Голям фен съм на тази поредица, затова споделям част от блестящото ревю на Мартин Белтов.
* Предговорът въвежда в темата и анализира етимологията на думата и значението на езичеството през Античността и Средновековието. Той е съвсем кратък и предразполага читателя към стила на книгата, изданието е написано в много достъпен език, което е много хубаво.
1.Първата глава е озаглавена „The ancient world“. В нея се проследяват първите проявления на религиите чрез най-старата форма на вярване – концепцията за задгробен живот. Следват идолите и пещерните рисунки, които са свидетелство за това. Свързването на тези ранни свидетелства говори за появата на анимизма като вярване. Няма конкретни свидетелства, които да свързват директно анимизма с културата, но автора смята, че тези доказателства са тотемически. Отделя се внимание на древния шаманизъм, култа към предците и боготворенето на Майката-богиня. Твърдите политеистични вярвания в периода на цивилизациите на Месопотамия, Вавилон и Египет, както и писмените знакови системи играят важна роля за развитието на вярванията. Доволен съм от обясненията за синкретизма в гръко-римския пантеон, както и отношението на Юдаизма и Християнството към езическите религии. Използват се различни примери за обяснение и сравнение: Митраизма, неоплатониците и други. Авторът изрично отделя значителна част от тази глава, за да изясни естеството на разбирането за жертвоприношенията – историческите, теологическите и археологическите свидетелства и доказателства против и в подкрепа на тези явления в езическия и юдео-християнския свят;
2. „Paganism in retreat“ е втората глава от книгата и тя е посветена на началото на гоненията срещу езичниците. Авторът започва от Римската империя и едиктите на императорите срещу езическите практики. Разказва се за мисионерството и практиките на християнизация в Англия и териториите около днешното Обединено кралство. За разрушението на древните храмове, идоли и свещенни места се използват жития и други исторически източници.Териториите са най-обширни: Гърция, Турция, Северна Африка и др. В тази глава отново се застъпва тезата за характера на синкретизма в Християнството. Монасите и мисионерите успяват да въплътят някои езически практики в своята религия и по този начин по-лесно да нагодят своята религия към местното население. Езичеството постепенно преминава във фолклора и суеверията;
3.Третата глава е „Gods of the North“, която се отнася до северните народи....
"Хубаво е в разцвета на нашата мъжка сила да се отнасяме добре с жените, защото на техните ръце лежим и в началото, и в края
на нашия живот."
Мъжкото Куче (1838 - 1937) - лакота
1. Колумб излъгва за обявенатa от него награда
Кoлумб обещава 10 000 мараведи (540 долара) – горе долу целогодишната заплата за един моряк по онова време - на първия, който види новите земи. Въпреки че негов моряк пръв съзира сушата, Колумб не изплаща наградата, твърдейки, че той я е видял преди него, макар да е бил в каютата си.
2. От самото начало Колумб използва сила
„Те
искаха да споделят с всички и когато поискаш нещо, никога не ти
отказват.” – пише той. Арауак нямали оръжия – в тяхното общество
нямало престъпници, затвори и затворници. Те били толкова добросърдечни,
че Колумб записва как в деня, когато Санта Мария потънал, арауак се
опитвали с часове да спасят хората и товара. Местните били толкова
честни, че от кораба не липсвало абсолютно нищо.Въпреки че местните арауак, тайно и лукаян посрещат с дарове Колумб, той отбелязва в дневника си: „Отведох насила няколко туземци, за да ми разкажат повече за земите си."
3. Колумб праща лъжливи доклади до кралицата
1. Колумб никога не е стъпвал в Северна Америка. Колумб акостира на Карибите, Бахамите и Хаити ( островите на Централна Америка) и никога не навлиза навътре в континента.
2. Историята за Покахонтас от филмите и романите е тотално сбъркана. Покахонтас или Матоака е на 8 години, когато се появява рицарят Джон Смит. Тя никога не се влюбва в него, макар и двамата да изпитват взаимно уважение. По-късно Матоака се омъжва за млад индиански воин, от когото има дете. Но съпругът й умира, а детето й е поверено на роднини, когато тя попада в плен на европейците на 15-16 год. възраст. Докато е в плен среща търговеца Джон Ролф. Под негово влияние приема християнството, получава името Ребека и остава в селището на заселниците. Умира едва 22 годишна.
3. Денят на благодарността ознаменува клането над пекуот.
Нека в този паметен ден (04.07), в който някои хора много обичат да говорят за независимост, демокрация и изконното право на всеки човек да бъде свободен и щастлив, да си припомним какви точно хора стоят зад създаването на американската нация.
Хора като тези например:
"Ако Провидението е възнамерило да изтреби тези диваци, за да освободи място за обработващите земята, алкохолът може да се окаже най-доброто средство за целта."
Бенджамин Франклин
„Непосредствената цел сега е пълната разруха и опустошение на техните селища, както и взимането на възможно най-голям брой пленници, независимо от пола и възрастта. От огромно значение е да унищожим посевите им и да ги лишим от земеделие“
Джордж Вашингтон
По-долу има и още "култови" реплики.
Честит ден на независимостта!
http://indiancountrytodaymedianetwork.com/
