текст: Н.Янков
Езотеричното познание на Хопи за Подземния свят е съпоставимо с идеята за Рая в християнството. Подземният свят определя цялостния мироглед, върху който лежи виждането на Хопи за живота и човешката раса. Няколко основни вярвания с Подземния свят изтъкват неговата особено важна роля.
На първо място Хопи вярват, че съвременният свят е четвъртият опит на човешкия род да заживее хармоничен живот. Трите предходни били неуспешни. Всеки един от световете бил заченат в Подземния свят, който се явява като майката или матрицата. Всеки цикъл или свят изникнал като отроче в утробата на майката.
Второ, душите на покойниците се отправят към Мас-ки, Подземния свят, носейки маски на членове на тайното общество Качина. Това илюстрира важността на рода Качина в хопския светоглед. Качина всъщност представлява култ към предците и затова не е съвсем точно да се категоризират като божества или поне в смисъла на ацтекските или олмекски божества, почитани в Южна Америка. Качина по-скоро наподобяват душите на мъртъвци, тъй като в представата на Хопи, човекът,водил праведен живот, се превръща в Качина, който се връща от време на време, за да помога на близките си. Душите на умрелите отиват в Подземния свят преди да се върнат в нашия свят под формата на облаци в небето, поради което са наричани „Облачния народ“. Когато са погребвани по правилния начин, вярва се, че облачните хора ще носят дъждове и ще помагат за земеделието. Ролята на танцьорите и страховитите кукли, изобразяващи лицата на духовете е да омилостивяват и призовават истинските Качина, които са изоставили хората заради прегрешенията им.
Смята се, че по време на Третия свят, Богът на Земята, Масау, бил понижен от Тайоуа, (Твореца) заради проявена безотговорност. Масау е божество, следователно дух и не може да умре. Затова бил преместен на друга позиция , като Бог на Смъртта и на Подземния свят. В Четвъртия свят му бил даден втори шанс като Пазител на Земята и все още продължава да зема този пост, макар част от отговорността си да е прехвърлил на хората.
Церемониалните подземни помещения (кива) на хопи също символизират Подземния свят. По средата на всяка от тях има малък отвор, сипапуни или сипапу. Тя представя идеята за появата на човеците в Земния свят. Сипапу символизира конкретното място, от което са се спуснали и покачили хората. За различните групи хопи има няколко основни места, но всички те са в Гранд Каньон.
Геоложките данни също говорят за поредица от цикли, когато земният облик силно се е изменял вследствие от смяна на полюси или тежки катаклизми. Те потвърждават възможността човешкото развитие да е минало през подобни етапи, каквито са описани в хопския мит. Разбира се, ще се намерят мнозина, които да отчетат тези вярвания като поредното доказателство за съществуването на легендарната Атлантида и Лемурия.
В крайна сметка Качина идват от Подземния свят, както и новородените, а после се завръщат там, след смъртта. Затова Подземният свят е на такава почит. Хопи са буквално при-земни хора, вкоренени в земята, че е съвсем нормално идеята за нирвана при тях да се свързва с долу, а не с горе. Не случайно за тях пещерите и нишите са особено свещени места.
Токпела – Първият свят
Сред рев на вулкани, тътнещи земни маси, пируващ върху гребена на огромна вълна ектял смехът на отвързаните вихри, чорлави и разюздани. Природата в нейния най-красив и най-страховит вид. Проблясващи мълнии, проглушителен грохот. Земята се раждала - като новородено, плачеща, жадуваща, плаваща в гигантска река от лава. Като всички раждания и като всички бунтове и тогава всичко приличало на мощна експлозия.
Сред Звуците на Сътворението Тайоуа, Богът-Творец, укротявал стихиите, като моделирал техните тоналности, оформял тоновете им, когато най-накрая рекъл с гръмовен глас:
– Аз насочих Звуците на Ветровете и ги пресътворих в могъща песен. Аз освободих енергията на силите на Сътворението и ги впрегнах на работа. Ето потоците черна лава започват да се втвърдяват. Сега нужен ми е Помощник, Ръководител, Изпълнител, който да въведе всичко в ред.
Така Тайоуа, Творецът, създал Сотукнанг и го нарекъл свой племенник. Сотукнанг казал:
- За да създам Токпела, Първия Свят, да оформя тези огнени потоци, да обуздая стихиите, пуснати от Тайоуа, се нуждая от Спътник, от Майка на бъдещия свят.
Със силата, дарена му от Твореца Сотукнанг си въобразил същество, сила, енергия, която да му бъде дясна ръка. Това бил Женски Дух. Кокянг Ути. Жената-паяк.
Те заедно щели да изваят нажежената, димяща маса, наречена Земя.
- Сега – рекъл Тайоуа – имаме Земята. Ето ги водите, които ще я охлаждат от Огъня на Сътворението. Създадох въздух, които да стои между тях. Сега вече Първият свят е завършен. Но няма кой да съзре и оцени това велико чудо.
В този момент се обадила Жената–паяк:
–Със Сотукнанг помислихме над това.
Така дошъл на Първия свят Покан–Хоя и неговият брат Палонго-Хоя. Двамата братя били отговорни да се грижат за него, да го пазят и населяват.
– Евава – казал единият брат на другия.
- Насай – отговорил другият.- Лоламай. „Всичко е прекрасно.“(И до днес тези думи са официалните поздрави при Хопи)
Сотукнанг, Жената-паяк и Близнаците били сътворени от желанието на Тайоуа да участва в създаването на човешкия род. Но за целта му трябвало песен. Песен на Сътворението. Песен, която човечеството няма да забравя, ако иска да оцелее. Песен, която трябва да пази вътре в себе си, за да не изгуби пътя. Било решено по-младият брат да изпее песента. Ето я и нея:
от четирите краища на света
от Изток, червен е неговият цвят
от Север, бял е неговият цвят
от Запад, жълт е неговият цвят
от Юг, син е неговия цвят
в посока обратна на Тауа Така, Слънчевия Баща
идват четирите цвята на човешките раси,
всяка със своите водачи,
всяка със своята съдба,
скоро те ще влязат във война, както е предречено,
но някой ден ще се обединят.
Тогава ще си спомнят, че Тайоуа е техният Баща,
че Сотукнанг е техен Осиновител,
че Жената-паяк е паяжината,
която свързва всички.
Чрез мощта на тази песен били създадени всички раси и цветове. Чрез мощта на тази песен хората ще просъществуват, при условие че помнят песента в сърцето си. Въпреки че отначало всички говорили различни езици, те се радвали един на друг. Нямало болести или зло, и хората се множали.
Но един ден първо животните се отдръпнали. А с тях си отишла красотата и насладата от околния свят. Хората, най-вече техните тела, ги отклонили от причините, за които били пратени на Земята. Забравили напътствията, дадени от Тайоуа да пеят Песента на Сътворението. Тези, които я помнели били наказвани. Сотукнанг им рекъл:
- Оставете притежанията си, домовете и нивите и не поглеждайте назад.
И не чрез думи, а чрез отвора на върха на главите, който тогава все още бил изцяло отворен, Той им казал как да стигнат до едно тайно място. Място, където да се подслонят. Това бил хълм. Огромен мравуняк.
Сотукнанг ударил земята четири пъти с тоягата си и рекъл на пазача на мравуняка:
- Довел съм хора, които ще останат при вас за известно време.
- Добре са дошли! Лоламай! - отговорил пазачът.
Остатъкът от първите хора се скрили при мравките на сигурно, когато Сотукнанг със силата на огъня унищожил първия свят, Токпела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар