Лула и щипка тютюн

Временните (импровизирани) лули се изработвали от всякакви материали, които можели да бъдат намерени. Китайците правели лули чрез издълбаване на бамбук, индианците от Нова Скотия издълбавали щипките на лобстерите и пробивали отвор за дима в тесния край на щипката, в Азия и Африка "пушенето от земя" е било обичайна практика. Според тази техника, малка дупка, издълбана в земята е служела за "огнище", а пробита по дължина тръстика, поставена с единия си край в дъното на дупката - като стебло.

Примитивните лули широко се използували и от маите в Централна Америка преди повече от хиляда години. Маите са имали също така и тютюн - растение, отглеждано тогава само в Америка. Каменни изделия, намерени от времето на маите изобразяват свещеници да издишват дим като част от религиозен ритуал. Техните лули не представлявали нищо повече от прави заострени тръби с тютюн в широкия си край и завършващи в устата на свещеника в тесния си край. Маите по всяка вероятност са предали своите навици на пушене на ацтеките от Мексико, които са имали цилиндрично-тръбни лули, направени от сребро, дърво, кост, тръстика, керамика и черупки на костенурка.
Лулите с прави тръби имали един основен недостатък - тютюнът падал лесно, ако пушачът не държи главата си нагоре. Ето защо майсторите започнали да извиват края на тръбата, който трябвало да държи тютюна нагоре. Така се стигнало до идеята за огнището с придаденото към него стебло. Започнало масово производство на различни по големина огнища от различни видове материал.


(Тези четири лули са от глина и се смята, че такива са пушени от местното население преди идването на Колумб. По-малките са открити в областта на Джорджия, а по-големите в щата Ню Йорк.)

Лулите с малки огнища били популярни сред първите европейски моряци, връщащи се от Америка. Погрешно е обаче, да се смята, че лулите в Европа са донесени от Колумб. Това е вярно за тютюна, но по отношение на първообразите на съвременната лула в нашия континент се приемат останките, намерени на територията на днешна Швейцария от неолитни постройки. Между тях са открити и тръбички от кост, с помощта на които, според археолозите, местните жители са пушели треви. В европейските древно-исторически паметници се споменава и за народи, които "вдишвали дим от омайни треви". Доказано е също, че някои скитски племена са пушели с помощта на стъбла от тръстика. Келтите, на територията на днешна Чехия, също са познавали лулата, но я употребявали главно за пушене на треви и билки. След откриването на тютюна европейците продължили използуването на лулата, но никога не свързвали пушенето с нея с култови или религиозни ритуали, както при индианците. Те обръщали повече внимание на лечебните качества на тютюна, който успокоявал болката и намалявал чувството на глад и жажда.

Северноамериканските индианци пушели една особена лула, известна като "Лулата на мира". Тя имала дълго стебло и огнище от "дялан камък". Индианците украсявали тези лули с резби, конски косми и птичи пера. За тях мистерията на пушенето с лула и огъня са отразявали свръхестествената сила на Великата Тайна. Много от ранните индиански лули имали формата на Y, от разклонена тръстика, издълбана така че да държи тютюна. Двата края на този вид лула се поставяли в ноздрите, и димът се поемал през носа, вместо през устата. Този начин на пушене, по всяка вероятност, е повече инстинктивен, отколкото пушенето през устата, тъй като първо е усещането за мирис, което въвежда в благоуханния аромат на запалените тютюневи листа. По-късно индианците се отказват от пушенето през носа и преминават към пушене през устата. Новият метод е много по-удобен, защото пушачът може да държи лулата между зъбите си и ръцете му да бъдат свободни за пълнене на лулата и запалване на тютюна.

тютюнът

Никотиана табакум и Никотиана рустика са двете растения, от които са получени съвременните тютюневи листа. Тези растения са съществували в Северна и Южна Америка векове преди откриването на Новия свят. Те обаче, се срещали рядко и са били разглеждани от местните индианци като дар от боговете.

Индианците често са пестили своя тютюн като го смесвали с листа от храсти, кори от широколистни дървета, вътрешните кори на върбите, кори и листа на други храсти и дървета. По това време чистият тютюн, който днес се приема като даденост, е бил лукс не само за индианците, но и за европейците. В Англия тютюнът се смесвал с мъх или с наркотик, получаван от отровни растения, в далечния Тибет корените на дивия ревен служели за добавка към тютюна.

Пушенето с лула обаче, никога не е зависело от наличността на тютюн. Стотици години преди Америка и растението тютюн да бъдат открити, хората от много части на света си правели удоволствие с пушене на различни горящи и димящи материали. Пигмеите от Конго, например, имали навик да пушат смесица от дървени въглища и тлеещи листа като използували за лула бамбукова пръчка, дълга около метър. Древният гръцки историк Херодот описва скитските племена в Мала Азия, които "имали дърво, което давало странни плодове. Когато се събират в компания, те хвърлят някои от тези плодове върху компания, те хвърлят някои от тези плодове върху огъня, около който седят, и от дима, получен от тяхното горене, те стават пияни, както гърците се напиват от виното. Колкото повече плодове се хвърлят в огъня, толкова по-пияни стават и често скачат и започват да танцуват и пеят." Предполага се, че растението, за което говори Херодот е конопът.