си помислих, че съпругът й не я чува. После обаче той взе ивица видрова кожа и едно от онези заострени колчета, които служат за опъването на долната част на шатрата, и ги постави в ръцете ми. „Вземи тези неща, сине мой" - каза Съществото с толкова благ глас, че чак се зачудих дали това е същият онзи намусен, чорлав мъж. „Нищо друго ли няма да му дадеш? - попита жената от другата страна на огнището. - Това ли е всичко, което ще му кажеш?" Странният мъж се усмихна. Забелязах как лицето му изцяло се промени. „Жените са грижовни - рече той и ме хвана за ръка. - Нека ти кажа, че тези води ще лекуват болните от твоето племе, ако ги използват правилно" - добави той и ме изведе от изрисуваната с черни и червени ивици шатра. Когато се събудих, вече не бях на леглото, което си бях направил на острова, а на брега, опасващ Свещената вода. Това е моят сън, мъдреци! Обяснете ми какво значи той?" Те му казали, че изрисуваната с черни и червени ивици шатра означавала, че ще може да лекува рани и ще стане един от най-могъщите мъдреци в племето. 
Заостреното колче показвало, че ще има много коне, подарени му от благодарните мъже и жени, които ще излекува. Видрата и Бялата мечка щели да станат негови Покровители до края на дните му, като Видрата щяла да бъде неговата лична медицина. Ресната обаче нямало да стане вожд. Нямало да бъде и голям воин, защото бил твърде добросърдечен. „Ти си като Съществото, което те е завело под Свещената вода" - заключили накрая мъдреците. Повече не му казали нищо. На следващия ден селото ни тръгна да се премества. Когато минахме край Свещената вода, всеки от нас хвърли в нея по мънисто или нещо друго красиво. Това бяха дарове за Бащата на Ресната, който се бе появил в съня му, и за неговата Жена. Оттогава всеки път, когато минаваме оттам, правим същото. Така ще бъде, докато на света има кроу. Както бяха предрекли свещените мъже, Ресната си остана тих и деликатен човек. Никой не беше чувал той да е причинявал зло на когото и да било - дори на враговете ни."